Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.03.2009 08:42 - Отново в Стара планина
Автор: lubara Категория: Туризъм   
Прочетен: 13564 Коментари: 23 Гласове:
5

Последна промяна: 27.03.2009 20:56

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
           Почивните дни с бате Наско сме на Соколна. Този път групата е внушителна. Петнадесет луди, аз и Наско не толкова млади.
           А това е първият текст, който написах. Лятото на 2006 бяхме само двамата из Балкана.
           После така се "чалнах", че сега текстовете са ми около стотина.
                        Балканът пее свойта хайдушка песен.



                     Oт Калофер за К
арлово , но през връх Ботев

от пети до девети юли 2006 г .

                      Ден първи – през Паниците до хижа “Рай “

 

Този ден най сетне настъпи. От два месеца аз и бате Наско се гласим да се отдадем на планината. Около 13 часа моя милост кацна на централния площад в Калофер. Пристигнах от Търново с автобус, а Наско от София, но за "по-кратко" през Пловдив – Железниците пак ремонтирали нещо спешно.

След малък разбор кой какво носи за хапване и пийване поехме за Паниците. Един юнак със стар мерцедес ни поиска 7 лв. Как да ги прежалим, казах аз и поехме нагоре. За късмет ни взе едно момче с кола на средата на пътя. Снимка за спомен и през гората вече в същинския Балкан.

Към 15 часа седнахме на хубава пейка и масичка, скована за гладни туристи като нас. Браво на тези активисти от Калофер, през целия път имаше такива кътчета за почивка.

Но трябва да се ходи. Наско казва, че истинският турист си носи четката за бръснене наполовина отрязана, пастата за зъби изцедена почти до край, яйцата сварени и без черупките, консервите без тенекията... Основни правила, който не ги спазва ще му е трудно в планината.

И отново на път, чудесна маркировка, чудесна гледка, прекрасно настроение. И няма жива душа, къде сте туристи?...

Около 19 часа бяхме на "Рай". Чочо и младия хижар Дамян са гостоприемни, нищо не ни липсваше вечерта в хижата. И компания за мача от световното, и младото момиче Мая, с което Наско си лафеше цяла вечер. Какъв човек само, от малък си е такъв приказлив и засмян, сякаш всичко си му е наред. А може и така да е.









                Ден втори – хижа "Рай" – връх Ботев – хижа  “Плевен

 

Утрото беше прекрасно, времето слънчево, настроението великолепно. Обща снимка с новите приятели, които тръгнаха в различни посоки, аз и Наско започнахме изкачването на Ботев. Често спирахме по пътя, дори имах късмет да говоря по джиесема с Търново. Не разчитайте на редовна връзка в планината.

На върха стигнахме без проблем. Винаги ме е превземала тази красота горе, тази шир и чувството, че всичко това в този момент е за теб. И тревата, и камънака, и облаците, и водата. Нищо в този момент не е от значение, освен пътя и това, което виждаш пред себе си.

Хапнахме при метеоролога, който дежури по седмица на върха.

– Обадете се на Митко, който стяга заслончето долу – ни каза той.

А Митко наистина е рядък екземпляр. Видяхме млад човек, който копаеше отводняването около каменната сграда, отдалеч ни видя, скочи и захвърли  работата наполовина.

– Така съм зажаднял за хора – каза Митко, извади вино и започна да говори за себе си и заслона.

Такъв интересен човек, изпрати ни до Северния Джендем, правихме снимки.

– Обадете се утре пак – ни каза той и се запъти към хижа "Рай", нали трябва и да се среща с цивилизацията понякога.

Пътят до хижа” Плевен”е много красив, вижда се Троян, Априлци,   билото отляво е величествено. Но си е малко трудно. Спускането до хижата през пистата надолу ни довърши съвсем. След бира и Насковата 200 грамка с огнена течност в 22 часа си бяхме по леглата.


 





Ден трети – хижа “ Плевен “– хижа  “Яворова лъка “– хижа  “Амбарица”

 

На сутринта разбрахме, че си имаме баня в хижата. По-добре късно, отколкото никога. След къпането, свежи и доволни потеглихме на път. Този преход бе най-тежкия, но и най-вълнуващ.

Посоката югозапад ни отведе през големи поляни до местността Полежаните, ако не се лъжа. След дълги умувания предната вечер заменихме хижа “Добрила” с  “Амбарица “, за да не се връщаме обратно до заслона Ботев.

Мите, приятелю, извинявай.

Навлязахме в гора, откъдето започна спускането. Трябваше от 1594 м да слезем на 728 м и отново да качим на 1503 м. Не лошо, нали?

И както си вървяхме през гората, вдясно се белна нещо голямо, като бял трошляк. А то било неразмразена лавина, дълга около 150 метра. Отдолу реката бучи, а отгоре лед. Наско веднага сметна, че за лятото пистата е готова, само да има такъв човек като Митето да я подхване. Снимки, усмивки, взора надалеч и отново на една чудна полянка.

И там чудеса – стадо полудиви коне, красиви, спокойни и волни нарушиха тишината! Е за това си струва блъскането и болката в дясното коляно, която започна да се обажда. Тя си бе от преди, от такива преходи навярно и както казва жена ми – за твоята възраст ли са такива натоварвания?

Че какво ми е, само дето брадата ми е бяла, всичко друго си е както преди. (И да не е точно така – няма да си го признаваме.)

Започна едно дълго спускане през гората, почти без маркировка, която бе от моята младост, както обича да казва една моя позната на не лоша възраст. Достигнахме река, която ни отведе до хижа “Яворова лъка”.

Горката, съвсем е обезкостена! Планинари, там скоро не ще има живот.

Дано не съм прав.

Единствения човек, който видяхме през целия ден, не ни помогна много. Но поне не ни обърка за пътя към “ Амбарица”. По коларски изровен път, по който работници смъкват трупи, се заизкачвахме нагоре. Никаква маркировка.

За зла беда се качихме и доста нагоре, че се наложи после да се спускаме.

Изгубихме около час.

Най после около 19 часа бай Дончо хижарят ни посрещна. Бяхме сами на хижата.

– Има ли бира – го запитах първо аз.

– Изпиха я вчера, имах около 30 гости – отговори Дончо, на когото му станахме симпатични, че на сутринта ни черпи и чай.

А хижата е на чудесно място. На свечеряване изгледът към Ботев е приказен, светлините мигат в червено, билото е толкова близко!

Малко след нас дойдоха две млади двойки, тръгнали от Карлово. Отначало ни се сториха тежкари, но после ни дадоха ценни съвети за пътя и на другия ден дори се засичахме по пътя за хижа” Левски”. Симпатяги.


Ден четвърти – хижа”Амбарица “– Купените – хижа” Васил Левски”

 

Начало – 9.00 часа, пристигане в хижата – 15.00 часа, че то си е направо песен.

Изкачването до билото между двата върха – Малкия Купен и Амбарица е много приятно. Дълго време назад се вижда хижата, само Дончо се бе замотал някъде, не си взехме довиждане. Видяхме и плочата на загиналите 9-ма туристи през зимата на 94-а или 95-а година от Кърджали. Зимата си е опасно, си казахме с Наско, не ще повторим този маршрут тогава.

Купените, връх Амбарица оставихме за следващия път. Не сме на годините на нашите комшии по спални помещения от предната вечер, които ги качиха. А и това коляно все пак... Но да има и непокорени върхове за друг път.

Подсякохме Малкия Купен толкова аджамийски, че се оказахме на един зъбер, от който само с планер можеше да се спуснем надолу. Хайде пак обратно, но след снимки от върха, спускането вече ни е силата.

Видяхме една група по пътя от “ Добрила”, засякохме ги после в хижата.

Преминаването през голямата поляна и гората бе играчка за нас.

И за да е преживяването пълно, дъждът ни заваля няколко минути преди да влезем на сухо. После чай, тази туристическа напитка, за бате Наско и нещо по-силно. Около 17.30 през големите върхове дойдоха нашите млади приятели, целите мокри. С Наско си казахме: възрастта не е порок.

Цялата вечер изкарахме с Краси и Таня, семейство от Пловдив, почти на нашата възраст, но по-млади, чак до полунощ. Наровете на хижа “ Левски “не са лоши, само дето от 5.30 ранобудни туристи шават насам - натам.

 

Пети ден – хижа “Васил Левски” – Карлово  

Сутринта с бате Наско се разделихме – той остана още ден. Така са тези от телевизията – имат големи отпуски.

Аз се спуснах с една малка група от три млади дами, на всичкото отгоре ме закараха от Карлово до Казанлък с кола. Късметлия.

Пътеката от хижа “Левски”до града е лека, покрай реката през цялото време. Хижа” Хубавец “ ми хареса, за “ Балкански рози” се въздържам.

Накрая да кажа, че извадихме късмет с време, с хора, събития и други.

И благодаря на жена ми Стела, която е далеч от планината, но и този път ме разбра и тези дни мислено е била с мен, знам това.

А на сина ми Пламен, който е в Щатите ще кажа - когато си идваш тук, ще ходим заедно, ще снимаш и ще разказваш на всички зад океана.

 

Благодаря ви планинари, и успех в планината.


Любомир Николов



Тагове:   Стара планина,


Гласувай:
5
0



1. tili - Красота!
27.03.2009 08:57
Да ви завиди човек. Чакаме новите снимки и разказ.:-)
цитирай
2. lubara - tili
27.03.2009 09:07
То има разрешение, следващият път с нас!
цитирай
3. reffina - Пишете ме и мен :) Обичам плани...
27.03.2009 09:23
Пишете ме и мен :)
Обичам планината!
цитирай
4. lubara - reffina
27.03.2009 10:00
Трябваше да го пусна преди няколко дни, утре в 11 часа в центъра на Габарево. Раковски, Търново, София. Аз ,бате Наско и едни младоци. Ние
сме за цвят, да видят, че остаряването е неизбежно.
цитирай
5. kasnaprolet9999 - Страхотно сте си прекарали, а
27.03.2009 10:13
в Габарево наши роднини имат вила и няколко пъти съм ходила там, много е красиво и водно, има доста билки. На последната ти снимка има цели букети от мащерка, струва ми се около твоята раница. Сега като ходите да си набереш иглика-цветове и листа. Като се прибереш ги сложи във вазичка да им се порадваш, а когато прецъфтят ги сложи на вестник да изсъхнат, след което ги прибери в хартиен плик в някой шкаф.
От игликата става чудесен чай-успокоява нервите и лекува затегнат стомах, има в нея ензими, които подпомагат храносмилането. Пожелавам ти приятно изкарване на тази екскурзия.
цитирай
6. marquez - Мечта
27.03.2009 11:42
Чудесна разходка, за момент мислено се качих високо, докоснах облаците и се размечтах. Благодаря и давай все така ;)
цитирай
7. veselinvalev - Поизпотиме яко и бая се задъхах по ...
27.03.2009 15:37
Поизпоти ме яко и бая се задъхах по тез баири с тебе, Любо. Да седнем за малко почивка, а? И няколко глътки водица.
цитирай
8. lubara - Веско,
27.03.2009 15:44
Ами аз, 18 кг раница - първият ден! После все по-лесно. Ако забеляза, нося бъкличка с бяло вино. То в Стара планина водата не е така кът, като виното!
цитирай
9. lubara - marguez
27.03.2009 15:45
Благодаря за пожеланието!
цитирай
10. lubara - Prolet
27.03.2009 15:47
По това време иглика... ?! Мащерка бол, лятото.
цитирай
11. kasnaprolet9999 - Игликата излиза в края на март
27.03.2009 16:38
по ниските части на планините, в Макоцево я има в поляните между дърветата в дъбовите гори.
цитирай
12. anastasiia - ...:)
27.03.2009 18:19
Добър маршрут...!:)
"Паниците", хижа "Рай" са места, които съм посешавала...:) Но коооолко отдвна беше това!;)
И сега с интерес разгледах снимките и прочетох живописния ти пътепис!... :)
Благодаря ти, Любо!:)
цитирай
13. lubara - anastasiia
27.03.2009 18:37
Ася, идва лято. Следващият път се прикачваш към групата от Раковски. Нали разбра, че те са безценни, имат джипиес. Затова на Ехо миналото лято се мухахме само пет часа в гората, бяхме се загубили. Ама се намерихме, голяма емоция си беше.
цитирай
14. watchtowerman - lubara,
27.03.2009 19:51
това за утре и други ден много ми се щеше да съм в групата...Желая ви пълноценно изкарване...
цитирай
15. lubara - wat
27.03.2009 20:52
Благодаря за пожеланието! Групата е като дядовата ръкавичка, този път сме най-многочислени по състав.
Другият път!
цитирай
16. rumila - Велик и красив е
27.03.2009 21:44
Стария Балкан и ти заедно с него изглеждаш много добре. Обичам нашите планини и мисля, че ако с кърпа ми вържат очите и ходя из тях не бух ги объркала. Жевите природни картини на тези познати места ме карат да се чувствам като в рая.
цитирай
17. veselinvalev - Ех...
30.03.2009 11:49
Ех, Любо...
Старият Балкан...
Старият Балкан на пролет.
Все по-хубав. Все по-млад.
А ние, Любо. А ние...
Все по стари, Любо...
И все...
По-хубави...
цитирай
18. ckarlet - Без малко да пропусна тази красота, ...
18.01.2010 10:19
Без малко да пропусна тази красота, Lubara!
цитирай
19. lubara - Поздрави, ckarlet !
18.01.2010 11:51
Шест незабравими дни, ckarlet ! И началото на моето писане е от тук !
цитирай
20. whitepigeon - Хижа Рай, едно от най красивите м...
11.07.2010 11:45
Хижа Рай, едно от най красивите места и гледки в България.
Поздрави :-)
цитирай
21. lubara - Поздрави, whitepigeon !
11.07.2010 17:27
Незабравимо е!
цитирай
22. lostov - Жив и здрав да си, Любо!
29.05.2012 15:23
Още много планини да изкачиш и места да посетиш! :)
цитирай
23. lubara - Поздрави, lostov!
29.05.2012 17:57
Откога се каня на връх Вихрен, не съм ходил, срамота!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: lubara
Категория: Изкуство
Прочетен: 2431640
Постинги: 609
Коментари: 8677
Гласове: 18246
Календар
«  Юни, 2017  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930