Седнал съм пред компютъра, за да пиша разказ. Свечерява се. Навън е
по-топло, отколкото в стаята ми. Изключил съм всички радиатори в апартамента,
освен малкия в банята. Там, излегнала се във ваната, чете жена ми. Какво да правиш,
нали съм кавалер, за мен все няма ред… Закусил съм обилно с чаша чай от мащерка, миналото лято
имах щастието да се кача за един ден на Стара планина. И две
филийки, намазани с маргарин. За вечерта ще подготвя гала вечеря, пилешки фенери
на скара и тъмна бира, пусната на промоция в един хипермаркет в квартала. Обядът
съм го прескочил, важното е духът да е висок, останалото е просто физиология.

                   Вече съм напреднал със сюжетната нишка. Главният ми герой е раздвоен
между страстта си към спортните автомобили и парещата внезапна любов към новата си колежка,
силиконовка хубавица, която чете през обедната почивка Киргегор в
оригинал. Все още не знам в каква посока да му насоча усилията, жените или колите.
Той е млад, успяващ в служебната кариера висшист, който обича лятно време да
прекарва дългата си отпуска някъде по Малдивите. Оборудвал се е с всичките такъми, които са нужни
за подводно гмуркане. Но дали да го гмурна в обятията на силиконката, още
не съм решил. Все пак не всеки чете онзи екзистенциалист, и то в оригинал. Да не му
се случи някоя непредвидена случка, и после аз да нося отговорност за разпиления му млад живот…

                     Внезапно ми звъни джиесемът. Казвам така, защото кой пък се интересува
от моята персона, застаряващ интелектуалец с незавидно настояще и неясно бъдеще.
А, шефът е. Съобщава ми, че до лятото фирмата няма да има нужда от моите услуги, спокойно да си
карам неплатената отпуска. Стомахът ми започва да курка, не само
от глад…

                    Важен е творческият импулс, бързо се успокоявам и отново вторачвам очи в компютъра. Мониторът обаче тихо е застинал. Проверявам всички кабели и накрая се сещам, че не съм платил
сметката към Енергото. Поглеждам календара на стената. С червени кръгове съм
обградил половината дни на месеца, то не са плащания, не са
чудо. И пак съм отървал срока…Ама, че са чевръсти, тяхната кожа еонова ли, чезова
ли, или дявол знае каква.

                      Влизам в банята да търся утеха, разбирайте пари, от жена ми. Тя кротко е задрямала, радиаторът излъчва мека топлина, един посребрен кичур проблясва край челото й. Няма да я безпокоя, така си казвам.

                     Ще допиша разказа на свещ. Важното е, че музата ми не е избягала зад
граница.

                     Този Киргегор кой ли беше, се питам, седнал на тясното диванче в кухнята. Отсреща светлините на магистралата блестят с всичката си прелест. Разхищение, ама приятно. Скоро там рязаха лентички някакви мъже с черни костюми и стилни
вратовръзки. Те дали знаят, че маргаринът съдържа фосфатидни концентрати, които разрушават червените кръвни телца. Скоро пък ние ще им резнем главите…

                      Нещо мисълта ми започва да се разпилява, ще завърша разказа утре, на
дневна светлина.

                      

                     А бе, има нещо гнило в Дания, на кого ли пък беше тази реплика!

              

 

 

 

         10.02.2013                                                     Любомир Николов      

твърде добре, Любо. прекрасен разказ. едно ме тревожи, и то не е свързано със стила - защо, защо трябва да се утвърждава идеята, че интелектуалецът е беден? така ли е?

Дали е беден, не знам. Знам аз дали съм беден. Ама не знам, дали съм интелектуалец.
Руми, друго искам да кажа, но го казвам само, защото получавам такъв коментар. Писах го преди протестите. Но не го пуснах, защото участвах с него на един кОнкурс-" Очи към себе си". Дори не беше всред номинираните десет. Там бяха спомени от казарменото време, от соц, времето, от абсолвентското време на децата на пишещите. Но за сегашното време-йок! Е, ще ходим ли тогава на протести, риторичен въпрос!

Поздравление за разказа!

носи много романтика и вдъхновение :)

Да ти кажа: те всичко знаят ! Но не знаят, че народът(обикновеният човечец) не е чак толкова глупав, за колкото те го мислят. Под "ТЕ" имам предвид политици, председатели на конкурси ако щеш и всякакъв род тарикати, каквито в БГ има предостатъчно.

Романтика, романтика, ама сиренето е с пари.

Добър коментар, приятелю.
Поздравления, приятелко художничке!

Не беше ли Шекспир:)))

Невена, ние още малко името си ще забравим, така ни докараха, че Шекспир ли ще помним...

не е зле :)

"А бе, има нещо гнило в Дания, на кого ли пък беше тази реплика!"
На онзи пройдоха, синът на търговецът Джон Шекспир. Баща му го изпратил да учи в Дания, а той взел, че прописал....Напразно похарчени пари! Поздрави, Любо! :)

Тихомире, те и "нашите" харчат пари, ама дали ще влязат в историята...

Интересен разказ! Само не разбрах как така в банята има ток , а в стаята няма. Този въпрос ме накара да прочета пасажа 2 пъти за да открия фактите. Дали не чета много криминална литература? Пиши и други разкази. :)

Ами в банята има радиатор-лира. Демек парно, не порно. Тъпа шегичка. Пиша, ама музата не ме ще напоследък. Иначе тук, в болга, има достатъчно разкази. Повече от стотина.