Прочетен: 1121 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 16.02.2009 14:35
Преди две-три години намерих работа на един приятел . Той не е точно приятел , а отношенията ни са приятелски . Защото ни сближи един роднина , за който ще стане въпрос по- долу .
Та този мой приятел остана без работа . Нещо бе сгафил , бил
брутален в работата си , пък после малко брутално бяха го
изхвърлили от нея . И изведнъж след сигурната службичка – на улицата . То и аз тогава не бях кой- знае колко цъфнал и вързал .
Но тази работа , която ми предложиха на мен аз му я преотстъпих . Защото не ми допадаше .Звъннах му по телефона . Два пъти ми благодари , истина е .
Започна той новата работа . Доволен беше , след половин година в къщи , а и парите бяха достатъчно , имайки впредвид
колко часа на ден е ангажиран .
Сега внимание . Не че съм чакал да почерпи , ама редно си беше . Нищо такова . Споделих аз това с моя роднина , който ни запозна . Е , ти пък за две бири ли си , беше отговорът му .
Преди половин месец ми предложиха работа , но за нея се изискваше квалификация , която аз нямам . Така че пак не можах
да се възползвам , иначе бих я приел . И аз като добро момче я предложих на моя роднина . Който като предния случай нямаше никаква ангажираност в този момент . Чакаше пари от предишния си рабододател , ама според мен това е да чакаш от умрял писмо .
Ще има голямо черпене , ми каза ден след това . Започвам до седмица , в къщи сме ти много задължени .
- Е , стига сега , нали сме затова , да си помагаме – отвърнах му аз .
Две седмици , след като се бе осеферил на новото работно място бях поканен у тях . Семейно . То и без това ние в месеца
поне веднъж си гостуваме , ту те у нас , ту ние у тях .
Знаем си ги в къщи какви са пинтии , ама можеше на
ресторант да отидем . Аз голямо черпене го разбирам така . Не , че ще се олея за негова сметка , но обстановката е друга . Заслужава
си .
Както и да е . Онзи ден изведнъж се наложи някой да ми направи една услуга .То се изискваше видеотехника или нещо подобно . Сетих се аз , че моя човек / с новата работа / може да помогне . Звъннах му , до утре по това време трябва да съм
забравил за това , спешно ми е . Така му казах .
- Не съм сигурен в какво състояние е техниката . - Така пък ми отговори моя човек - трябва да проверя .
- Е , не се коси толкова , звънни ми довечера , да съм
наясно – успокоих го аз .
То на другия ден се оказа , че мога да мина и без тази машинарийка .
И до сега родата не ми се е обадил .
Ами почерпи човекът , да не би да ми е задължен с нещо .
А за косене изобщо не става дума .
2. Моята смокиня и Каваците.
3. Първият ми текст - Централна Стара планина.
4. Бързотечно си тече животът!
5. Един приятел, Веско от Веселиново-Ямболския край.
6. Всеки има своите Хималаи. Но това са истинските на Зори.
7. Рожден ден - разказ
8. Цвете в моето око.
9. Чичо ми Чавдар - споменът е жив!
10. Тилито-Лилито, една душа безбрежна!
11. Стефо, благодаря ти!
12. Аnni Cordy