Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.03.2009 13:48 - Летен спомен
Автор: lubara Категория: Изкуство   
Прочетен: 2448 Коментари: 8 Гласове:
1

Последна промяна: 31.03.2009 19:07


              

        Кой знае защо, но днес не ми се чете. А трябва. Ще пробвам силите си отново. Няма да казвам къде. Кураж ми дава условието, че кандидатите трябва да са над 45 годишни. Ей, най-сетне някой да уважи белите ни коси ( в случая бялата брада). Аз кога бях на толкова, да пресметна. Да, 97 – ма. Какво стана тогава, есента Даяна загина. По това време, в края на август бях в хотел "Смокините", над Каваците. Не беше зле. Пясъкът гладък, чист и още топъл. Морето синьо, медузите не даваха знак, че са живи. Бялото вино вечер беше студено. Имаше едно капанче, Барабското го бях кръстил. На северния край на плажа, на едни дървени скари се беше разпростряло. Вечер вълните шумяха, светлините на хоризонта говореха за закъснелите рибари, вятърът навяваше дъха на узрелите смокини, които късах всяка сутрин. Това, че созополските лелки добре ги продаваха ме караше да приспадам кило на ден от цената на нощувката. Синът ми щеше да започва следването си в Университета, жена ми все още се надяваше, че бизнесът ми може да литне нагоре. И да станем богати.

                           Понякога ходехме пеш до Созопол, почти винаги. Когато се свечеряваше изкачвахме големия баир и пред нас 
лъсваха белите зайчета на вълните, разбиващи се в широкия бряг
на Харманите. Нямаше ги хотелите, които сега са нацвъкани през шосето. Лозята от ляво, морето от дясно, Старият Созопол
направо. Просто и ясно. Единственият въпрос, който стоеше беше какво да бъде, бяло вино или бира. Малко сложен въпрос, но винаги бяхме единни в избора си. Църквата в центъра на малкия парк, художествената открита галерия с картините, изложени до полунощ. Къщата на баба Денка, в която бяхме на почивка, когато сина ни беше на десет, най-загубената в Стария град, но скъпа със спомена за младостта ни. Летният театър с Аполонията и 
кръчмата " Стела ", сякаш кръстена на жена ми.

                       Беше вълнуващо лесно и прекрасно.

                       Или сега така ми се струва, защото миналото остава
в нас винаги по-скъпо и поетично, отколкото е било.

                       Защото си е минало. Брат ми обича да казва: " За миналото само си мислим, че е отминало! ".  

                       Навярно затова не ми се чете сега. А трябва! Помня
една малко глупава мисъл: ” Използвай миналото за транплин, а не за канапе” . Мойто канапе си е доста продънено, не ще ми е толкова удобно.

                       Затова да започвам с четенето!

 

 

 




Гласувай:
1



1. wildrose - Приятно четене ;)
31.03.2009 13:56
Приятно четене ;)
цитирай
2. lubara - Поздрави!
31.03.2009 13:58
Не съм почнал още, но благодаря ти!
цитирай
3. tili - нескромно любопитство -
31.03.2009 14:41
какво ще четеш?
цитирай
4. lubara - Tili
31.03.2009 14:44
Уф, суха прозаична материя. Ще ти кажа, но после, независимо от резултата.
цитирай
5. tili - ;-))
31.03.2009 15:03
&&&&&&
цитирай
6. veselinvalev - Чети, чети, Любо, че нали знаеш: ...
31.03.2009 17:14
Чети, чети, Любо, че нали знаеш: "Който учи - той ще си го получи..." Каквото и да означава многоточието.
цитирай
7. kasnaprolet9999 - И аз ти пожелавам успех,
31.03.2009 17:45
каквото и да значи това, сега си събрал сили, обновил си се от екскурзията и давай с пълна пара напред.
цитирай
8. mamas - Красив спомен,
01.04.2009 19:30
интересно поднесен.
Хайде, дано трамплинът ти помогне да направиш висок отскок! (Спортната терминология не ми е в активния речник, дано не съм се изложила много...)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: lubara
Категория: Изкуство
Прочетен: 4696088
Постинги: 689
Коментари: 9099
Гласове: 19804
Архив
Календар
«  Октомври, 2024  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031