Срещнах го, наистина. Седеше леко прегърбен на дървената пейка, пушеше цигара, която изгаряше пръстите му. Защото разговаряше с мен. Аз стоях до него прав и нетърпелив.
             - Твоята е лесна- каза накрая баща ми. А...

                                            
                         В таз сутрин, тъй тържествена, просветна, светла,
                         по улицата две бледи сенки тихо изпълзяват.

                                       Арапя  -  автор Весислава Танчева.
                                   Иракли -   снимка на сина ми.
                                         Кара дере - снимка от нета.

                                         В неделя се поразходих малко.
                                     Чудесен поглед към Дряново.
                                             Централният площад.

Една патка мислила, мислила,
и взела, че се удавила...
П.С. Де бой, де!

            Никога не бях ходил в този край. Вчера едни приятели ме заведоха.
                                         По пътя - Лудогорието.
                                            Разград-главната улица.