Вечно бързаме. Бързаме, за да пораснем големи, да хвърлим късите панталони, да ни поникнат мустаци, да ни дойде месечния цикъл, да се хвалим, че вече сме се целували и разбрали, какво значи да преспиш с някого. Бързаме да завършим гимназия, бързаме да се влюбим, после бързаме да се оженим (понякога не толкова много), да се родят децата, да започнем работа и да напреднем в службата. Бързаме към плажа, когато току що сме се настанили в хотела, няма значение за два дни или за седмица. Мислим, че и слънцето бърза да залезе, вълните на брега бързат да залеят пясъка, мравките бързат да приберат шлюпките от семките, които са нашлюпени пред пейките в крайморската градина, когато е било още светло. И устните на двамата, влюбени или съвсем не бързайки да се влюбят, но чакайки да настъпи мрака край брега, там на високото, бързо са ги ошлюпили и после целувките им са били солени. Отново бързаме към други морета, към други пейки край брега и към други вълнения, на морето или не. Все повече бързаме.
               От това бързане скоро не си спомняме нещо да сме правили, без да бързаме. Когато зимата настъпи, бързаме да закачим мартениците на първите белоснежни клони, отрупани с цвят. После пак бързаме, да не би зимата да ни свари неподготвени, бързаме да правим туршии, зелето го слагаме в найлонови бидони, бързали сме да се отървем от дървените качета и каци, от дървените въглища, от годините на миналото, от старата кола, от ненужните писма по Коледа, бързайки да сме на ти с времето бързо загърбваме книгите, скоро и интернета ще загърбим, ако нещо бързо го задмине.
                И от приятелите бързаме да се отдалечим, когато искат да споделят нещо, то ни пречи на бързането, по-добре да сме далеч от тяхното небързане. От децата си искаме бързо да ни надминат, да са по-щастливи от нас, да са по-богати, да обикалят целия свят, за да не им се налага да бързат като нас.
                И когато изведнъж се озърнем, седнали и разпънали голямата, отрупана с толкова излишни неща маса, защото от бързане вече сме загубили представа колко малко ни трябва, става ни чудно как сме се събрали толкова близки хора, въпреки това бързане.
               И си казваме :” Е, от бързане не можем да остареем”. И изведнъж някоя счупена в бързането чаша или гребена, отразен от нощната лампа след тържеството ни вперва погледа в огледалото и разбираме, че така сме бързали, дори не можем да се познаем. И си казваме, стига вече. Имаме всичко. Няма да бързаме. Не бързаме за никъде. Ще си припомним как не бързахме да заспим, когато с братовчедите и братовчедките зяпахме през дупките на дървените греди от втория етаж на селската къща на баба ни долу в кухнята как големите си приказват и как никой не бърза да прекъсва дядо ни, който не бързаше, когато говореше. И после как в тъмното, натъркаляни едни до други на големите легла с изписаните с лебеди и щъркели метални табли правехме планове за далечни пътешествия. Ще си спомним вкуса на точената набръчкана юфка, която баба ни разстилаше на плочата над лятната кухня и как ни гълчеше, защото тази тераса ни мамеше да скачаме от високото долу, кършейки любимите й хризантеми и божури. Ще си припомним залеза, който идваше с черните биволи и минаваше покрай нас, седналите деца на дървените сковани дълги пейки пред дуварите, където жужяха хурките на хортуващите помежду си стари жени, за които едва се намираше място. И как не бързахме да дойдат щурците с настъпването на нощта, как не бързахме да отворим очите си сутрин, когато липите ни будеха с мириса си, напиращ през полуотворените за новия ден прозорци на селските къщи. И как не бързахме да си отиде лятото, а то си отиваше и как на селската гара черният влак с пуфтящия си дъх съвсем не бързаше да пристигне, когато трябваше да заминаваме отново към бързането си. Защото веднага след като започвахме учебната година изведнъж забравяхме всичко това и отново се разбързвахме.
                  И сега, бързайки да не ни види някой, изтриваме с длани кратките сълзи от очите, казвайки си, че няма вече да бързаме.
                  Но изведнъж нещо ни пронизва, не в сърцето, а някъде по-навътре, и си даваме сметка какво е станало. Не е останало време. Или поне е толкова малко, че вече не става нито за бързане, нито за небързане.
                   Става само за спомените, които никога не бързат да ни посетят. Но толкова бързо идват, щом ги извикаме, че сме сигурни, само те не са се променили. Защото са застинали на едно място. Същите са, такива, каквито бяха от онова, толкова далечно небързащо време.
                    Когато не знаехме, че ни предстои толкова много бързане.  

                                                                                               

и дядовци никога не бързаха и за това живяха дълго и
без заболявания. За това се казва "бързай бавно", ама
някак не се получава в големите градове, всичко ни е по график и ако се случи да няма някаква задачка буквално се чудим как да си уплътним времето, да не говорим пък, че ако ни се случи да сме на почивка, направо ме хваща зазабицата и ме наляга скука, просто не мога да почивам и това си е.

Ти мен защо ме разплака?
Аз съм мъжко момиче...

Не съм попадала скоро на толкова добре написан текст, с толкова много чувства пропит...
Чувствам се странно...

Принтирах си го...ще си го нося известно време с мен!

Имам една съученичка в Щатите. Имаше най-късата пола в гимназията и с право! Сега си пишем по скайпа, пращам й някои неща. Онзи ден ми каза след като прочела за " Латерната" , ами добре, ама и лошо. Защо, я попитах. Много се натъжих...
Ами тъгата е хубаво нещо, й отговорих. Мъката, не!

haresa mi....pozdravi

Зазабицата, нова дума, сигурно е нещо като да те хване секлета.

Благодаря, поздрави !

Ето и от мен ...
АКТУАЛНА ГЛЕДКА
Зад завесата вече тренират
там говорят и вечно не спират
за зверилник отново планират
и за него вече се препират

Зад стените се крият подлеци
и успешно се замаскирват сюжети
изведнъж започват с думи превзети
и за миг се чуват непознати кларнети

Зад душите им са крият човеци
актьори , дубльори превзети
всяка дума е доза за шимпанзета
всяка грубост е с крива на фурнета

Зэд облаците намигат сини планети
с кърваво червени пируети
кръжат метеори и черни комети
като кораби с платна напети

Зад мъглата липсват паважи
само остри зъбери и огнени лави
застинали са лунни пейзажи
от хорските долни блокади

Зад хоризонтите откриват се гледки
пресветват звездите от клетки
прожектират хорските беседки
където влачат клюки от петилетки

Зад барикадите няма протести
пред очите незряват фиести
коват се кръстове от умници
за политици и за нови романтици

Зад свлачищата се крият боклуци
останали боси и недообути
завършили духовни семенарии
станали прославни евнуси

Зад болките се крият хроници
покълнали в религии циници
в житата избуяват мъдреците
сътворяват наука вече младенците

Зад законите се показват бунтарници
наскачат и прословутите краварници
започват световни размирнци
сътворени от бурни препирници

Зад всичко това сме и ние ....

Публикувано от kleopatrasv

"Дните се точат бавно - годините летят"

не разбрах кога децата ми пораснаха... Все се обвинявам, че от бързане не съм им обърнала достатъчно внимание.... Поздрави за хубавия блог

Аз какво да кажа, като синът ми казва, почнах да остарявам. А е под тридесет и една.

Нещо просто,елементарно,но същевременно прекрасно пресъздадено със словото.Прочетох го няколко пъти,притворих очи и изплуваха толкова много спомени.Изглежда, много съм бързал до сега...Благодаря за хубавия постинг,с интерес чета всичко написано от Вас.

Имаше и друга, секундите се влачат, минутите текат, годините летят. Може да не съм съвсем точен.

А такива думи са много радостни, много благодаря.

Ей ,много хубаво пишеш!Трети пост ти чета и много ми харесва стилът ти на писане .Ставаш ми близък по начина ,по който поднасяш нещата .Поздравления и браво!

Много хубави думи. Аз знам, че не са зле. Но като получа такъв искрен отзив, значи наистина са добри.
Благодаря ти!

и носи нещо носталгично--- от времето, което течеше толкова бавно, че ако не бързахме, нямаше да успеем да съединим утрото с вечерта в един ден...
И пак поздрави!

Да, денят тогава беше пълен със събития! Благодаря ти!

Страхотно! Случайно Ви открих и не ще пропусна нищо написано от Вас!
Поздрави и Благодаря!

Апокриф, благодаря ! То всичко не си заслужава, но се радвам на оценката ти (Ви) !
Може би "Песента на старата латерна" , "Смокиновото дърво" и "Бели лястовици на плажа", е има и други навярно.