В събота беше най-хубавият ден от празниците. Затова с колата запрашихме към Троян. За пръв път толкова дълго прътуване от близо пет месеца.



                                       След Троян и Чифлика има една асфалтова разнебитена отсечка, добре че е само три, четири километра. И сме на паркинга на хижата.




                                  Тя е на 840 метра над морското равнище. но все пак си е в Балкана. Гори отвсякъде. Има три пътеки за нагоре, за хижите Козя стена, Ехо и Васильов.



                    Ние отидохме само на тази полянка с паметника на Тодор Каблешков и неговите трима съратници. Слава на героите!



                      Около нас течеше бързата река Камачарска, приток на река Бели Осъм.



                                                            А този басейн ме изуми!



         Преди доста години е бил да разхлажда планинарите, направо си е бил екстра услуга за хижата!



                                                  Ако беше дълбока, можеше и да й скоча!



                                   Този вековник що е виждал, кой да ти каже!



                        След около два часа поехме обратно. Този паметник на онези четиримата герои се намира в центъра на село Чифлик. Имаше много стари, но поддържани къщи, както и нови достижения на строителната мисъл!



                                  Това ханче сега е музейна сбирка. Хубава стара къща.



                                            Отбихме се в комплекса " Островът", който е в началото на село Бели Осъм, пътят натам отива до Шипково. минерални извори и поизоставени социалистически бази, както и нови хотелчета, това е Шипково. Ходил съм няколко пъти, мястото е ретро, но на мен ми харесва!



                          Ако имате път натам, отбийте се на ляво от пътя преди Шипково. Там е била лятната колиба на Захари Стоянов, където е пасял козите си...



                                         А това е хотелската част на " Островът". Има и басейн, преди няколко години минах, беше голяяяяма тарапана. Не вярвам сега да е така.



                                  Вече съм в Троян. Това е снимка на север...




                       В центъра има една фасада, изрисувана както си трябва. Любима ми е!



                                             Отново, но на юг...



                             И накрая около Малиново нащраках няколко снимки към гордия Балкан. Вижда се връх Ботев, връх Купена и между тях Кръстците, Жълтец, за Костенурката не съм сигурен...



                                            Един ЗУМ към връх Ботев...



                                   И накрая около Севлиево спрях, за да снимам тази свирчовина, че и малко си пооткъснах, за чай става идеално, за прочистване на тютюневата кашлица.
                                  
                                     Ами това е. Десет часа, двеста и петдесет километра.
                                     Кой ти дава такива гледки, само майка България!

Представил си много красиво посетените места. Не само със снимки, а и с думи!
В част от местата съм ходила, но преди 100 ина години.
Поздрави и благодарност!

На тази хижа не бях ходил. Но пък Троян, Шипково, даже Рибарица и Тетевен, много пъти. Когато Стела пийваше ракийка, в годината в Троян ходехме поне три пъти. За да си купува местно производство. Хора без работа! Миналата година бяхме и в Троянския манастир, два пъти. Че и спахме една нощ в Орешака. А пък Априлци, там е върхът! Бъди здрава, Катя!

Прекрасен постинг!

Радвам се, че Ви хареса! Пътуванията из близки и далечни места в България са мойта слабост!

Ти си голям родолюбец! Поздравления за хубавия репортаж и снимки!

Обикалям като муха без глава! Има чудесни места, които е време да посетя, Рилските езера, Белоградчишките скали, Родопите...

красота небивала. Благодарности.

Да, а на горе към хижа Козя стена и Ехо ум да ти зайде!