Постинг
18.04.2015 10:52 -
Ямбола, града голяма
Автор: lubara
Категория: Туризъм
Прочетен: 8824 Коментари: 22 Гласове:
Последна промяна: 18.04.2015 10:57
Прочетен: 8824 Коментари: 22 Гласове:
13
Последна промяна: 18.04.2015 10:57
На Великден се разходихме до Ямбол. Ако не се броят десетте месеца, които изкарах войник в артилерийската батарея, това ми беше второто идване в града.
Аз съм вторият от дясно, прав. Какво ли правят тези момчета сега? Дойдох от Спортната школа на втората година, чак накрая ме разбраха какъв съм, диванетата... От града си спомням само парка, където пиехме бира и бягахме от комендантските. четиридесет и три години от тогава...
Първо посетихме манастира край село Кабиле. Имаше много хора, дошли като нас в това хубаво време. Има едно аязмо с лековита вода, наляхме си шишенце, запалихме свещичка, миросаха ни и ...хайде към Ямбол.
Много ведра и симпатична монахиня, и млада, при това.
Дворчето е добре поддържано, манастирът се намира всред върбите на една голяма нива.
Колата паркирахме в МОЛ-а, който още не е открит. И в центъра видяхме голям ремонт, ама ще стане, надявам се. Това е Безистена, тържище, построено около 1500-та година. Впечатляващо...
Влязохме в театъра, а това е една приятелка, май още от този блог, или от Фейса, няма значение. :)
На гърба, или на челото на театъра, обядвахме в това заведение. Агнешка чорба нямаше, затова хапнахме пържен шаран. Изпихме две малки бири, не беше зле менюто. И се запътихме към парка, да ни се смели храната.
Край входа на парка снимах тази красива къща, паметник на културата била. Егати културата, си рекох, тя си плаче за основен ремонт... А е прекрасна!
Река Тунджа беше много мързелива, то си и беше жега...
Шадраванът, има и езерце накрая, но ни мързеше да отидем до там.
Централната алея, това дърво не си знае годините, навярно.
Много интересни виолетови цветове.
И накрая минахме покрай тази красива църква, " свети Николай Чудотворец".
Ами това е. Десет часа, двеста и шестдесет километра. Вкъщи ни очакваха червени яйца и козунак, агнешкото го метнахме във фурната на следващия ден.
До скоро, пътешественици!
Аз съм вторият от дясно, прав. Какво ли правят тези момчета сега? Дойдох от Спортната школа на втората година, чак накрая ме разбраха какъв съм, диванетата... От града си спомням само парка, където пиехме бира и бягахме от комендантските. четиридесет и три години от тогава...
Първо посетихме манастира край село Кабиле. Имаше много хора, дошли като нас в това хубаво време. Има едно аязмо с лековита вода, наляхме си шишенце, запалихме свещичка, миросаха ни и ...хайде към Ямбол.
Много ведра и симпатична монахиня, и млада, при това.
Дворчето е добре поддържано, манастирът се намира всред върбите на една голяма нива.
Колата паркирахме в МОЛ-а, който още не е открит. И в центъра видяхме голям ремонт, ама ще стане, надявам се. Това е Безистена, тържище, построено около 1500-та година. Впечатляващо...
Влязохме в театъра, а това е една приятелка, май още от този блог, или от Фейса, няма значение. :)
На гърба, или на челото на театъра, обядвахме в това заведение. Агнешка чорба нямаше, затова хапнахме пържен шаран. Изпихме две малки бири, не беше зле менюто. И се запътихме към парка, да ни се смели храната.
Край входа на парка снимах тази красива къща, паметник на културата била. Егати културата, си рекох, тя си плаче за основен ремонт... А е прекрасна!
Река Тунджа беше много мързелива, то си и беше жега...
Шадраванът, има и езерце накрая, но ни мързеше да отидем до там.
Централната алея, това дърво не си знае годините, навярно.
Много интересни виолетови цветове.
И накрая минахме покрай тази красива църква, " свети Николай Чудотворец".
Ами това е. Десет часа, двеста и шестдесет километра. Вкъщи ни очакваха червени яйца и козунак, агнешкото го метнахме във фурната на следващия ден.
До скоро, пътешественици!
Следващ постинг
Предишен постинг
И аз бях година там, в артилерийския полк, за година, горе долу в този период-76-та година Кой знае каква разорана целина е сега дивизията?!
цитирайЧудесно разказваш! Чудесните" виолетови цветове" са магнолия.
цитирайИване, не са ми най-прекрасните спомени от тези десет месеца, но пък всичко лошо от казармата най-бързо се забравя! И друго, за някакви извращения аз лично не мога да си изкривя душата, че е имало. Виж, простотиите бяха достатъчно много. Ама те като че ли са само в казармата...
цитирайТони, че един биолог ако не знае, кой тогава! Честита пролет и хубаво идващо лято ти желая!
цитирайАмма ти май си бил войник на много места? И сега обикаляш подир спомените си ).
Приятни разходки ти пожелавам тогава )
цитирайПриятни разходки ти пожелавам тогава )
Сирма, в София, Сливен и Ямбол. Но пък служих точно двадесет и два месеца!
цитирайТези спомени! Остаряхме ли толкова?:)
Вие бяхте най-привилегировани /вашият набор/.
Служихте по-малко от другите:).
Без да пишеш кой си в редицата те познах:).
Значи не сме остарели толкова, а:)?
Поздрави!
цитирайВие бяхте най-привилегировани /вашият набор/.
Служихте по-малко от другите:).
Без да пишеш кой си в редицата те познах:).
Значи не сме остарели толкова, а:)?
Поздрави!
Катя, така е, синовете на първенците трябваше да отидат на море. Аз отидох нощна смяна в Полиграфическия. Иначе на снимката съм без очила, счупих ги и чаках уволнението, за да си направя нови.
Готова ли си, време е да се видим!
цитирайГотова ли си, време е да се видим!
Дела Раи пише стихове и е от София... Това е https://www.facebook.com/profile.php?id=100006229683478&fref=ts
цитирайИ двете познавам задочно, може и да е една и съща дама, не знам. Но от тук виждам, че говори за себе си, че е издала 24 книги. Малко множко за действаща актриса... http://wonder.blog.bg/profile.php
А сега видях, че във Фейсбук Дела Раи е приятелка с Даниела Райчовска...
цитирайА сега видях, че във Фейсбук Дела Раи е приятелка с Даниела Райчовска...
По някакво недоглеждане съм пратил инфото за Блог,бг в спам и не виждах кой кога публикува. Преди малко забелязах и ето ме пак тук. За тази твоя разходка из Ямбол научих от Фейса, но не предполагах, че и тук ще има писано, а то било още по-интересно. Знае,че и аз съм служил в Ямбол, но на "Летището" и в града влизахме само по време на градска отпуска. Тази твоя поредица от снимки изгледах с интерес - много отдавна не съм бил в Ямбол. А за Кабиле - единственият ми спомен е от "Таушан" тепе, където правехме стрелби, но до там се отиваше само на марш на скок. Таушан тепе - Зайчи връх - южно над Кабиле.
цитирайАндрей, едно време блогът си беше най-доброто място за споделяне и комуникация. Но фейсът го измести и затова напоследък тук не съм много активен.
цитирайТърсене
Блогрол
1. Катя е слънчева жена!
2. Моята смокиня и Каваците.
3. Първият ми текст - Централна Стара планина.
4. Бързотечно си тече животът!
5. Един приятел, Веско от Веселиново-Ямболския край.
6. Всеки има своите Хималаи. Но това са истинските на Зори.
7. Рожден ден - разказ
8. Цвете в моето око.
9. Чичо ми Чавдар - споменът е жив!
10. Тилито-Лилито, една душа безбрежна!
11. Стефо, благодаря ти!
12. Аnni Cordy
2. Моята смокиня и Каваците.
3. Първият ми текст - Централна Стара планина.
4. Бързотечно си тече животът!
5. Един приятел, Веско от Веселиново-Ямболския край.
6. Всеки има своите Хималаи. Но това са истинските на Зори.
7. Рожден ден - разказ
8. Цвете в моето око.
9. Чичо ми Чавдар - споменът е жив!
10. Тилито-Лилито, една душа безбрежна!
11. Стефо, благодаря ти!
12. Аnni Cordy