Днес с останалите пари купих маратонки на едно момче, абитуриент. Избра си червени на цвят. Лицето му е бледо, ще се открояват. Дънките му са избелели, значи модерни. Една приятелка му е класна ръководителка, тя го доведе. Разговорихме се. Искал да кандидатства висше, но семейството му нямало средства, за да го издържа. Затова щяло първо да работи една-две години, после да учи. Посъветвах го добре да размисли, все пак бъдещето е в неговите ръце.
                Така ли е всъщност? Какъв шанс имат такива като него, без всякаква подкрепа зад гърба си.
              Дано да има късмет!
               А, какви пари ли? Ами тези сто долара, които една българка ми изпрати. Тя сега живее в Щатите. Познаваме се само от един сайт за поезия. Има поетична душа, със сигурност. Те бяха за "моя" просяк, на когото купих пуловер и обувки. Но аз предпочетох половината сума да я дам за някой млад, все още необременен от несгодите на живота младеж.
                И накрая си спомних как преди шестнадесет години синът ми завършваше. Вървяхме по булевард " Витоша", влизахме в магазините, за да си избере дънки. И по едно време му казах: " Ще ти купя два чифта за петдесет долара. Не мога да дам тези пари само за един чифт, търси по-евтини." Малко се понамръщи, но нищо не ми отговори. После си хареса сако и обувки, беше много красив на бала си.
                Сега той е в Брюксел, и май вече ми е "купил" поне двадесетина чифта дънки. И то от по-скъпите. Преди шест години му ходих за месец на гости в Ню Йорк. Води ме и във Вашингтон. Преди три години разгледах Белгия, видях Амстердам, миналото лято и Париж, че и захапах малко от Германия.
                Та си мисля, ако това момче с бледото лице има късмет, тези червените маратонки до къде ще го доведат, кой знае. Може и до небето да го вдигнат.
                 Дай Боже да стане така, дай Боже!

 

             23.03.2013                                              Любомир Николов

                    

 

Поздравления, Любо!
Б.

Само с късмет не става lubara! Пари си трябват в реалния живот. Да му се даде начален старт, пък нататък според зависи :) Човек изпусне ли старта трудно може да догони останалите. Съдя по мен си и по мои приятели. Успех на момчето. Дано е заобиколен и от други такива хора като теб. Поздрави!

Знаеш ли, затова съм кръстил това разказ. За да се разгранича от действителността, която е такава, че всеки вижда каква е тя. Благодаря за коментара. Пък...може и да има късмет, нали!

Борисе, честита пролет!

Добро дело си извършил...
Честита Пролет!

Може би ще си му за кадемче в живота, знае ли човек...съдба!!

Марине, Невена, благодаря за мнението ви.

Дай Боже късмет на момчето,а още твърдост,упоритост,издръжливост.То и за тези с гръб не е лесен,а без него съвсем

и това, че ти си го познавал и си направил това за него

Така е, Сирма.

Изобщо не съм го виждал, младостта не е порок, да!

ами късмет е, че си му помогнал :)