Постинг
18.08.2015 07:41 -
Беклемето-село Черни Осъм
Автор: lubara
Категория: Туризъм
Прочетен: 8175 Коментари: 12 Гласове:
Последна промяна: 18.08.2015 08:59
Прочетен: 8175 Коментари: 12 Гласове:
24
Последна промяна: 18.08.2015 08:59
С нощувки на хижа " Добрила" и хижа " Амбарица" .
Стартираме в петък, някъде преди обяд към 11 часа.
Запушихме шосето, една варненка слезе от колата си и се хвана за хорото.
Кончета и нежност.
На изток се вижда това. Средния връх е Купена, в неделя сме горе.
Първа спирка. За някои първа бира.
Средна гора и долината.
Пътят е лек, стигаме тази хижа. Познахте ли я?
Една от хубавите, промяната е от десетина години.
Хапване, а също и пийване.
И отново на път, през гората.
Най-вляво се вижда град Сопот.
А това в центъра е хижа " Дерменка"
Чисто ходене до тук, без да считаме обяда, пет часа. Вечерта беше кротка, но пък бира и ракийка се лееше от всички посоки на голямата маса. Все пак петнадесет гладници бяхме.
Утрото бе чудесно, в осем тръгнахме. Някои спаха на палатка.
На въздух цигарката много върви, но да не прекаляваме, че преходът ще е дълъг.
Боровинки, колкото искаш, но видяхме две групи от мургавели, бяха с катъри, дисагите им пълни с тенекии, но не със сирене... Бизнес.
И малинки. Накрая набарахме едно находище, бая шепи изгълтахме. Но да карам по реда си.
Гледки, колкото искаш.
Те го те, Купена.
А сме се запътили към това природно чудо, Марковата дупка. Зад мен. По едно време навлязохме през една хвойна, бая зор видяхме. Станчо, водачът наш, едва се спаси от линчуване!
Живеят си на воля, и никак не ни обръщат внимание.
Ами затова беше всичкото блъскане.
Погедът е на юг.
И отново обратно. Този път по друг път, но по средата му ни запука дъжд, но за кратко. После хапнахме малинки, пихме водица от бистро поточе, и след осем часа ходене видяхме това по-долу.
Някои вече сигурно са си взели един душ, аз с двама млади хич не бързахме, че и боровинки зобнахме.
Хижа " Амбарица", чудно място.
Класическа снимка. Вечерта я карахме по-кротко, защото някои щураци тръгнаха в пет сутринта.
Аз потеглих сам, около 6.15 часа. Тишина, щурчета, тих вятър и мноооого красота наоколо!
Дружелюбни животни, гледат си своята работа.
Аз пък се обръщам назад, за да видя колко съм напреднал. Не си давам много зор.
Вече го виждам доста наблизо, този красавец Купена.
И в 7.45 часа съм вече на Премката между връх Амбарица и връх Купена. Няма да се катеря нагоре, защото към село Черни Осъм трябва да тръгнем от хижа " Амбарица" в 11 часа. Не искам да се претрепя от бързане, бил съм горе през 2006-та и 2014-та. Надявам се, че не е за последно.
И както си стоях самичък, минаха десетина щураци, в това число две момичета, единият от тях ми се усмихна. " Ама ти си Любо Николов, каква среща само! " . Тръгнали с колелета, правят Ком-Емине. Цветан Банев, сетих се веднага, щом ми се обади, познаваме се още от блога тук. Засмяно момче, да им спори пътя им пожелах.
Минаха и две групи нагоре, ами като имат цял ден, няма да бързат, я.
След час и четиридесет минути протягане по високото отново на път, но надолу.
С десет минутно закъснение потеглихме към село Черни Осъм. Третата, втори ред, отляво надясно е Ема, която стопанисва хижата. И провежда за втори път годишен Фестивал на боровинката. Тогава поляната над хижата е пълна с палатки, много народ се събира.
Тук има седем от нашите, които се качиха до върха. Аз малко съжалявам, че не го направих, но пък съм доволен и от това, което ми се случи.
В началото е добре, но в следата започва едно стръмно спускане, мани-мани...
Но преди това набарахме една полянка с дива мента....
Последен поглед към билото. Най-красивата част от Балкана.
Ами това беше. Първи ден-пет часа. Втори ден-осем часа. Трети ден-пет часа. Ходене, не търчане. Защото едни щураци го правиха от хижата до върха Купена и обратно. Луд не умалява.
Днес съвсем малко ме наболяват бедрата. Значи все още ставам.
Айларипиииии!
Стартираме в петък, някъде преди обяд към 11 часа.
Запушихме шосето, една варненка слезе от колата си и се хвана за хорото.
Кончета и нежност.
На изток се вижда това. Средния връх е Купена, в неделя сме горе.
Първа спирка. За някои първа бира.
Средна гора и долината.
Пътят е лек, стигаме тази хижа. Познахте ли я?
Една от хубавите, промяната е от десетина години.
Хапване, а също и пийване.
И отново на път, през гората.
Най-вляво се вижда град Сопот.
А това в центъра е хижа " Дерменка"
Чисто ходене до тук, без да считаме обяда, пет часа. Вечерта беше кротка, но пък бира и ракийка се лееше от всички посоки на голямата маса. Все пак петнадесет гладници бяхме.
Утрото бе чудесно, в осем тръгнахме. Някои спаха на палатка.
На въздух цигарката много върви, но да не прекаляваме, че преходът ще е дълъг.
Боровинки, колкото искаш, но видяхме две групи от мургавели, бяха с катъри, дисагите им пълни с тенекии, но не със сирене... Бизнес.
И малинки. Накрая набарахме едно находище, бая шепи изгълтахме. Но да карам по реда си.
Гледки, колкото искаш.
Те го те, Купена.
А сме се запътили към това природно чудо, Марковата дупка. Зад мен. По едно време навлязохме през една хвойна, бая зор видяхме. Станчо, водачът наш, едва се спаси от линчуване!
Живеят си на воля, и никак не ни обръщат внимание.
Ами затова беше всичкото блъскане.
Погедът е на юг.
И отново обратно. Този път по друг път, но по средата му ни запука дъжд, но за кратко. После хапнахме малинки, пихме водица от бистро поточе, и след осем часа ходене видяхме това по-долу.
Някои вече сигурно са си взели един душ, аз с двама млади хич не бързахме, че и боровинки зобнахме.
Хижа " Амбарица", чудно място.
Класическа снимка. Вечерта я карахме по-кротко, защото някои щураци тръгнаха в пет сутринта.
Аз потеглих сам, около 6.15 часа. Тишина, щурчета, тих вятър и мноооого красота наоколо!
Дружелюбни животни, гледат си своята работа.
Аз пък се обръщам назад, за да видя колко съм напреднал. Не си давам много зор.
Вече го виждам доста наблизо, този красавец Купена.
И в 7.45 часа съм вече на Премката между връх Амбарица и връх Купена. Няма да се катеря нагоре, защото към село Черни Осъм трябва да тръгнем от хижа " Амбарица" в 11 часа. Не искам да се претрепя от бързане, бил съм горе през 2006-та и 2014-та. Надявам се, че не е за последно.
И както си стоях самичък, минаха десетина щураци, в това число две момичета, единият от тях ми се усмихна. " Ама ти си Любо Николов, каква среща само! " . Тръгнали с колелета, правят Ком-Емине. Цветан Банев, сетих се веднага, щом ми се обади, познаваме се още от блога тук. Засмяно момче, да им спори пътя им пожелах.
Минаха и две групи нагоре, ами като имат цял ден, няма да бързат, я.
След час и четиридесет минути протягане по високото отново на път, но надолу.
С десет минутно закъснение потеглихме към село Черни Осъм. Третата, втори ред, отляво надясно е Ема, която стопанисва хижата. И провежда за втори път годишен Фестивал на боровинката. Тогава поляната над хижата е пълна с палатки, много народ се събира.
Тук има седем от нашите, които се качиха до върха. Аз малко съжалявам, че не го направих, но пък съм доволен и от това, което ми се случи.
В началото е добре, но в следата започва едно стръмно спускане, мани-мани...
Но преди това набарахме една полянка с дива мента....
Последен поглед към билото. Най-красивата част от Балкана.
Ами това беше. Първи ден-пет часа. Втори ден-осем часа. Трети ден-пет часа. Ходене, не търчане. Защото едни щураци го правиха от хижата до върха Купена и обратно. Луд не умалява.
Днес съвсем малко ме наболяват бедрата. Значи все още ставам.
Айларипиииии!
Харесвам твоите фотопътеписи, Любо!
Поздрави!
цитирайПоздрави!
Трасирал съм ти пътя, Ерато. Потегляй!
цитирайСтрахотни преживелици са тези скитнИ, нали? Чудно е да се потопиш в природата със себеподобни хора и да споделяш трапеза след дългия поход. Кеффф!
цитирайДела, и сам съм го правил. Важното е да си нагоре, нагоре...
цитирайПоздрави, Любо!...
цитирайЧудесен преход-чудесен постинг, Марине!
цитирайМного хубави снимки! Красива ни е природата!
цитирайEлена, пак ще отида...някой ден!
цитирайЛюбо, много си ми говорил за тази част на Балкана и за Купена и за тази ти екскурзия, но сега виждам снимките. С удоволствие и голямо любопитство ги разгледах. Когато качваш във Фейса, пускай и по една препратка към блога ти, ако ти е удобно, та да ме подсеща да отида и там да те видя. Но ще активирам съобщенията от Блог.бг та да имам актуална информация.
цитирайАндрей, хубаво си е в Балкана, а снимките ги качвам и в Пикасата, но без коментар, че ме домързява.
цитирайХубав преход! Минавала съм го 2006 г. само, че тръгнахме от с.Черни Осъм - х.Амбарица. Там преспахме. После към х.Добрила. Там също сме преспивали и към Дерменка. И там преспиване и се върнахме през резерват Стенето отново в с.Черни Осъм. Ама бяхме с водач :).
Дори и постинга си намерих, малко закачлив :)
http://zvezdichka.blog/lichni-dnevnici/2006/11/05/stara-planina-vidiana-prez-moia-pogled-chast-1.22653
и 2-рата част :)
http://zvezdichka.blog/lichni-dnevnici/2006/11/05/stara-planina-vidiana-prez-moia-pogled-chast-2.22662
цитирайДори и постинга си намерих, малко закачлив :)
http://zvezdichka.blog/lichni-dnevnici/2006/11/05/stara-planina-vidiana-prez-moia-pogled-chast-1.22653
и 2-рата част :)
http://zvezdichka.blog/lichni-dnevnici/2006/11/05/stara-planina-vidiana-prez-moia-pogled-chast-2.22662
Централен Балкан ми е любим!
цитирайТърсене
Блогрол
1. Катя е слънчева жена!
2. Моята смокиня и Каваците.
3. Първият ми текст - Централна Стара планина.
4. Бързотечно си тече животът!
5. Един приятел, Веско от Веселиново-Ямболския край.
6. Всеки има своите Хималаи. Но това са истинските на Зори.
7. Рожден ден - разказ
8. Цвете в моето око.
9. Чичо ми Чавдар - споменът е жив!
10. Тилито-Лилито, една душа безбрежна!
11. Стефо, благодаря ти!
12. Аnni Cordy
2. Моята смокиня и Каваците.
3. Първият ми текст - Централна Стара планина.
4. Бързотечно си тече животът!
5. Един приятел, Веско от Веселиново-Ямболския край.
6. Всеки има своите Хималаи. Но това са истинските на Зори.
7. Рожден ден - разказ
8. Цвете в моето око.
9. Чичо ми Чавдар - споменът е жив!
10. Тилито-Лилито, една душа безбрежна!
11. Стефо, благодаря ти!
12. Аnni Cordy