Разделих се:

С млечните зъби,

С късите панталони,

С мечтата си,

С ученическата любов,

С казармата,

Със студентската си любов,

С майка си,

С града си,

С любовницата си,

С професията си,

С баща си,

С двама приятели,

С бизнеса си,

С илюзиите си,

/ надали... /

 

         Събрах се:

С любовта си ,

С любовта си,

С жена си,

С музата си,

/до кога ще ме търпи! /

Със снаха си,

Дали със зрелостта си?!

Аз ли живях този живот!

Ега си!

Останаха ми

Един приятел,

Сина ми,

Жена ми,

Снаха ми,

Спомена за двете лица

на любовта ми.

И дързостта на вчерашната ми мечта!

 

 

 

 

Ммм...двете лица на любовта? Това ли е, което си мисля, или имаш предвид различното усещане за нея към близките до сърцето ти хора? ;))))))) /ама че въпросче ти спретнах!!!/

И това за измислената от вчера мечта ме заинтригува. Абе интересно казано...

От вчера мечта-символично казано, трябва да мечтаем. Какво ли си мислиш?

Да прибавим и днешната мечта, Любо. И утрешната. Много неща са ни останали. Извън исмислените. И още ще останат.

Добре Веско, корегирам го тутакси.

Е, че и римата му приляга!

и дълбоко вярно...

достатъчно неща са останали, току виж и някое
внуче се пръкне, пък тогава ще те видим.

Дано, добре ще е дошло!