Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.05.2010 17:24 - Полетът на мечтите- разказ
Автор: lubara Категория: Изкуство   
Прочетен: 4033 Коментари: 27 Гласове:
17

Последна промяна: 30.03.2011 12:35

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

              Мисля, че отново съм готов да полетя. Винаги съм бил един мечтател, който си измисля най-откачените мечти, макар че черният цвят на брадата ми отдавна е преминал в чистобял. И когато се погледна в огледалото, си казвам, какво различно виждам в него, само някакъв цветен нюанс, я да си помечтая още малко. И това продължава с години.

                   Първото ми летене беше над червената писта на стадиона, когато за половин ден преминах на два пъти границата на републиканския рекорд за юноши в моята дисциплина. Направих го без да се вглеждам в напрегнатите лица на противниците, дори не можех да ги запомня. Навярно защото винаги бяха зад гърба ми. Имах чувството, че тази писта ще бъде с мен до края на живота ми. И сега понякога сънувам състезанието, в което вятърът не може да ме стигне, крачките ми са бързи, леки, искам още и още. И така си летя, с добрината в себе си, обичам целия свят, и птиците, и мравките, и костенурките. А и хората.   

                  За втори път ми се случи да летя, когато в една ноемврийска вечер едно момиче ме заведе в зала ” България” на камерен концерт. Не бях ходил до тогава. Излязох от салона като вцепенен. Но чувствах как са ми израснали крилe, с които съм готов да прекося най- големите морета, дори океани. И разбира се, с това момиче върху тях. Не, че то си нямаше крила, имаше си, може би бяха по-силни и укрепнали от моите. Но аз си мислех, че са по-крехки, и така не разбрах как го нараних, а после да летим заедно вече беше невъзможно.

                  Най- трудният ми полет беше, когато половин година бях сам с баща ми. Може да прозвучи някак нелогично, но в този тежък момент имах много сили за летене. И когато ме поглеждаше с ясния си син поглед,( единственото, което му беше останало ), това ми се струваше достатъчно, за да съм готов да литна отново. Нагоре, надалече, напред в неизвестното, когато той вече няма да го има. Този момент щеше да настъпи толкова скоро, и как щях да се ориентирам в тъмното или в ослепителното бяло на бъдещето, ако ги нямаше тези бистри сини очи, които сякаш ми казваха: Сине, ти можеш, ти си силен, ти ще успееш и без мен.

                   Бяха минали десетина години оттогава. Когато нещо изненадващо ми се случи, летях в мислите си, в чувствата си, в надеждите си, в обичта си. И когато светлините на града една по една заблещукаха в краката ни, отгоре на скалите, ние двамата бяхме готови за полет. Не, ние летяхме, макар толкова различни в миналото си, в годините си, в обкръжението си. Но еднакви в чувството, че тази синкава мартенска вечер е само наша, за да сложи началото на общото и поединично летене в облаците на мечтите ни.

                   И преди половин година отново почувствах, че летя. Бях хванал малките пръстчета на новороденото, частица от мен самия. Гледах синия му поглед, ясен като този на баща ми, светъл като на жена ми, устремен сякаш като на сина ми. И си казах, въпреки, че досега съм бил един мечтател, който си е мислил, че може да лети, аз наистина съм долетял някъде надалеч. Може да е невидимо, може да е нелогично за мнозина, но в живота ми е имало скъпи за мен мигове на откъсване от материалното, от притеглянето на страха, изгодата, себеизтъкването и пресметливостта. И това откъсване е било само заради това, че съм един откачен мечтател, едно побеляло момче, което отново е готово да полети.

                    Макар, че мнозина биха ми казали, стига с твоя стремеж към високото, към неизвестното, към нереалното. Погледни си годините, какво си въобразяваш.

                     А аз не си въобразявам нищо.

                     Просто обичам да летя.  

 

26.05.2010                                                                  Любомир Николов




Тагове:   мечтите,   разказ,


Гласувай:
17
0



1. nicodima - Така е с всички ни!
26.05.2010 17:37
Само ни трябват разтърсващи мигове, за да усетим, че го можем...
И хора, които да ни ги дадат и да ни помогнат да отворим крилата си...
Стисна ми гърлото в края на работния ден... И ме замисли за неща отвъд хоризонта : )...
Поздрави!
цитирай
2. miaa - Прекрасно е! Полетът на мечтите ...
26.05.2010 17:49
Прекрасно е! Полетът на мечтите никой не може да ти отнеме:)
Който има вяра, постига всичко!
Радвам се на оптимизма и позитивната ти нагласа,Lubara!
цитирай
3. reffina - Любар - така се прави! Така се л...
26.05.2010 18:11
Любар - така се прави!
Така се лети, и така се пише!
Благодаря ти за усещането, мислех си , че само друг един твой разказ може да докосва така!
Бъди си белобрад мечтател - просто ти отива ! :)
цитирай
4. lubara - Поздрави, reffina !
26.05.2010 18:33
Да, то мойто е като на гол тумбак- чифте пищови.
Но да си призная, и аз мисля, че ми отива да съм белобрадият мечтател!
цитирай
5. kalin8 - Хареса ми!
26.05.2010 18:35
За мечтите годините не са от значение!
Б.
цитирай
6. lubara - Поздрави, miaa !
26.05.2010 18:37
А аз се радвам на одобрението ти, толкова искрено ми звучи!
цитирай
7. lubara - Поздрави, nicodima !
26.05.2010 18:40
Да, нещо от някого взимаме, и винаги е хубаво, когато даваме. Макар, че после понякога ни горчи.
Отново сме същите, защото други не можем да бъдем!
цитирай
8. lubara - Поздрави, kalin8 !
26.05.2010 18:43
Аз съм забелязал, че средната възраст по-трудно мечтае.
Значи, затова започва по-често да ми се случва!
цитирай
9. lotos16 - Щастливи полети, Любо!
26.05.2010 18:56
Никога не е късно, приятелю, да докоснеш мечтите си...
цитирай
10. lubara - Поздрави, lotos16 !
26.05.2010 19:05
Благодаря ти. Дори само мечтата ни да е да си мечтаем...
А полетът понякога се получава!
цитирай
11. ckarlet - Само човек летял с мислите си, чу...
26.05.2010 20:41
Само човек летял с мислите си, чувствата, надеждата и обичта си, може да каже, че се е докоснал до най-скъпите и съкровени мигове на живота...
А твоите полети не са малко, Lubara!
Поздрави и от мен!
цитирай
12. lubara - Поздрави, ckarlet !
26.05.2010 21:09
Твоите коментарии са така синтезирани, точни и чувствителни, като едно продължение на написаното.
Благодаря ти.
цитирай
13. reffina - Пак прочетох - много е хубаво! ...
26.05.2010 21:21
Пак прочетох - много е хубаво!
После пак ще намина, остави ми някакъв вкус този твой разказ, само дето още не мога да разбера от що е!
цитирай
14. lubara - Хубава вечер, reffina !
26.05.2010 21:27
Нека да ти подскажа. Защото то не е и разказ, а преразказ по мой си начин на " Нещата от живота". Имаше един такъв филм, с Мишел Пиколи.
цитирай
15. reffina - Хм, със сигурност не съм го гледала, ...
26.05.2010 21:41
Хм, със сигурност не съм го гледала, но сега мисля да го сторя.
И все пак - прекрасен е тоя твой разказ, Любар!
цитирай
16. bapha - !
26.05.2010 21:55
"И така си летя, с добрината в себе си, обичам целия свят"...
Лети, lubara... лети...
намерил си разковничето, поклон...
цитирай
17. ronya - всъщност, мисля си,
26.05.2010 22:01
само телата ни порастват, а същността ни не - може би просто им позволяваме да се изморяват от собствените си представи за време и реалност... Виждала съм го и продължавам да го виждам в очите на дядо ми, който все не може да се примири, че тялото му вече не смогва на ритъма на душата му ;)
Лети, младежо, летиии... спокойно, душата ти няма брада :)))
цитирай
18. lubara - Поздрави, ronya!
26.05.2010 22:20
Да знаеш, не, няма да ти кажа.
Така е, ако не можем друго, поне да не се отказваме да летим в мечтите си!
цитирай
19. lubara - Поздрави!
26.05.2010 22:24
Ренка, той за теб си е направо архивен!
цитирай
20. lubara - Поздрави, bapha !
26.05.2010 22:26
О, не поклон, никога не съм го заслужавал, аз само си драскам върху листа!
цитирай
21. ronya - хм...
26.05.2010 22:42
Ако съм те разбрала правилно... да знаеш, че обичам да знам :))
Поздрави и на теб :)))
цитирай
22. анонимен - Личен Въпрос
27.05.2010 00:01
Преди време можеби 10-11 години книгите игри бяха доста популярни. Един от автотите на тези книги-игри се казваше точно като Вас Любомир Николов това вие ли сте
цитирай
23. lubara - анонимен 22.
27.05.2010 07:59
Това е един адаш, малко по-голям от мен. Общото ни е освен името е и Казанлък, той е родом от там, моят род пък е там.
цитирай
24. анонимен - Личен Въпрос
28.05.2010 00:54
как мога да се свържа с него
аз съм пак
цитирай
25. lubara - Към ан.24.
28.05.2010 07:59
По Гугъла има някаква информация. Друго не знам.
цитирай
26. kasnaprolet9999 - Хубава ретроспекция си направил
01.06.2010 17:36
на най-хубавите моменти от своя живот, най-запомнящите се, хубаво е да се лети, особено когато вече знаеш как.
цитирай
27. lubara - Поздрави отново, Невена ! Честит празник! Защо пък не!
01.06.2010 17:56
Има един конкурс, " Състояние на полет".
Та затова написах това. Но нямам търпение да чакам резултата, нещо не го възприеха така, както исках. И си казах, тук са моите хора, я да ги зарадвам.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: lubara
Категория: Изкуство
Прочетен: 3651807
Постинги: 667
Коментари: 9038
Гласове: 19020
Архив
Календар
«  Юли, 2021  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031