Прочетен: 2551 Коментари: 8 Гласове:
Последна промяна: 08.03.2011 09:04
"" Пролетта внезапно дойде. Витошкият вятър изсуши улиците и тротоарите, кокичетата показаха белите си ръчички над малките градски дворове в Лозенец, жълти минзухари пробиха с главици студената земя, птиците се опериха и гласовете им вече се надвикваха с тежкия градски шум, ранните утрини бяха спокойни и ведри, когато Любослав се спускаше до канала Перловец, стъпваше на тесния метален парапет на метър и половина над моста, после с усмивка скачаше долу, на асфалта, пресичаше” Евлоги Георгиев” и така стигаше до кино” Дружба”, после край кафенето ”Правото”, където и сутрин, и вечер имаше гимназисти, пиеха коняк с кола, криеха цигарите си в шепи, и си разказваха най-невероятни измислици. Главите им бяха остригани под зоркия поглед на учителите, чантите бяха протрити и лежаха в краката им, най-големите вече мислеха за бала и за първите си крачки в живота, който щеше да е толкова различен и в който ще успеят да постигнат всичко, което ще си пожелаят. Или поне им се искаше да е така.
И дойде ден осми, в месец март, когато улиците се изпълниха с празнично възбудени, облекли чисти дрехи мъже и жени, с пролетни момичетата с изгладени ученически престилки и нови чорапи без ръб, които бяха хвърлили ботушите и обувките им с токчета правеха краката им стройни и красиви. Въздухът миришеше на пролет, по ” Графа” през стотина метра се виеха опашки за цветя. Други бяха клиентите пред цветарският магазин на”Раковска”, до Сатиричния театър и Показния магазин, този на самия ъгъл, жените бяха с тежки прически и скъпи палта или манта, мъжете с гладко обръснати лица, със скъпи обувки и вносни шлифери. Останалите, повече или по-малко заможни, бяха се скупчили край трамвайните линии по ”Графа”, малки и по-големи букетчета или саксии с цветя, стръкчета кукуряк или ранен синчец, ухаещ розов, бял или тъмночервен зюмбюл, ранни срамежливи лаленца или немирен, оперен нарцис бързо преминаваха в ръцете на мъжете и порасналите момчета.
Защото най-важното в този ден беше да можеш да стиснеш в пръсти пролетния букет и разбира се, да има на кого да го подариш. Всичко останало беше без значение. """"""
Хубав ден сред твоите момичета!
08.03.2011 13:59
Какво е жената
Погледнах аз годишния календар,
накичен с дни, изпъкващи кат божи дар.
Отбелязъла е днешния съдбата –
Осми Март – единствената дата,
най-желаната от всички за Жената!
Замислих се преди да вдигна тост,
тогаз изникна тоз въпрос,
за мене-сложен, но за други прост:
Кой как разбира думата позната,
единствената думичка „Жената”?
Погледнем ли умилно към децата-
за тях е”Мама”-няма друга на Земята,
за „таткото” е нежна струна на душата,
за влюбените-страст, разтърсваща телата,
до пръсване изтисквайки сърцата;
За грубите ловджий- кошутата в гората,
разсъдък щом загубят- омекват им краката,
забравяйки изобщо правилата-
закон-затвор-завършек на играта...
Отговорът на тоз въпрос
действително е много прост:
Жената трябва много да се обича,
самия поглед ней да разсъблича,
с думи нежни тя да се нарича,
сърцето й с любов да се превзема-
туй е най-доказваната теорема,
с усмивка, с ласки да се покорява-
тогава е способна да дарява
с туй прекрасно нещо-любовта,
обагрена от допира на нежността!
Към Вас обръщам се, Мъжете,
цветя на своите Женички подарете,
без никакво стеснение целунете,
дори стандартните слова кажете,
здраве, щастие и радост споменете,
дори за обич вечна излъжете,
но за изневерите не се кълнете!
Сега - друго е!
През есента на 77-ма се жених, в Търново. Цветята дойдоха същия ден, от София, с връзки. Сега ми звучи невероятно.
Поздрави! Обичам да чета написаното от теб!
2. Моята смокиня и Каваците.
3. Първият ми текст - Централна Стара планина.
4. Бързотечно си тече животът!
5. Един приятел, Веско от Веселиново-Ямболския край.
6. Всеки има своите Хималаи. Но това са истинските на Зори.
7. Рожден ден - разказ
8. Цвете в моето око.
9. Чичо ми Чавдар - споменът е жив!
10. Тилито-Лилито, една душа безбрежна!
11. Стефо, благодаря ти!
12. Аnni Cordy