Прочетен: 4900 Коментари: 8 Гласове:
Последна промяна: 04.09.2017 14:14
Преди точно двадесет години отидох за пръв път на Каваците. Бях в разгара на бизнеса. Моят приятел и партньор Хари ми каза, открил съм страхотно местенце. Беше началото на юли, на една голяма търновска банка стоварих eдин камион хартия и спечелих около двадесет и осем хиляди лева. Какви бяха парите тогава съм забравил, но те ми бяха достатъчни, за да заведа жена и син за петнадесет дни в хотел „ Смокините”. Това беше невероятно място. Целият вътрешен двор беше засаден със здравец, отвън имаше алеи с големи червени цветя и обширен паркинг. Стаите бяха или към морето, или към просторен хълм, целия обрасъл в лозови насаждения.
По онова време Хари беше внесъл една бира в кутийки, „ Кайзер”, която си беше доста скъпа. Той водеше приятели и партньори по заведенията в София, където я беше оставил на консигнация. Така всички ние помагахме на бизнеса му, като пиехме бира на корем. Все пак беше лято…
Футболните мачове ги гледахме обикновено в неговата стая, до късно вечер. Викахме като луди за нашите национали, вече бяхме повярвали, че са най-добрите! На сутринта целият хотел се огласяше от дрънченето на чували, пълни с празни кутийки по мраморните коридори, лелките се бяха видели в чудо с нашата ненаситност.
Това беше последният път, когато шестнадесетгодишният ни син дойде с нас на море. После тръгна сам, после три лета подред заминаваше за по пет месеца във Вашингтон, където работеше като спасител на басейн. После отиде в Ню Йорк за пет години, и сега вече от толкова живее и работи в Брюксел.
А аз си останах тук, при нашата си бъркотия, при нашето си море, при моите Каваци.
След два дни отново ще отида. Е, само за пет дни, бизнесът отдавна е зад гърба ми, хотел „ Смокините” е една развалина, нали знаете, хубава работа, но българска…
Не знам дали ще се повтори американското лято.
Но знам, колкото и да са се променили Каваците, това си е моето място.
Не си го давам за нищо на света. Там е и моята смокиня, там е и споменът за онези наивни стари бунгала, тип „ куча колиба”, там си е моята младост!
Но понякога, когато плувам навътре в морето, си мисля, че тя все още не си е отишла, както пееше поетът, не съвсем, не съвсем…
31.08.2017 11:07
Напомпах се пак и съм на първа!
Чу
31.08.2017 11:44
Сбъдна се мечтата на блоговите идиоти, имате го - Чу! - в цялото Му великолепие.
Получихте си Валери Станков на първа.
В 7, 30 сутринта.
Не е ли време и за някакви други мераци, м?
Станков ще си стои на първа, додето всички вие – блоговите тъпаци и копуци, го вдигат там със своите безумия, и – преди да ви бия шута с обичайното си "Аре у лево!" – искам да ви благодаря за безплатната реклама.
Да ви е сладко утринното кафе! :-))))))))))
Чу
2. Моята смокиня и Каваците.
3. Първият ми текст - Централна Стара планина.
4. Бързотечно си тече животът!
5. Един приятел, Веско от Веселиново-Ямболския край.
6. Всеки има своите Хималаи. Но това са истинските на Зори.
7. Рожден ден - разказ
8. Цвете в моето око.
9. Чичо ми Чавдар - споменът е жив!
10. Тилито-Лилито, една душа безбрежна!
11. Стефо, благодаря ти!
12. Аnni Cordy