Прочетен: 3095 Коментари: 20 Гласове:
Последна промяна: 13.09.2011 18:45
Севдалин беше много странно момче. Или поне така ми се струваше, когато се запознах с него. Висок, с почти жълта кожа, слаби дълги ръце, права черна коса и зъби, наредени нестройно зад вечната усмивка. Не можеше да бъде сериозен. Дори в повечето случаи ми изглеждаше грозен. Но много обаятелно грозен, веднага те привличаше. Родителите му също бяха странни. Живееха на тиха улица, на партерен етаж в моя квартал. В големия им хол беше страшно разхвърляно. Пиехме чай на земята, дори загрявахме за предстоящото мачле в начупеното им антре, преди да излезем на десет крачки навън, където имаше заградена детска площадка. Имах чувство, че е тяхна, на семейството. Никой не влизаше в нея. Баща му редовно се включваше в играта, не играеше зле за годините си. Тримата ритахме до несвяст, после се изреждахме в банята, където Севдалин държеше велосипеда си. Един спортен бегач, много му завиждах, че го има.
- Ще направиш ли едно кръгче, след като свършите със задачите-ме питаше баща му. Понякога ни черпеше с кутия зелен ” Салем”, ментови цигари с дълъг бял филтър.
Аз не отказвах и на двете му предложения.
Не си спомням как се обръщаше към мен, аз му виках Севдо. Беше в началото на десети клас, повтарях годината, бях се разболял и не можах да наваксам. Първия ден седнах до него на чина, веднага разбрахме, че живеем през няколко улици. Доста време сме изкарали заедно за двете години, докато завършим гимназия.
Малко нахално ще стане вече, ама.... пак ще питам.. може ли и аз?
:))))
Благодаря :)
Инаше кафяв шоколадов коняк и бял "Айер" т.е. яйчен коняк. Това беше първия ми досег до алкохола.
Излишно е да казвам, че се напих от 20гр. и до там!;-))
Даже не едно:))
И така като ми гледаш и тук първия коментар - мислиш ли, че съм на друг акъл?;)))))
Желанието - то е нужно:)
Поздравления за разказа !
И от августовското няма да се откажа!
Но утре, утре не ще има с кой да се оправдавам.
Защото "Моите щури истории" са си само мои, никой не ми е виновен за тях.
2. Моята смокиня и Каваците.
3. Първият ми текст - Централна Стара планина.
4. Бързотечно си тече животът!
5. Един приятел, Веско от Веселиново-Ямболския край.
6. Всеки има своите Хималаи. Но това са истинските на Зори.
7. Рожден ден - разказ
8. Цвете в моето око.
9. Чичо ми Чавдар - споменът е жив!
10. Тилито-Лилито, една душа безбрежна!
11. Стефо, благодаря ти!
12. Аnni Cordy