Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.04.2009 17:04 - Гимназията и Хари - разказ
Автор: lubara Категория: Изкуство   
Прочетен: 959 Коментари: 3 Гласове:
0

Последна промяна: 29.04.2009 18:16


                               С Хари се срещнахме в осма гимназия. Аз бях десети, той девети клас. На Националната математическа паралелка. Беше в двора на училището, на ”Шишман”. Дойде при мен и ми каза, ти си онзи, който ни мачкаше на спринт и препятствия на републиканското. Не го помнех, аз тези след мен никога не можех да запомня. А те бяха много. Хари беше добър лекоатлет, но не гледаше сериозно, че бъдещето му е в спорта. Беше много ухилен, с бяла кожа, малко избелени вежди и кестенява, даже рижаво-руса къдрава коса.                                След това аз се разболях, повторих и първите дни в новия клас седях със Севдалин на един чин. После се преместих при Хари. Фатална грешка.                                 Хари е най-обаятелната личност, която познавам. Тогава в онези години беше изключително нестандартен. Познаваше цялата гимназия, познаваше целия квартал, където живееше. Имаше изключителни знания по английски, немски, литература и философия. Математиката му се отдаваше с пълна сила. Но беше страшно темпераметен. Не можеше да стои на едно място, беше бунтар. На есенната бригада в Старо Железаре, до Пловдив аз бях със Севдалин на квартира. Хари беше с Румен или Стефан-чадото. На гарата в Пловдив чакахме автобуса за селото. Тогава се сприятелихме.Говорихме за Селинджър-”Спасителят в ръжта”, за Уйлям Голдмън -”Златният храм”. Там двамата герои, Зок и Рейндмънд стават много близки, още със запознансвото си. Велики книги.                    - Имаш ли цигари- го попитах. Бяхме почти на седемнадесет.                    - Не ме разсмивай- извади кутия цигари той. – Я да отидем наблизо да вземем още.                   Хари беше голяма панта. След бригадата се организирахме една неделя да прескочим до Панчарево. С нас бяха две двойки, негови приятели от махалата. Дойде и гаджето на Румен, след този ден стана мое гадже. За кратко, което беше нормално. А гаджето на Хари не дойде, той със слизането от автобуса направи десант до тамошната бакалия и цъфна след минути при нас с бутилка ром. От 750 грама. Не бях много по алкохола, това ми беше бойното кръщение. В горичката приседнахме, след като се наситихме да гледаме лодки, лебеди и вода. Бутилката беше наполовина изпита, вече настроението ни достигна върха. Но крачките ни не бяха така уверени. В късния следобед излязохме на шосето аз, Хари и моето ново гадже. Двете двойки отдавна ни бяха напуснали, бяха се стреснали от рома навярно. Мислехме да се прибираме до София пеш, Хари се метна почти в движение на един автобус и ни извика, че майка му щяла да го представя на новия учител по английски. А на нея не минаваха разни номера, с авторитет си беше жената. Остави ни сами. Не бяхме сигурни в походката си, момичето се сеферяса по-бързо от мен. До София набивахме крак, там вече бях свеж като маруля.                    Хари имаше винаги пищови на контролните по математика. Учихме неща, с които се занимаваха студентите в математическия факултет, не беше лесно. Преподаваха ни асистенти и доценти, правехме често контролни работи. Хари идваше с развити теми, носеше тетрадки с развити готови теми във всяка една от тях. И една празна, която после подменяше. Не значи, че не владееше материала, искаше да е изряден.                      В края на втория срок, през месец март настъпи голям проблем. Хилехме се в час като луди, не можехме да стоим сериозни на чина.Пубертета ни гонеше яко. Аз се преместих в обикновен клас, много ми беше математиката , атлетиката и моето момиче, не това от Панчарево. На математиката държах най-малко, така се разделихме.                      Хари беше пълен с идеи. Една от тях беше да ходим отново на Панчарево двамата, да спим на палатка и да изчакаме цялото даскало, което щеше да довтаса на редовните занятия по Военно обучение. Това беше дни, преди да завършим десети клас. Аз намерих една хималайка, една вечер се срещнахме на Цариградското. Същата вечер в къщи обстановката беше много напечена, казах му че не мога да тръгна , баща ми ще побеснее.                       Тогава Хари дръпна палатката от ръцете ми, извика ми : ”Чао, беше ми много приятно!” и отпраши сам пеша към набелязания бивак. На другата сутрин го намерихме на полето, леко измръзнал, в чудесно настроение.                     Същото лято аз, Хари и Роко отидохме в Банкя да печелим пари. Цанихме се на някакви изкопи при един виладжия, жена му и малката му дъщеря бяха с него на обекта. Майката на детето непрекъснато го следеше да не идва при нас, да не би да го научим на лоши думички. Вечерта мазолите по ръцете ни бяха оценени на по четири лева за всеки. Стори ни се жива експлоатация, но ще продължаваме, окуражаваше ни Хари. Бяхме се уговорили да прескочим един ден, да починем малко. На другия ден му се обадих, Хари беше заминал на море с майка си. Аз не го преживях много трагично и със Севдалин заминах на Каваците. С колелета и хималайката от Павел баня до морето, за обратно не ни стигна куражът, натоварихме се с влака. Цялото море искарах с надеждата , че компанията на майка му не може да се сравни с тази на Севдо, който беше не по-малка фога. А с Харалампито, този чаровник със заразителната усмивка и вечния оптимизъм предстояха много морета.                           29.04.2009                    Любомир Николов

Прочети " Аз, Хари и Роко."  Следва : " Феята, Ропотамо и Хари".  




Гласувай:
0
0



1. tili - Много ходехме на Панчарево -
29.04.2009 17:28
на лодки, на "Лебеда", дори на нелегален плаж от другата страна. А веднъж прибрах едни пиячи на ром с един стар "Москвич" - на ръчна спирачка от Панчарево до Лозенец. Яки машини бяха - нишо не му стана. ;-))
цитирай
2. kasnaprolet9999 - Хубав разказ,
29.04.2009 18:25
по това време съм била в някои от лодките каяци, които са преминавали покрай вас, купонясващите на брега на езерото Панчарево. Имаше много такива компании и веднъж така забърсах едно гадже, ама нещо не можах да го заобичам както трябва, но останахме приятели, въпреки че когато се разделихме му отпрах един доста силен шамар.
цитирай
3. tili - Абе, то тогава още почти нямаше касетофони
29.04.2009 23:03
ами едни малки магнетофончета "Джелозо" на батерии, но купона си беше щур!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: lubara
Категория: Изкуство
Прочетен: 3536270
Постинги: 657
Коментари: 8986
Гласове: 18968
Архив
Календар
«  Април, 2021  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930