Ще ти звънна утре рано - във десет.
Само кажи, че го искаш.
Гласът ти ще бъде прекрасен.
Опъната струна моят ще бъде.

Думите трудно аз ще намирам.
Усмивка във твоите искам да видя.
Нима всичко сме си казали ние.
И колко още може да има…

Сънувам ли? Или наистина бързо умирам.
Променям се чудно, когато знам, че те има.
Как ти ме вълнуваш. И как съществувам.
Усмивки рядко без теб ще откривам.

Ще ти се радвам утре рано-във десет.
Само дано ти да го искаш.

Прекрасно нещо си написал, приятелю!:)
С копнеж и извинение...
Рядко се случва това!:)