Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.02.2009 18:21 - Девалвация - разказ
Автор: lubara Категория: Изкуство   
Прочетен: 2337 Коментари: 6 Гласове:
0

Последна промяна: 14.02.2009 13:42

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

               Сенките им упорито не искаха да стоят на едно място . Искриците от последните за нощта цигари се разпиляваха по мокрия тротоар . В ръцете си държаха пластмасови кофички за кафе , пълни с последното малко . За единия коняк , за другия бял ром . Кафето го бяха изпили преди половин час в кухничката на единия . Жена му около полунощ ги бе оставила сами . Беше свикнала на тези им събирания , когато всичко започваше с доброто намерение да е само до последния автобус . И завършваше обикновенно с първия , когато вече имаха чувството  , че са отново такива , каквито бяха преди толкова много години . Млади .

               И затова сенките , отразяващи мъждукащата светлина от лампите на автобусната спирка леко се поклащаха . Докато първият курс на рейса пое единия от тях в студения си търбух . А другият пое с несигурна стъпка към къщи . Бе на петдесетина метра и за солидарност  не се мушна веднага в леглото . Поколеба се между това  дали да си свари кафе , но избра по- лесното . Наля си в кухничката едно  последно малко и го изпи сам .

                Автобусът стовари другия също пред къщи . Но това къщи от години не беше такова , като преди . Никой не живееше в апартамента . Само един студент-художник бе разпрострял стативите си от няколко години в едната стая . Другият го бе пуснал ей така , да наглежда имота . И да го откъсва от мислите му за миналото , когато трябваше да отсяда по някоя своя работа в бащиния си апартамент . А бащата от години го нямаше , беше си отишъл завинаги .

                Другият не живееше в родния си град , така му тръгна животът . Но винаги , когато идваше насам се обаждаше на приятеля си и чуваше отсреща гласът му  - Кога ще се видим .

                И двамата се виждаха често , както бе станало и този път . Другият работеше с една фирма отдавна , този път мъкнеше в джоба си доста пари . Бе времето , когато всичко се превръщаше в твърда валута , иначе загиваш .

                 Сутринта започна и за двамата около десет . Единият наистина пи кафе , жена му бе излязла на работа . Напоследък не се разбираха добре , чак не му се обади да го види как е спал в малката кухничка .

                  Другият се надигна по – трудно . В хола на дивана му бе студено , акумулиращата печка не можеше да затопли още . Вчера , когато пристигна я бе включил , зимата още не беше си отишла . И когато призори си легна зъзнейки , хвърли върху тънкото одеяло и канадката си . Нямаше време да рови в третата стая , където бяха завивките от баща му . Сега съумя да измие зъбите си и се приготви да излиза . Трябваше да се отчита на фирмата , с която работеше от години . А и да купи малко стока . Колкото може да пренесе в автобуса , с който щеше да се прибере при семейството си . На двеста километра от тук , спомените винаги го притискаха .

                    Изтръпна , когато потърси в джобовете на канадката си парите . Бяха в плик , във вътрешния джоб на дрехата . Прерови пак , нямаше ги . Наистина липсваха .

                    Жена му . Само тя ме е преджобила , помисли си веднага той . Напоследък хич не се имат с жена си , направила го е нарочно .За да скара двамата приятели и така да си отмъсти . И тези техни събирания , не и е вече така приятно , както в младите години .

                     Другият се прибра същия ден на двеста километра при своите си хора . Без стока и без да се отчете на фирмата . Все пак печелеше достатъчно , тези пари трябваше да ги забрави . Още на другия  ден прехвърли дължимото със запис .

                     Двамата продължаваха да се виждат . Но другият избягваше жена му . Все гледаше срещите им да са навън . Дори когато след година нещата между тях се пооправиха пак нещо не му даваше мира . Та от кухничката на спирката , в автобуса и после направо в студения хол . Къде може да е загубил плика , невъзможно е .

 

                      Минаха две години . Все мислеше да каже на приятеля си , но нещо го възпираше . И един ден отново остана да спи в бащиния си апартамент . Бе пролет , нямаше нужда да се завива с шубата си  . А и жена му бе поръчала да види под дивана едни одеяла , още от баща му . Чиста вълна , бели , ръчно тъкани и малко ползвани . Отново ще има  зима .

                      Другият дръпна облегалката на дивана и изнесе навън седалката . Дори се готвеше този път да изкара сам вечерта . Трябваше да му е удобно .

                       Първо го лъхна онзи все още силен мирис на нафталин . Против молците . Баща му хич не обичаше молците . Одеялата бяха чудесни .

                        И тогава видя плика . Беше престоял в гънката на облегалката , някъде низко вътре се бе мушнал .  От студа онази нощ доста се бе  въртял , за да се стопли . И пликът е отишъл  на сигурно място . Извади парите – непокътнати .

                         Само девалвацията . Веднага хвана телефона .

-          Кога ще се видим - чу гласа  отсреща .

-          Идвам , слагай масата .

 

              След осем часа , някъде призори сенките им упорито не искаха да стоят на едно място . В ръцете си държаха пластмасови кофички , за единия с коняк . За другия с бял ром . Искриците от последните им цигари се стрелкаха към асфалта . Всичко беше както преди .

               Този път не автобус , а такси раздели двамата . Така де , и без това си е девалвация , парите са да се харчат , а не да стоят под дивана .

 

 

 



Тагове:   разказ,


Гласувай:
0



1. анонимен - Добро е, много добро!
13.02.2009 18:42
Има си онова, което жегва.
Поздрави!
цитирай
2. reffina - Харесва ми. . . така, без имена! ...
13.02.2009 18:53
Харесва ми...така, без имена!
Прекрасен разказ!
Поздравления !
цитирай
3. elineli - Чудесен....
13.02.2009 18:58
...не бързай,не бързай... всяко нещо се случва с причина :))))
цитирай
4. viki4ko - Много е хубаво, поздрави!:)
13.02.2009 19:34
Много е хубаво, поздрави!:)
цитирай
5. benra - много ми хареса,
14.02.2009 10:09
чете се на един дъх!поздрави!

















цитирай
6. анонимен - Наистина е невероятно ! Поздрав...
03.03.2009 18:11
Наистина е невероятно ! Поздравления....историята е съвсем проста, доста непринудена и е написана по наистина интересен начин , дърпа те да я прочетеш!
Браво!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: lubara
Категория: Изкуство
Прочетен: 4576729
Постинги: 689
Коментари: 9099
Гласове: 19614
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031