-- Дали вече остарявам --
Улавям се, че вече не съм толкова млад. Или по-точно млада ми е душата, но тялото не толкова. Преди седмица ходих с едни млади приятели в Балкана. Хубаво е да имаш млади приятели. Но за да ги имаш и ти трябва да се чувстваш млад. Аз така се чувствам, но като гледам снимките от не лекия преход, друго си е младия човек. Аз не отстъпвам на тях, но ако бях с десетина години по-млад, щеше да е друго.
Какво пък щеше да е другото. Брадата ми нямаше да е толкова бяла, коляното нямаше да се обажда чат-пат. Но пък неудовлетворението от собствената съдба щеше да е по-силно. Това е преимуществото на отминалата младост, не се кахъриш за неща, които не са ти се случили. Не искаш на всяка цена да те ценят повече в службата, не искаш на всяка цена да ти е по-голяма заплатата, не завиждаш на някои мъже, че жените са им красавици.
С две думи, вече си доволен на това, което имаш. Както бе казал един артист от близкото минало Никола Тодев, мъж на известната актриса с прозвището мама Злата, да се чудиш как си съумял след толкова глупости и безумни изпълнения да съградиш днешното си положения. С две думи, да си се оженил (аз да), да имаш деца (аз тоже), да имаш жилище, кола и работа. Дори да си позволиш да шеташ из света.
На 4 август 08 ще пътувам с жена си до Ню Йорк. Спомням си как необичайно трудно и изненадващо изглеждаше това след така наречената демокрация. А сега половината българи се изредиха да летят отвъд океана. Синът ни навършва 30 години и ще го отпразнуваме заедно. Какво повече мога да искам от живота? Да мога да се катеря из Стара планина, да се радвам на вятъра, на мириса на мащерката и цвета на кантариона, да пия студена бира на 2000 метра височина, сетивата ми да имат своята чувствителност и да си казвам, все пак съм късметлия.
Може да не съм толкова, но е хубаво да си заблуден малко в това чувство, дори малко наивност не е излишна.
Колко от познатите и приятелите могат да направят всичко това? Някои от тях дори не са вече между нас.
Затова съм сигурен, аз съм късметлия по своему.
12.07. 2008 Любомир Николов
Това е „Колата призрак“ от войната в Юго...
Во име Отца и Сина и Светаго Духа, Амин....
Има още хубави неща за преживяване!
Поздрав, Любара!
2. Моята смокиня и Каваците.
3. Първият ми текст - Централна Стара планина.
4. Бързотечно си тече животът!
5. Един приятел, Веско от Веселиново-Ямболския край.
6. Всеки има своите Хималаи. Но това са истинските на Зори.
7. Рожден ден - разказ
8. Цвете в моето око.
9. Чичо ми Чавдар - споменът е жив!
10. Тилито-Лилито, една душа безбрежна!
11. Стефо, благодаря ти!
12. Аnni Cordy