В началото на септември 2011... 
                                       и вчера, февруари 2012...
                                     Природата сякаш си отмъщава...

             Ако трябва с две думи да опиша тази книга, това е една ПОЕЗИЯ НА СПОМЕНА. Спомен, който всеки има в себе си. И идва, когато се будим нощем. Или ни навестява сутрин, с първата чаша кафе. Когато отново трябва да започнем онова...

          Преди седмица с жена ми излязохме от къщи. Рунтавото улично куче ни изпрати до улица ” Нишава”, която беше цялата в бяло. Прекосихме булеварда и навлязохме в Южния парк.
           Витоша остана зад гърба ни, огряна...

                Отпреди няколко дни се чувствам като младо момче. Ще правя с един приятел малка книжарничка. Както е казал Джани Родари:  ” Ако можех да имам едно магазинче с две полички, бих продавал познайте какво? Надежда, надеж...