Постинг
18.05.2020 10:55 -
Хотнишкият водопад и къщата на Филип Тотю в Гърците
Автор: lubara
Категория: Туризъм
Прочетен: 3303 Коментари: 8 Гласове:
Последна промяна: 18.05.2020 11:45
Прочетен: 3303 Коментари: 8 Гласове:
12
Последна промяна: 18.05.2020 11:45
В събота и неделя сe разходихме за по три-четири часа в близките околности на Велико Търново.
Пътят малко след Самоводене към Хотница е скоро ремонтиран. Чудесен е!
Водопадът е както предишните години. Но имаше много хора, три кемплера и четиридесет коли най-малко!
Цветът на водата е близък до Крушунските водопади.
Имаше едно детско филмче " Приказки под шипковия храст"...
После се изкатерих нагоре по екопътеката, за да развия мускулатурата...
Има един процеп между скалите, да не се заклещите там...
Най-нависокото има мостче, може да се продължи към другия висок бряг. Аз обаче се върнах обратно. За да взема жена си, която в ниското примираше от страх...
После се изкатерих по другия бряг, виждате ли къде съм бил преди малко...
Поразходихме се встрани по тази пътечка, откъснах малко цвят свирчовина и когато поогладняхме, отпрашихме към къщи!
А каква коприва имаше, почти човешки бой!
Вчера се отправихме с колата до Вонеща вода. Тридесет километра само. От самия край на селото се изкачва асфатов път до махала Гърците.
Минахме покрай този вековен дъб, където не можахме да отседнем на връщане. Защото пейките бяха заети от млади мотористи.
След два килиметра стигнахме къщата-музей на Филип Тотю. Беше затворена поради ...знаете какво. Аз обаче влязох в двора през ниския плет, за да направя тази снимка.
А вътре какви треви само! Както класикът Йордан Радичков казваше, въздухът беше пропит с мирис на гергевски треви и убита ламя!
Това селце е Продановци. Жителите му от 135 през 1935-та година са се стопили до 7/ седем/ през 2011-та. Има, няма два километра е от края на Гърците. Следващото ни ходене ще е там, живот и здраве.
Ето над входа на заградената къща.
Кончета пасат на воля...
Накрая един ЗУМ към почивната база Релакс КООП, най-добрата във Вонеща вода. Не, че са останали много...
Спрях колата в центъра на селото. Голяма пустота... А каква почивна база беше, преди тридесетина години, ум да ти зайде!
Ами това бяха двата почивни дни. Малко, но от сърце!
Бъдете здрави и пътешествайте навред! :)
Пътят малко след Самоводене към Хотница е скоро ремонтиран. Чудесен е!
Водопадът е както предишните години. Но имаше много хора, три кемплера и четиридесет коли най-малко!
Цветът на водата е близък до Крушунските водопади.
Имаше едно детско филмче " Приказки под шипковия храст"...
После се изкатерих нагоре по екопътеката, за да развия мускулатурата...
Има един процеп между скалите, да не се заклещите там...
Най-нависокото има мостче, може да се продължи към другия висок бряг. Аз обаче се върнах обратно. За да взема жена си, която в ниското примираше от страх...
После се изкатерих по другия бряг, виждате ли къде съм бил преди малко...
Поразходихме се встрани по тази пътечка, откъснах малко цвят свирчовина и когато поогладняхме, отпрашихме към къщи!
А каква коприва имаше, почти човешки бой!
Вчера се отправихме с колата до Вонеща вода. Тридесет километра само. От самия край на селото се изкачва асфатов път до махала Гърците.
Минахме покрай този вековен дъб, където не можахме да отседнем на връщане. Защото пейките бяха заети от млади мотористи.
След два килиметра стигнахме къщата-музей на Филип Тотю. Беше затворена поради ...знаете какво. Аз обаче влязох в двора през ниския плет, за да направя тази снимка.
А вътре какви треви само! Както класикът Йордан Радичков казваше, въздухът беше пропит с мирис на гергевски треви и убита ламя!
Това селце е Продановци. Жителите му от 135 през 1935-та година са се стопили до 7/ седем/ през 2011-та. Има, няма два километра е от края на Гърците. Следващото ни ходене ще е там, живот и здраве.
Ето над входа на заградената къща.
Кончета пасат на воля...
Накрая един ЗУМ към почивната база Релакс КООП, най-добрата във Вонеща вода. Не, че са останали много...
Спрях колата в центъра на селото. Голяма пустота... А каква почивна база беше, преди тридесетина години, ум да ти зайде!
Ами това бяха двата почивни дни. Малко, но от сърце!
Бъдете здрави и пътешествайте навред! :)
Следващ постинг
Предишен постинг
Добре, че си такъв, Любо!
Разходи ме и мен из тези места.
За пръв път виждам тазгодишни макове!
Благодаря ти!
Водопади, слали, мостчета, исторически места! Изпълни ми душата!
Представям си как се катериш по скалите, а Стела примира от страх:).
Спимням си Вонеща вода като едно хубаво място за почивка, а ти сега ме разичароваш.
Изоставиха и занемариха нЕкои нови собственици някогашните проспериращи почивни станции и не само.
Следващата седмица си вземете храна и дезифектант /за пейките/ и си направете хубав пикник.
Прегръдки на Стела и на теб!
цитирайРазходи ме и мен из тези места.
За пръв път виждам тазгодишни макове!
Благодаря ти!
Водопади, слали, мостчета, исторически места! Изпълни ми душата!
Представям си как се катериш по скалите, а Стела примира от страх:).
Спимням си Вонеща вода като едно хубаво място за почивка, а ти сега ме разичароваш.
Изоставиха и занемариха нЕкои нови собственици някогашните проспериращи почивни станции и не само.
Следващата седмица си вземете храна и дезифектант /за пейките/ и си направете хубав пикник.
Прегръдки на Стела и на теб!
Здравей, Катя. Другата неделя "трябва" да отидем с колата на хижа " Хайдушка песен". Чак до там с колата, над Троян. Че Стела не ще до хижа Чумерна, защото е пусто и няма кой да ме спасява...
Вонеща вода е продукт на любимата ни демокрация. Колко почивни станции, може би петнадесет или двадесет. Сега има две работещи бази, ама заради вируса не знам...
Поздрави от мен и Стела! Ще победим!
цитирайВонеща вода е продукт на любимата ни демокрация. Колко почивни станции, може би петнадесет или двадесет. Сега има две работещи бази, ама заради вируса не знам...
Поздрави от мен и Стела! Ще победим!
За прекрасната разходка сред този непознат за мене край - рай!
Жив и здрав да си, Любара!
цитирайЖив и здрав да си, Любара!
Има един мъж от Стара Загора- Жоро Хаджиев. Обикаля Балкана и махалите в него, описва историята на селищата и останалите жители. А е фотограф от класа!
цитирайХодила съм на това приказно място преди години... Много е красиво!
цитирайКато навсякъде по Балкана...
цитирайа ти си баш турист! Благодарности. На Филип Тотю музейчето виждам за първи път. Както и скалистите места над Търново, макар да съм ходила там.
цитирайМалко ми е кашкавален вече туризмът...
цитирайТърсене
Блогрол
1. Катя е слънчева жена!
2. Моята смокиня и Каваците.
3. Първият ми текст - Централна Стара планина.
4. Бързотечно си тече животът!
5. Един приятел, Веско от Веселиново-Ямболския край.
6. Всеки има своите Хималаи. Но това са истинските на Зори.
7. Рожден ден - разказ
8. Цвете в моето око.
9. Чичо ми Чавдар - споменът е жив!
10. Тилито-Лилито, една душа безбрежна!
11. Стефо, благодаря ти!
12. Аnni Cordy
2. Моята смокиня и Каваците.
3. Първият ми текст - Централна Стара планина.
4. Бързотечно си тече животът!
5. Един приятел, Веско от Веселиново-Ямболския край.
6. Всеки има своите Хималаи. Но това са истинските на Зори.
7. Рожден ден - разказ
8. Цвете в моето око.
9. Чичо ми Чавдар - споменът е жив!
10. Тилито-Лилито, една душа безбрежна!
11. Стефо, благодаря ти!
12. Аnni Cordy