Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.04.2011 08:11 - И аз имах Голф двойка
Автор: lubara Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2595 Коментари: 4 Гласове:
5

Последна промяна: 14.04.2011 08:22


                 Триатлон по лудост - Първа част.

     Беше хубавото лято на 93. Бизнесът беше в разгара си. Самочувствието ни достатъчно голямо, за да си позволим с приятели две седмици почивка на Слънчев бряг и язовир Доспат. За морето не ще говоря, в ресторантите вечер правехме по-големи сметки от чужденците. Имаше едно заведение “Хонолулу”, голям майтап беше, когато го открихме на края на стария Несебър. Аз го бях набелязал от обява във вестника още от Търново. Та какво ли не беше. Кралски скариди, бири, после отново скариди, основното ястие не го помня. Около нас се въртяха сервитьорите, накрая на вечерта ни извикаха файтон. По друг начин нашият доайен на компанията Кирчо не желаеше да се прибираме в хотела. Беше щур и за двама. А на “Фрегатата” и “Магурата” бяхме в стихията си.
      След десетия ден заминахме на язовир Доспат. Отседнахме в хотел на края на язовира, до пътя за Сърница, едно много загубено градче ли, село ли, не знам.
    Природата в Родопите е чудна, мека, величествени гори, но на мен ми липсваше морето. На втория ден казах на цялата група, влизам да плувам. Не прекалявай, ми отговориха те. Пък аз им  “разказах играта”.
    Отначало не мислех да го правя. В тази си част язовирът е много тесен, но отсрещният бряг си е далеч. Някъде около средата си рекох, я да го преплувам, та какво да правя на брега. Синът ми на петнадесет, момиченцето на приятелите на седем. Скучаем всички, релаксираме след морето. 
      И тогава Кирчо наду клаксона на колата. Отначало не можах да разбера защо. После беше късно, не ми се връщаше, бях се запътил към другия бряг. Излязох без проблеми, от рамената, краката и ръцете ми се провлачваха разни водорасли. Брегът беше кален, гаден и мочурлив. На тридесетина метра един стопанин пасеше коня си. Много втренчено ме гледаше, този откъде изникна. Постоях на един камък не повече от десетина минути. И пак във водата. Не ми се заобикаляше покрай язовира, покрай мотела, после край гората до мойте хора. Ще плувам, по-лесно е през хладката вода, яко беше започнало да пече. Лесното някъде към края започна да свършва. Около час и половина бях плувал, слънцето беше вече в очите ми, почувствах как вълнението ме връща обратно. Тогава под диафрагмата се надигна уплахата, но само за малко. Просто свикнах бързо с нея, трябва да изскоча, нямаше как да призная, че се увлякох. При все, че умора имаше, не тя щеше да решава.
        На брега бяха пребледнели. Какво ви става, вече имах кураж да кажа, нали ме знаете как плувам, какви са тези паники. Проговориха ми чак вечерта в кръчмата в Сърница, там сръбското бе на особена почит. Може би и вкусът на говеждо в кебабчетата ги беше подсетил, че не всеки е идеален, и аз също.
         Късметлия си, ми каза един местен след като му разказахме. Сигурно беше прав.

 image

 

                         
   


Тагове:   Голф,


Гласувай:
5
0



1. hosekura - Голфа е класика !
14.04.2011 09:01
;)
цитирай
2. kasnaprolet9999 - Екстра сте на снимката, но както ти ...
14.04.2011 10:45
Екстра сте на снимката, но както ти веднъж правилно забеляза тези лудости няма да се повторят, поне не на нас. Сега обачи ни се случват други лудости, важното е да няма скука.
цитирай
3. lubara - Поздрави, kasnaprolet9999!
14.04.2011 13:10
Това момиченце тази пролет се дипломира. Стана архитектка.
цитирай
4. lubara - Поздрави, hose!
14.04.2011 13:15
Така е. Беше много як, но му прецаках скоростната автоматична кутия. Не го преживях тежко, след пет дни взех нова, макар руска. Други времена бяха.
Купи го един двадесетгодишен, бях го постегнал. Разказа им играта на застрахователите. Ей, младите са много пекани!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: lubara
Категория: Изкуство
Прочетен: 3724654
Постинги: 672
Коментари: 9068
Гласове: 19062
Архив
Календар
«  Септември, 2021  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930