Прочетен: 7974 Коментари: 34 Гласове:
Последна промяна: 14.05.2010 14:52
Наскоро видях в един сайт обявен конкурс за написване на разказ на тема” Доброто в нас”.
Аз такива конкурси, където се пише по определена тема, въобще не ги долюбвам. Публикациите не трябва да са отпечатвани на хартиен или електронен носител. Така гласи едно от изискванията.
Ех, че натруфени думи. И какво, приемат такива, които са написани на папирус ли? Или някъде, издълбани по скалните образования, скрити от човешки поглед.
Както и да е. Няма да участвам, въобще такива начинания са едно голяма заблуда. И ще дам подобен пример. Тази година един мой приятел ( Стефо, нали може да те назова така ), ми даде препоръка за летния семинар в Созопол под надслова” Творческото писане”.
Дотук добре. Но преди това бях помолил един много известен в момента (и млад автор, който живее в чужбина) за препоръка. Беше чел две мои неща, и беше се изказал окуражаващо за тях.
- Извинете, но вече някъде съм обещал на мой познат, за същия семинар. И мен, чудно защо, не ме допуснаха миналата година при тях. Така, че, сори…
Здраве да е. Стефо пък не беше обещавал другиму, и ето, отново нещата се уредиха.
А преди три седмици разбрах, че един от петимата българи, които са одобрени за семинара, е младият автор, който ми отказа препоръката. Можеше да бъде по-искрен, така си мисля сега.
--- ---- ---- -----------
От два месеца се занимавам с нещо ново за мен, от което крайната цел е изкарване на пари. Тръгнах аз натам, насам. И отново направих грешка.
Делово запознах мой много близък роднина с новото начинание.
- Трябва да вярваш в успеха, да си постоянен, да си коректен и точен в работата си. Ще помагаме- така в няколко думи се изказа жена му, не помня съвсем ярките литературни клишета, с които обагри речта си. Нали самата тя е литератор, завършила е българска филология. То тази специалност навремето беше последния пристан за кандидатите за висше, но няма да се задълбочаваме на този факт сега.
Мина месец, обадих се на моя човек за помощ. Така, както я получи от мен миналата година, без да очаква това. Бях му намерих работа, от която не може да е недоволен. Все пак поне малко ми е задължен, освен човешкото разбиране за взаимопомощ - наивно си мислех.
- Ама знаеш ли, нямам пари. Много в труден момент искаш такова нещо от мен.
- За петнадесет лева се касае, отстъпка от себе си ти давам, какво ги правиш тези пари, човеко. И пенсия имаш, и заплата- не се стърпях да му кажа.
- Че и получаваш нещо насреща, не се колебай, помисли и ми се обади- така завърших разговора.
Сякаш да чакаш от умрял писмо, такъв беше резултатът.
Така, че напоследък си мисля за поговорката, не прави нечакано и не пожелано добро. За да не се върне като бумеранг при теб, но с обратен знак.
А иначе доброто си е в нас. Особено на думи, или пък когато идват празници и влизайки в църквата, палим свещица, и на излизане подхвърляме някоя дребна монета в протегнатите ръце на просяците навън. Какво пък, светът никога не е бил толкова див и суров, защо пък аз да нося агнешка кожа, с добротата не сме за никъде, така си мислим.
Може би в другия живот, там ще бъдем по-добри.
Продадоха 2585 превозни средства у нас
В очакване на избухването на новата секс...
Успех!
Парадоксално - давам ви съвет, без да сте ми го искали... (обикновено не постъпвам така). Но пък възможността да коментираш постингите предразполага към това.
Отколкото на такива, които само се пишат за приятели.
Но тук говоря за друго. Когато направиш добро за близък човек, защото така ти идва отвътре.
И когато поискаш, и се надяваш, на малък благодарствен жест от него, а не го получиш, ти става леко горчиво.
Преди две лета спрях около Царево с колата. Едно семейство беше закъсало за бензин. Качих до близката бензиностанция мъжа, да си напълни тубичка. Заредих и аз. И гледам, чака в обратната посока, притеснен. Върнах се с него обратно, около пет километра. Имаше две малки деца.
Исках да му помогна, затова го направих. Никога няма да се срещнем.
А тук става дума за друго... Не вярвам на моя близък да му мине подобна мисъл в главата.
Е, не съм сигурен дали добротата е "добродетел", за самите нас. Трябва да се приемем такива, каквито сме!
Много ни е дребна душицата понякога, колкото и да не си го признаваме.
добро има много, но по-възрастните хора в родината ни прогресивно забравят да бъдат добри. повечето..май..добре, че има много и от другите!
аз съм сигурна- ако даваш добро, то се връща. поне при мен е така...пожелавам ти го от сърце!
венерка
Ти да не искаш да кажеш, че БФ е извън класацията?!
След две седмици- на Стара планина, не казвам повече!
Обясних й, че нищо не печеля като пари, попита ме, тогава може би си правиш реклама и остана още по-очудена на последвалия отрицателен отговор. Казах й, че не може от всичко да се печелят пари, че човек трябва да върши и безвъзмезно добрини на околните и т.н. Гледаше ме като извънземно и ми каза, ами дай да правим бизнес от това. Отказах категорично, тя ми обясни, че няма свои действия, които да не водят до изкарването на пари, иначе нямало никакъв смисъл. Та приказката ми е, че има много такива хора, които са се вкопчили в материалното и то става основна цел в живота им, всичко останало е глупост и губене на време. Много често, хора като теб, мен и много друго от блога, които умеят да съчетават нещата и не забравят духовността, стават жертва на такива хора или най-малкото биват огорчени от тях. Не им се давай и бъди такъв, какъвто си !!!
Аз вярвам, че сме силни!
Поздравявам те за всичко написано, и се извинявам, че нямах възможност да се свържа с теб за твоя книга. Проблеми...
и няма ли то да се сблъска с инстинкта ни за самосъхранение?
трудна материя...
по-добре да не пея дитирамби за доброто - мътна материя е то...:))
здравей!
Твоята позната се учудва, как е възможно да не те интересува материалния резултат от това, което вършиш.
Защото духовната радост от стореното й е далечна и чужда.
Аз съм си виновен, че ги знам какви пинтии са. Ама с наивността си, карай да върви!
Значи, нали се сещаш- кафе в центъра, в парка по-точно!
А конкурсите не че са лошо нещо. Но аз, като бивш спортист, предпочитах всичко да се решава наяве, на пистата.
Там няма тинтири-минтири. А в другия случай, малко се съмнявам...
Бъди здрава!
А последните години са си истински лакмус за това кой ти е приятел и за какво :) Слава Богу, и приятели се намират. Не е казано, че трябва да си с едни и същи хора през цялото време :)
Леки ти съботно-неделни :)
Искаш ли да ти цитирам края на едно мое стихотворение. И един ми е достатъчен!
" ............................
Аз ли живях този живот?
Егаси!
Останаха ми:
един приятел,
сина ми,
жена ми,
снаха ми,
спомена за двете лица
на любовта ми.
И дързостта
на вчерашната ми мечта! "
Поздрави Любо!
Аз вярвам, че доброто идва винаги навреме, само понякога е трудно да разпознаеш лицето му, защото не винаги то е най-красивото и привлекателно нещо. Просто трябва да си познаеш, както аз казвам, доброто, твоето добро.
И още нещо, не винаги това, което се вижда, е това, което е. Не винаги.
Снощи бях на представяне на една книга. Авторът присъстваше, книгата ми хареса, не само като жанр, но и съдържание. В джоба имах само 4 лв. , а трябваше да имам поне 10лв. Днес имам 310лв, но, уви, днес. Вчера нямах.
Пита се защо не взех назаем, за хляб и книги и друг път съм взимала, но ....така се случи, понякога се случва да ти пресъхне гърлото и да не можеш да искаш:(
Затова пък ще си купя книгата от книжарницата, която я продава с отстъпка, не заради отстъпката, а защото е софийска книжарница:)))
Не съжалявам, че отидох на представянето, защото срещата на живо е общуване, а когато чета книгата, ще бъде още по-приятно. И да си призная от срещата научихи и още нещо, но....става нахално да пиша тук:) Просто казвам, че не винаги това, което се вижда, е това, което е.
Поздрави на компанията.
п.п Книгата, за която става въпрос, е "От Рождество да Възкресение" на Ана - Мария Кръстева.Представянето направи нейния съпруг Любомир Лачански, който се оказа мой съгражданин.:)
На другия ден отидох отново за първата, но вече беше продадена. Малко ме хвана яд.
А един много поетичен автор е казал, че красивото ( защо не и доброто) , e често невидимо за очите. Защото се усеща с другите ни сетива.
Не е нахално, пиши си където искаш, щом ти се пише. Това може само да ме радва.
Защото си мисля, че няма по-ценна от навременната помощ.
Миналата неделя на Соколския манастир хапнах препечени филийки, нямаше питки.
2. Моята смокиня и Каваците.
3. Първият ми текст - Централна Стара планина.
4. Бързотечно си тече животът!
5. Един приятел, Веско от Веселиново-Ямболския край.
6. Всеки има своите Хималаи. Но това са истинските на Зори.
7. Рожден ден - разказ
8. Цвете в моето око.
9. Чичо ми Чавдар - споменът е жив!
10. Тилито-Лилито, една душа безбрежна!
11. Стефо, благодаря ти!
12. Аnni Cordy