Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.11.2015 20:46 - Нещо старо
Автор: lubara Категория: Изкуство   
Прочетен: 4399 Коментари: 6 Гласове:
12


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

                                              -- Дали вече остарявам --              

 

                   Улавям се, че вече не съм толкова млад. Или по-точно млада ми е душата, но тялото не толкова. Преди седмица ходих с едни млади приятели в Балкана.  Хубаво е да имаш млади приятели. Но за да ги имаш и ти трябва да се чувстваш млад. Аз така се чувствам, но като гледам снимките от не лекия преход, друго си е младия човек. Аз не отстъпвам на тях, но ако бях с десетина години по-млад, щеше да е друго.

                    Какво пък щеше да е другото. Брадата ми нямаше да е толкова бяла, коляното нямаше да се обажда чат-пат. Но пък неудовлетворението от собствената съдба щеше да е по-силно. Това е преимуществото на отминалата младост, не се кахъриш за неща, които не са ти се случили. Не искаш на всяка цена да те ценят повече в службата, не искаш на всяка цена да ти е по-голяма заплатата, не завиждаш на някои мъже, че жените са им красавици.

                   С две думи, вече си доволен на това, което имаш. Както бе казал един артист от близкото минало Никола Тодев, мъж на известната актриса с прозвището мама Злата, да се чудиш как си съумял след толкова глупости и безумни изпълнения да съградиш днешното си положения. С две думи, да си се оженил (аз да), да имаш деца (аз тоже), да имаш  жилище, кола и работа. Дори да си позволиш да шеташ из света.

                   На 4 август 08  ще пътувам с жена си до Ню Йорк. Спомням си как необичайно трудно и изненадващо изглеждаше това след така наречената демокрация. А сега половината българи се изредиха да летят отвъд океана. Синът ни навършва 30 години и  ще го отпразнуваме заедно. Какво повече мога да искам от живота? Да мога да се катеря из Стара планина, да се радвам на вятъра, на мириса на мащерката и цвета на кантариона, да пия студена бира на 2000 метра височина, сетивата ми да имат своята чувствителност и да си казвам, все пак съм късметлия.

                       Може да не съм толкова, но е хубаво да си заблуден малко в това чувство, дори малко наивност не е излишна.

                       Колко от познатите и приятелите могат да направят всичко това? Някои от тях дори не са вече между нас.

                      Затова съм сигурен, аз съм късметлия по своему.

 

 

       

   12.07. 2008                                                               Любомир Николов                                    




Гласувай:
12



1. anwel - Добре казано!
18.11.2015 18:26
На един акъл сме като чета твоите размисли, а съм и мааалко по-голям. Така че да не гледаме побелелите бради и коси, ами да ги развеем на планинско било и да се радваме, че още го можем!
цитирай
2. lubara - Поздрави, anwel!
18.11.2015 22:36
От разстоянието на тези седем години направо съм си бил млад, когато съм го писал.
цитирай
3. hel - Все така младеещ и щастлив да си!...
22.11.2015 23:57
Все така младеещ и щастлив да си!
Има още хубави неща за преживяване!
Поздрав, Любара!
цитирай
4. lubara - Поздрави, hel!
23.11.2015 12:40
В края на годината-млад пенсионер!
цитирай
5. elineli - Ти си
30.11.2015 20:18
истински късметлия, Лю! Осъзнат и благодарен - толкова е нужно, за да бъде човек щастлив. Щастливей! :)
цитирай
6. lubara - Поздрави, elineli!
01.12.2015 18:03
След шест години-на връх Вихрен, след шестнадесет-на връх Мусала, и тогава може спокойно да си отлетя!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: lubara
Категория: Изкуство
Прочетен: 4575318
Постинги: 689
Коментари: 9099
Гласове: 19614
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031