На кръстопътя срещу пазара Жула продава чорапи. Стърчи по цял ден, подскача от крак на крак, подсмърча и току през час пали цигара. Чорапите ги е опнала върху два празни кашона, в които преди година са пристигнали полу-узрели банани от Еквадор. Опаковани по пет еднакви чифта, черни, кафяви или сиви, чорапите продава за два лева, какво му плащаш. Има и цветни, и по-луксозни, има и дълги, почти до коляното. Те пък са три чифта, и пак на същата цена.

                          За цял ден Жула изкарва петнадесетина лева. Не се оплаква, стигат й за цигари, за хляб, и за евтино червило. Не за нея, за порасналата й дъщеря Лола, която понякога я замества зад кашоните. Малката е отхвърчала, вече похотливо я заглеждат мургавелите, с които майка и дъщеря обитават бараките накрая на града. Но го правят само вечер, защото през деня желязото и кабелите са по-важни от усмивката на Лола.

                         Покрай Жула през ден минава черен, голям и лъскав джип. Явно върши  важна работа, ама тя не знае каква. Един ден, когато Лола е над чорапите, някакъв охранен тип със златни ланци слиза на тротоара, оглежда стоката, оглежда Лола, и след минути двата празни кашона от еквадорските банани се въргалят свободно от вятъра. Джипът се отправя към бараките в края на града, където Жула вари боб с наденица. Този със златните ланци й пъха няколко петдесетолевки в скъсаната пазва и изчезва с мръсна газ надалече.

                        Жула гледа парите и смята с третото си отделение колко пари е изкарала.

                        И все още не й е ясно дали изгодно е продала стоката си. Защото има едно съмнение, че и до Еквадор да стигне, пак няма да види отново усмивката на Лола.

                   

 

                     09.03.2011                                           Любомир Николов

     

             

 

Колко девойчета са на този хал и нямат друг избор. В малко думи си събрал много мъка. А мама Жула брой парите.....Дано дойде денят, в който тези деца ще могат да имат избор и право да се защитят. Хубава вечер!

Такъв си е...Животът!
Б.

Хубава вечер и на теб!

Нещо като " Такъв е Животът" , но не по БТВ.

Поздравления!

E, това си е жив комплимент!

!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

Не бой се, ще победим!

лошо..

Кофти си е отвсякъде!

Трогателно си пресъздала една действителност, Lubara!
Хубаво пишеш и думите ти винаги достигат до точното място!
Поздрави!

Измислено, но много вероятно.

макар че рядко пиша отзиви! Днес имам достатъчно време да разгледам и снимките ти!
Извинявай! Не съм видяла, че качваш и снимки, а си ми в любими...

Ами разгледай тогава снимките от Ню Йорк и Вашингтон. Защото навярно на всички места у нас, които съм снимал, си била.

Днес ще попътувам в твоя блог!:)

Добре дошла!