Със Зори се запознах на Соколна. Пътят нагоре не е много, хич не го усетих, защото устата й не млъкна. Само вече на по-баирестото говорех аз, нищо че е ходила на Хималаите. Каза ми, нищо особено не е като натоварване, щадеше бялата ми брада явно, и ти ставаш, можеш някой ден. Аз знам, че ставам. Но дясното ми коляно

май не му се ще да ходи там, из тия камънаци, на около 6000 метра. Цигарите, дето ги пуша не ме притесняват, ще ги ползвам за тяга.

Най- добре е да видим заедно красотите надземни, чак неземни. Зори ми прати линка си, 1800 снимки. Каза ми, копирай и не се бой.

       Да благодарим на Зори за това, което сподели с нас!

           Зори, ти знаеш, че малко ти завиждам, нали! Остава ми утехата да си потърся тук моите Хималаи. Май от вчера имам нещо впредвид. Туй коляно не ме плаши, друго ще е страшното. Но само напред!

 

              

 

 

 

             

Брависимо на Зори! После и на теб... за тази стигаща до облаците Красота! :)))

споделихте с нас тази красота, поздрави!

Да се събудиш и да видиш тази гледка пред очите ти сигурно е невероятно изживяване! :)

От това спира дъха!!!
Няма да умра преди да го видя, но дори и сега да умра, поне на снимка го видях!!!!

Благодаря ти.

Ще ходим заедно, навит ли си! Нека да си помечтаем!

Сртахотни снимки, за които те поздравявам.

Може ли и аз да дойда?
Няма да мрънкам много... Само малко... обещавам!
:))))

Страхотна група ще сме, а и ще се получи много интересно четиво. Тримата ще опишем по свой начин едни и същи събития, през три различни погледа и стилистики: едно пътешествие. А и тримата си ни бива:)))

Уф, от тези Хималаи забравих да отида при martito.
Бягам! Не, коляното...само ще потичвам!

Е, де, може и да пристъпваш бавничко:))
Щади се, че Хималаи ни чакат:)))
Стеф, идеята е супер - аз съм твърдо ЗА!:)

В такава компания ще изкача Еверест без кислороден апарат:))))

А бе друго е да си сред младите! Ще взема да се подмладя, че какви глупости ще върша, чак ми е интересно!

Момчета, да не вземете да се отметнете само нещо, че цял блог ни е свидетел;)))))))

Ще ви гледам аз сеира, а после ще разказвам ли, разказвам...

Честна пионерскобялобрадата!

Когато ги гледам на снимка, ми харесва. Но си знам,че не е за мен такова катерене.

С мен да тръгнеш из планина си е хем опасно, хем после цял живот спомени. Все нещо се случва, като например да тръгна на преход из Пирин, не с раница, че в последният момент не съм намерил, а с туристически сак с колелца. И гледат ме ококорени в групата, мислят си, че с това чудо на гърба няма да издържа, ама издържах. Голям катър съм, но само аз си знам, инатлъка какво ми костваше. Още ме разправят свидетелите.

Три пъти съм се губил в Родопи, веднъж в Средна гора. :)

Представяш ли си какво ще е в Хималаите, но вече говорих за алпинистките принадлежности. Само, че са бояджийски, не планинарски:))) Стават.

Мисля обаче, че тази щуротия ще е малко по-голяма от туристическият сак.

Но никакво отмятане:)

А бе какво отмятане, майтап ли си правиш!
Лятото, като се загубихме в гората, та цял следобяд.
" Задушени гълъбки с масло" , а какви клипове, майтап и половина.
Без режисура, без дубли.
"Егати Ехото, егати гората, егати гъбите, егати преживяването! Много е гот, само дето блъскаме като луди! " Мои думи, през смях след четири часа лутане. Юли месец, представи си!
На Хималаите ще имаме водачи и шерпи, там псувните не са разрешени!

Спокойно, момчета! Няма да се плашите - ще ви пазя:)))
Че после на кого ще мрънкам;))))

Какво мислите за поговорката : Утрото е по-мъдро от вечерта.

Върховете на Хималаите никога не са ми били интересни.Но живота и пейзажите по долу ,там където живеят хората на тази планина са очарователни.

Има много интересни снимки и пейзажи долу, в низкото. А над 6000 метра не е за всеки. Зори го каза, вярвам й.

Оставяй цигарите, потърси Зори и тръгвайте към някои български Хималаи!!!!!!!

Всички ние си имаме своите Хималаи!

Тук се оформи една хубава туристическа група.
Дали и аз да стягам раницата?
Навярно ще бъде лудо блогерско катерене по нашите си Хималаи.
Поздрави на всички !

Днес случайно узнах, че има подобно нещо като "blog.bg" и че Любо (човек, с когото съвсем наскоро (надявам се обаче не за кратко:) )се запознах) е постнал част от снимките ми от Непал. Макар правени преди година, до сега не бях гледала на тях по този начин - като предмет на публикация в нета... :) От отзивите на посетителите тук обаче виждам, че явно има интерес към Хималайските приключения на група българчета в Непал, затова пускам линк-а и към останалите снимки. Подредени са в 22 албума - по 1 за всеки ден от пътуването. Който има време и нерви - може да се поразходи виртуално с нас :)

http://picasaweb.google.bg/zori.shepkova1

Поздрави на всички blog-ъри и пожелавам на всеки да открие своите "Хималаи"..и дори да не стигне до "Еверест" да се стреми към "върхове"! :)

Зори

Браво, Зори!

Записвам се в групата!!! Ако позицията за отговорник по бедствията и затъването в сняг е свободна де...

Иначе - браво на Зори и на Любо, който ги сподели. Много мерси на Зори за линка, сега ще има да зяпам и да убивам работните дни :) Ще ми се някой ден да го видя с очите си, знае ли човек. Може и да успея :)

Не само е свободна, но по-подходящ човек от теб не ще намерим, сигурен съм!
Как няма да го видиш, то аз напоследък мисля, че ще го видя, че ти ли няма да го видиш! Я не ме разсмивай!
А почнах да го мисля, защото има надежда... за нещо. То няма да стане утре, ама ако стане, ще си от първите, които ще го разберат!

О..., невероятна красота! А преживяването със сигурност е незабравимо! А и Зори излъчва такъв положителен заряд! Страхотна е! Не съм се и съмнявала, с такъв човек като теб, със сигурност и приятелите са такива - само положителна енергия струи! Благодаря за споделеното от теб и Зори!
Поздрави от цялото ми сърце!
Невероятен постинг!