Събота, късен предиобед. Малко пече, но приятно. В 10.30 със Симчо пием кафе в центъра на Габарево. Групата от Раковски каца след половин час. Бате Наско акостира последен, с шест дами. От малък си е така игрив, как ги омайва, чудна работа!

          Колите подреждаме като аптекарски шишета до барата на пет километра от селото. Нагърбваме раниците и бегом нагоре!




         Тринадесет лалета, на всеки твой байр. Шарени сме, по пол, възраст и професия. Без да се напъваме стигаме тереска с чудесна гледка към върховете, наметнати с бял кожух. Пролет, ама горе си е още зима.

            Почиваме често, някои от групата така бърболескат, че трябва да поспираме. Иначе рискуваме да ги видим как се давят в смях и сълзи.

            Хималаите ме сближават със Зори, достигнала тези митически за планинарите върхове. Готов съм да нося раницата й до хижата. Тя пък се удивлява от контраста между бялата ми брада и бързата стъпка. 

             Обядваме около 15 часа в столовата на Соколна. После катерим няколко баира, за да се поразтъпчем в снега. В 19 часа сме отново по масите около печката. До полунощ. Танци, манци, Шатовалон. Всичко по реда си.

             Рецитираме Дамян Дамянов, после Петя чете на прима виста мой разказ. Не само чете, а прави толкова точен, ясен и съдържателен коментар на написаното. Сигурен съм, ако издам книга, първия брой на нея ще подаря, че и автограф ще сложа.

             На сутринта пием чай, кафе, ядем кой каквото има. Снимаме се пред хижата с Ванката-хижаря наш и се суркаме надолу.

              За час и половина сме на барата. Качваме се по конете ( колите ) и се накачулваме в лятната градина на заведението в Габарево, което има най-висок рейтинг. Но не сред циганорите, които щъкат безгрижно навсякъде. За тях остава местната кръчма с интериора отпреди демокрацията.

                 След два часа хапване, пийване и леко прозяване групата от Раковски изпълнява традиционния си ритуал. Лицеви опори на селския площад.

                 С обещания за скорошни срещи по чукарите се разделяме, някой ронят кротки сълзи, но за кратко. Защото сме пролет, задава се лято, а полетът на соколите продължава!

 

 

 

 

тази снимка с игликата си помислих, че си я направил заради мен, имаше ли много или това са единични екземпляри, тази пролет дойде твърде късно и тепърва ще има да расте иглика поне до края на април. Колкото до Дамян Дамянов, последния ми постинг беше с негови стихове, но за съжаление много хора, между които и поети, пишещи в блога, не можаха да отговорят на въпроса ми, младите не четат достатъчно.

Къде е за Дамян, да се пробвам. За игликата, няколко стръка видях, оставих ги да растат. И заради теб ги снимах, че и забелязах дори!

със снимки от Коста рика. Вече е отговорено на въпроса ми, а той беше съвсем простичък-кой е автора, да не говорим, че подадох и жокер.

Много ми хареса думата "бърболескат" ;) Поздрав най-сърдечен!

Е, Любо, ти ме напълни за цяла седмица с въздух и магия най-чисти. Все едно съм бил при господ. Благодаря ти, брат.

Веско, то от 1500 нагоре си е работата. Там е такова нещо, че ти стига не за седмица, а за цяла година. Ама нали искахме да го раздадем по-кротко. Нагоре имаше пещера и водопад, но хижаря ни каза-има лавини, не ходете.

Ще отидем пак, като се стопят лавините.
За да се поклоним на водопада.
И да пием от мъдростта му.

разбирам защо си обърнал по-малко внимание на снимковото творчество...

А, много приятна закачка, мерси! Имам много снимки, но този път не исках да се разпростирам надълго и широко.
С две думи колкото по-нагоре, толкова по-вълнуващо!

Стойностна разходка :) А с това топене сега - скоро няма да има сняг и лавини :)

Да не ти прозвучи нескромно, малко ми дойде ходенето. Над 1500 , там си е емоцията.
Но и на това съм доволен, като се разлисти, повече!