Прочетен: 5065 Коментари: 27 Гласове:
Последна промяна: 30.03.2011 12:35
Мисля, че отново съм готов да полетя. Винаги съм бил един мечтател, който си измисля най-откачените мечти, макар че черният цвят на брадата ми отдавна е преминал в чистобял. И когато се погледна в огледалото, си казвам, какво различно виждам в него, само някакъв цветен нюанс, я да си помечтая още малко. И това продължава с години.
Първото ми летене беше над червената писта на стадиона, когато за половин ден преминах на два пъти границата на републиканския рекорд за юноши в моята дисциплина. Направих го без да се вглеждам в напрегнатите лица на противниците, дори не можех да ги запомня. Навярно защото винаги бяха зад гърба ми. Имах чувството, че тази писта ще бъде с мен до края на живота ми. И сега понякога сънувам състезанието, в което вятърът не може да ме стигне, крачките ми са бързи, леки, искам още и още. И така си летя, с добрината в себе си, обичам целия свят, и птиците, и мравките, и костенурките. А и хората.
За втори път ми се случи да летя, когато в една ноемврийска вечер едно момиче ме заведе в зала ” България” на камерен концерт. Не бях ходил до тогава. Излязох от салона като вцепенен. Но чувствах как са ми израснали крилe, с които съм готов да прекося най- големите морета, дори океани. И разбира се, с това момиче върху тях. Не, че то си нямаше крила, имаше си, може би бяха по-силни и укрепнали от моите. Но аз си мислех, че са по-крехки, и така не разбрах как го нараних, а после да летим заедно вече беше невъзможно.
Най- трудният ми полет беше, когато половин година бях сам с баща ми. Може да прозвучи някак нелогично, но в този тежък момент имах много сили за летене. И когато ме поглеждаше с ясния си син поглед,( единственото, което му беше останало ), това ми се струваше достатъчно, за да съм готов да литна отново. Нагоре, надалече, напред в неизвестното, когато той вече няма да го има. Този момент щеше да настъпи толкова скоро, и как щях да се ориентирам в тъмното или в ослепителното бяло на бъдещето, ако ги нямаше тези бистри сини очи, които сякаш ми казваха: Сине, ти можеш, ти си силен, ти ще успееш и без мен.
Бяха минали десетина години оттогава. Когато нещо изненадващо ми се случи, летях в мислите си, в чувствата си, в надеждите си, в обичта си. И когато светлините на града една по една заблещукаха в краката ни, отгоре на скалите, ние двамата бяхме готови за полет. Не, ние летяхме, макар толкова различни в миналото си, в годините си, в обкръжението си. Но еднакви в чувството, че тази синкава мартенска вечер е само наша, за да сложи началото на общото и поединично летене в облаците на мечтите ни.
И преди половин година отново почувствах, че летя. Бях хванал малките пръстчета на новороденото, частица от мен самия. Гледах синия му поглед, ясен като този на баща ми, светъл като на жена ми, устремен сякаш като на сина ми. И си казах, въпреки, че досега съм бил един мечтател, който си е мислил, че може да лети, аз наистина съм долетял някъде надалеч. Може да е невидимо, може да е нелогично за мнозина, но в живота ми е имало скъпи за мен мигове на откъсване от материалното, от притеглянето на страха, изгодата, себеизтъкването и пресметливостта. И това откъсване е било само заради това, че съм един откачен мечтател, едно побеляло момче, което отново е готово да полети.
Макар, че мнозина биха ми казали, стига с твоя стремеж към високото, към неизвестното, към нереалното. Погледни си годините, какво си въобразяваш.
А аз не си въобразявам нищо.
Просто обичам да летя.
26.05.2010 Любомир Николов
И хора, които да ни ги дадат и да ни помогнат да отворим крилата си...
Стисна ми гърлото в края на работния ден... И ме замисли за неща отвъд хоризонта : )...
Поздрави!
Който има вяра, постига всичко!
Радвам се на оптимизма и позитивната ти нагласа,Lubara!
Така се лети, и така се пише!
Благодаря ти за усещането, мислех си , че само друг един твой разказ може да докосва така!
Бъди си белобрад мечтател - просто ти отива ! :)
Но да си призная, и аз мисля, че ми отива да съм белобрадият мечтател!
Б.
Отново сме същите, защото други не можем да бъдем!
Значи, затова започва по-често да ми се случва!
А полетът понякога се получава!
А твоите полети не са малко, Lubara!
Поздрави и от мен!
Благодаря ти.
После пак ще намина, остави ми някакъв вкус този твой разказ, само дето още не мога да разбера от що е!
И все пак - прекрасен е тоя твой разказ, Любар!
Лети, lubara... лети...
намерил си разковничето, поклон...
Лети, младежо, летиии... спокойно, душата ти няма брада :)))
Така е, ако не можем друго, поне да не се отказваме да летим в мечтите си!
Поздрави и на теб :)))
27.05.2010 00:01
28.05.2010 00:54
аз съм пак
Та затова написах това. Но нямам търпение да чакам резултата, нещо не го възприеха така, както исках. И си казах, тук са моите хора, я да ги зарадвам.
2. Моята смокиня и Каваците.
3. Първият ми текст - Централна Стара планина.
4. Бързотечно си тече животът!
5. Един приятел, Веско от Веселиново-Ямболския край.
6. Всеки има своите Хималаи. Но това са истинските на Зори.
7. Рожден ден - разказ
8. Цвете в моето око.
9. Чичо ми Чавдар - споменът е жив!
10. Тилито-Лилито, една душа безбрежна!
11. Стефо, благодаря ти!
12. Аnni Cordy