Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.02.2009 13:07 - Съпричастност или безразличие , изберете сами
Автор: lubara Категория: Изкуство   
Прочетен: 1118 Коментари: 2 Гласове:
0

Последна промяна: 16.02.2009 14:35


       Преди две-три години намерих работа на един приятел . Той не е точно приятел , а отношенията ни са приятелски . Защото ни сближи един роднина , за който ще стане въпрос по- долу .

       Та този мой приятел остана без работа . Нещо бе сгафил , бил 
брутален в работата си , пък после малко брутално бяха го 
изхвърлили от нея . И изведнъж след сигурната службичка – на улицата . То и аз тогава не бях кой- знае колко цъфнал и вързал . 
Но тази работа , която ми предложиха на мен аз му я преотстъпих . Защото не ми допадаше .Звъннах му по телефона . Два пъти ми благодари , истина е .

        Започна той новата работа . Доволен беше , след половин година в къщи , а и парите бяха достатъчно , имайки впредвид 
колко часа на ден е ангажиран .

        Сега внимание . Не че съм чакал да почерпи , ама редно си беше . Нищо такова . Споделих  аз това с моя роднина , който ни запозна . Е , ти пък за две бири ли си , беше отговорът му .

      

          Преди половин месец ми предложиха работа , но за нея се изискваше квалификация , която аз нямам . Така че пак не можах 
да се възползвам , иначе бих я приел . И аз като добро момче я предложих на моя роднина . Който като предния случай нямаше никаква ангажираност в този момент . Чакаше пари от предишния си рабододател , ама според мен това е да чакаш от умрял писмо .

         Ще има голямо черпене , ми каза ден след това . Започвам до седмица , в къщи сме ти много задължени . 
                - Е , стига сега , нали сме затова , да си помагаме – отвърнах му аз .

        Две седмици , след като се бе осеферил на новото работно място бях поканен у тях . Семейно . То и без това ние в месеца 
поне веднъж си гостуваме , ту те у нас , ту ние у тях .

         Знаем си ги в къщи какви са пинтии , ама можеше на 
ресторант да отидем . Аз голямо черпене го разбирам така . Не , че ще се олея за негова сметка , но обстановката е друга . Заслужава
си .

         Както и да е . Онзи ден изведнъж се наложи някой да ми направи една услуга .То се изискваше видеотехника или нещо подобно . Сетих се аз , че моя човек / с новата работа / може да помогне . Звъннах му , до утре по това време трябва да съм 
забравил за това , спешно ми е . Така му казах .

            - Не съм сигурен в какво състояние е техниката . - Така пък ми отговори моя човек - трябва да проверя . 
            - Е , не се коси толкова , звънни ми довечера , да съм 
наясно – успокоих го аз .

         То на другия ден се оказа , че мога да мина и без тази машинарийка .

      

          И до сега родата не ми се е обадил .

          Ами почерпи човекът , да не би да ми е задължен с нещо .

 

 

 

 




Гласувай:
0



1. kasnaprolet9999 - Направи добро и го хвърли зад себе си и забрави.
16.02.2009 17:42
Много ми е познато, не се коси, повечето хора са така, бързо забравят и са неблагодарни, редко можеш да разчиташ на подкрепата им. За това, когато срещнем нормални реакции, трябва да направим всичко, за да съхраним приятелството, защото то е като еделвайсите, расте на високо и безлюдно място, редко се среща, но пък е красиво и вдъхновяващо. Двете най-добри ми приятелки са ме предавали в трудни моменти, мислех си че мъжете са по-точни, но явно си е до човека.
цитирай
2. lubara - Да
16.02.2009 17:50
Някои хора свикват бързо с добротата ни и така я използват . Аз мисля , че ти и на подобния ми постинг преди време се включи , същите чешити са , какво да ги правиш .
А за косене изобщо не става дума .
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: lubara
Категория: Изкуство
Прочетен: 4575178
Постинги: 689
Коментари: 9099
Гласове: 19614
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031