Тази година за малко да я пропусна. Затова вчера отидох там отново-за кой ли път?
                            Часовниковата кула в началото на чаршията.
                                 Царският дворец под боровете.

                          Вчера се поразходих малко. Първо отидох на Костенския водопад. По магистралата след София, малко отклонение и вече сме тук.
                 От този рибарник хапнах пъстърва, и пих една бира, разбира се.
           

            Изровено от старите архиви. Една снимка преди година и половина.
          Признавам си, малко съм пристрастен към тези четиримата симпатяги, ама то и иначе не може.
                                         И тук го няма котьо!

                        На централния площад е спокойно и малко скучно.
                                          Обновената фасада на хотела.
                              Търговската улица, цялата в зеленина.

                            Виждам го как пресича улицата. Леко притичва, замята дългите си ръце и крака, навежда се да прибере в близкото кошче някоя захвърлена хартия. Около дългото му тяло се е омотал възмръсничък шлифер. Вади гребен ...