Вчера беше прекрасен ден. Сутринта в леката мъгла тръгнах с колата към Сопот, нали щяха да ме награждават. До Казанлък през Хаинбоаз стигнах за осемдесет минути. После преди изкачването на Калофер спрях за някоя снимчица.



                                      Връх Ботев е мощно извисен, виждаше се през целия ден!



                      След два часа и половина пътуване сме на Манастирската поляна.



                                            След три часа снегът се поразтопи. Но сега е чудесен!



                                   Естрадата. малко преди дванадесет часа. Все още зрителите на са превзели всички пейки. Толкова много паркирани коли не бях виждал тук. Васко Попов, председателят на Общинския съвет и ръководител на комисията за текстове, посветени на празника ми каза, че сигурно хората са над пет хиляди.



                                          Църквата към манастира " Свети Спас".



                                                     Запалих свещичка, за здраве...



                               Кметът Деян Дойнов официално открива празника. Народ, народ...



                                   За всекиго по нещо. И скари, барбекюта, суджуци и вина!



                                                   Най-малките зрители.



                             Краси Радков умора не знае. Пя много, влизаше в различни образи, разказваше вицове и награжди отличените за най-добро бяло и червено домашно вино и мезета.



                                   Втора награда за разказа ми " Едно необикновено пътуване". Темата беше " Да стоплим сърцата с вино и любов".



                      В манастирския двор с Пенка Терзиева, която също участва в комисията, моя приятелка. Но да не си помислите нещо... Както един популярен тв герой би казал: " Падат си по мене тия сопотчани, ама нейсе! "



                                       По обратния път. Град Калофер и връх Ботев.



                                      Малко зум... Пет пъти съм го изкачвал, велико преживяване!



                                           Вече сме на централния площад.



                                                Направо настръхнах... Поклон!



                                      И тук се откроява в далечината връх Ботев.



                                          Църквата " Успение на Света Богородица".



                                     И фотосесия, поглед на юг, към площада.



            Последните снимки са с ореол. Не съм го търсил целенонасочено. Свиквам с новото апаратче. Но особено за последната снимка, ореолът е ЗАДЪЛЖИТЕЛЕН !

                                   Благодаря Ви за вниманието!

Честита награда !

Благодаря!

Най- искрени поздравления за оценката!

Това ме радва, разбира се!

Приказка разказа още веднъж. Приказка в твоя лек и приятен за четене стил. Снимките ги видях и с твоите и с моите очи.
Зарадвах се на наградата, но следващия път да е първа:).
Зарадвах се на всичко, което видях, а най-много, че ви видях здрави и в прекрасно настроение! И то няма как да е по друг начин:).
Запали ли свещичка за здраве и за мен:).
Ако си забравил - другия път:).
Поздрави и прегръдки на теб и жълтото яке със сините очи:)!

Катя, аз този разказ мислех, че е малко несериозен, той пък се хареса на журито. Колкото до това в бъдеще, и на трета награда съм съгласен, за да ми станат комплект! Поздрави и утре ще запаля свещичка за твое здраве, в параклиса!