Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.04.2009 14:24 - "Феята", "Ропотамо" и Хари - разказ
Автор: lubara Категория: Изкуство   
Прочетен: 3164 Коментари: 12 Гласове:
0

Последна промяна: 30.04.2009 14:29


                           Хари много си падаше по заведенията. Нещо повече, не можеше да живее без тях. Любимото заведение му беше сладкарница ” Феята”. Там той беше у дома си. Живееше на триста метра наблизо, поне през ден беше там. Всички сервитьорки го познаваха. Той пък им знаеше малките имена, много го уважаваха. Лятото обичахме да се качваме на най-горната тераса, панорамата от там много ни помагаше да не пестим с поръчките. Не се спирахме. Хари често оставяше неплатени сметки за другия ден. Никога не подвеждаше жените, които ни обслужваха. Те му имаха пълно доверие.                             Хари имаше много изпитана система да си набавя пари. Дълговете си въртеше в кръга на приятелите си. Взимаше от един, за да върне на друг. Често ухилената му физиономия цъфваше под моя прозорец до хотел” Хемус”. Нямаше как да му откажа. Една вечер се прибирах по” Елин Пелин” за в къщи. Отвън на масите в механа ”Под липите” кънтеше смехът му, знаеше много вицове и умееше да ги разказва. Стана ми малко кофти, имаше да ми връща тридесет лева, а не беше ме извикал в компанията си. Бързо ми мина. Веднъж отново беше заброчлял. Тогава му казах, хайде да отидем четиримата в ресторанта на парк хотел ”Москва”. Ще черпиш и дълга ти ще бъде опростен. Той само това чакаше, беше вече семеен. Харесвах приятелката на жена му, парите си нямаше да видя скоро, поне да направим една изискана софра. Добре си изкарахме.                            Хари много обичаше да ходи по ресторанти. ”Ропотамо” тогава си беше на много високо ниво. Запазването на маса беше задължително. Вечерите с него бяха много тържествени. Обличаше костюм, беше много галантен и мил с всички, от сервитьорите до жените, които продаваха цветя в по-късните часове. Задължително купуваше на всички дами, с които седяхме на една маса. Обичаше много да купува лотарийни билети. Вече бяхме в бизнеса, една вечер в ” Старата механа” в Търново изкупи всички билети, около петдесетина, от една женица. Тя беше с малък дефект в придвижването.                            - Да ви помогна, къде да ходите по това късно време- с усмивка й каза Хари. Тя беше много учудена на този си късмет.                              Най-големите излизания по заведенията бяха, когато бизнеса ни цъфтеше. За Хари заведенията служеха за място на работни срещи, за опознаване с новите партньори или за отпускане след тежкия ден, когато сделките висяха на косъм. Или отваряха пътища за нови хоризонти. В преносния, а и в буквалния смисъл. ”Рич”,”33 стола”, Мексиканския ресторант, Чешкия клуб или новите заведения в квартала му. Винаги, когато идвах във фирмата му знаех как ще завърши работния ден. Хари имаше познания по всички марки питиета, можеше да конкурира всеки етимолог с познанията си. Разхождаше се без да се замисли из цялото меню, отпред и от горе на дясно, после на обратно от долу нагоре. Вечерта завършваше в някое кафене, бар или с по бира във фоайето на хотела, в който бе отседнал, когато ми идваше на работно гости. Много обичаше да идва в Арбанаси, никога не си правеше тънки сметки, когато сядахме на маса.                           Хари много обичаше компаниите, той умееше да ги създава.Събираше около себе си най-невероятни птици. Бивши спортисти, провалили се бизнесмени, приятели от детството, които отдавна са напуснали махалата или България. Разговаряше с тях по всякакви теми, често предлагаше помощта си, беше отворен за нов бизнес. Чувството му, кога се говорят празни приказки или кога нещата са сериозни никога не го напускаше. ”Парите са, за да се харчат” -беше мотото му още от ученическите години. Никога не отказваше да помогне с финансиране, за да решиш някои временни затруднения. Стига да си спечелил доверието му. И да си го задържал, разбира се.                           Преди много години, когато започвах бизнеса бяхме пак във” Феята”. Два дни бяхме говорили как да пробия в бизнеса. Накрая го изпратих до тях.                         - Да влезем в ”Ропотамо”, да поиграем на ротативките –предложи с усмивка Хари. Беше останал без стотинка в джоба. Току що беше платил сметката в любимото му заведение.                        Извадих последните си няколко лева и му ги дадох. Не ми беше особено драго да задоволя това му пристрастие към едноръките. Загубихме, разбира се.    - Е, ти нали имаш сега нов бизнес, парите сами ще потекат. -успокояваше ме както винаги той.                       Да отидеш на заведение с Хари, това си беше преживяване.          Както всичко, с което беше изпълнен денят му. Докато дойде най-чаканото време. Времето за сладкарница "Феята" или ресторант” Ропотамо”. Случвало се е за няколко часа да се разпишем и на двете места. Пишеше повечето Хари, с яркия си незабравим почерк.                  30.04.2009                 Любомир Николов



Гласувай:
0
0



1. dorichela - Човек на момента е този Хари. . . :)
30.04.2009 14:28
Човек на момента е този Хари... :)
цитирай
2. lubara - На живота, май по точно!
30.04.2009 14:29
На живота, май по точно!
цитирай
3. dorichela - Да, живее за мига :)
30.04.2009 14:36
Да, живее за мига :)
цитирай
4. mariani - :)
30.04.2009 15:36
На такъв не можеш и да се разсърдиш, че не ти връща парите :)))...Поздравления!
цитирай
5. tili - Нещо не ми харесва
30.04.2009 15:50
това минало време... Хайде - нататък, че не съм спокойна!
цитирай
6. lubara - tili
30.04.2009 17:16
Не ти харесва, защото беше кофти, или защото е минало!
цитирай
7. kasnaprolet9999 - Хари е живял в мига, вероятно и ти покрай него, но
30.04.2009 18:11
сега оставам с впечатлението, че ти си само в миналото, което не е много добре, иначе разказа ти както винаги е много добре написан и увлекателен.
цитирай
8. lubara - prolet, привет!
30.04.2009 18:46
Наскоро четох интервюто на Янко Станоев послучай кръгла негова годишнина. Той казва:
"Литературата някак все повече става умозрителна игра, а не лична биография. Новата литература е някаква есеистична проза в повечето случаи, а не белетристика. Младите забравят че проза е едно, а белетристика - друго. Белетристиката е умение да разказваш. Който може да разказва истории, той е писател. "
А какво е да разказваш истории, ако не да се ровиш в миналото.
"Шестото небе" - нещо съвсем във времето си.Тоест за сегашните ни дни.
цитирай
9. lubara - mariani, и аз ти желая весели пра...
30.04.2009 18:50
mariani, и аз ти желая весели празници!
цитирай
10. kasnaprolet9999 - Вероятно е прав, не мисля, че
30.04.2009 22:02
бих могла да го оспорвам в тази област, просто малко се притеснявам за теб, защото си готин.
цитирай
11. lubara - prolet, привет!
01.05.2009 07:31
Не си сама, и жена ми се притеснява. Ами вие жените сте за това, да си мърморквате! Какво съм прописал на дърти години и т.н.
цитирай
12. kasnaprolet9999 - Не е съвсем така,
01.05.2009 17:28
Не е до това дали си мъж или жена, моят съпруг също ми мърмори, казва че съм се вдетенила, че си губя времето, че съм се зомбирала от този интернет и като седна пред компютъра все едно му бъркам някъде и ме гледа лошо. Обяснявам му, че ми е забавно и интересно, но той хич не ми вярва и само клати глава.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: lubara
Категория: Изкуство
Прочетен: 3536232
Постинги: 657
Коментари: 8986
Гласове: 18968
Архив
Календар
«  Април, 2021  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930