Постинг
03.06.2014 14:24 -
Берковица и Вършец
Автор: lubara
Категория: Туризъм
Прочетен: 5737 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 03.06.2014 14:43
Прочетен: 5737 Коментари: 4 Гласове:
14
Последна промяна: 03.06.2014 14:43
Вчера се прибрах от София по един заобиколен маршрут. По Северната дъга, мале, мале... После през Костинброд, Бучи проход и отклонението към Годеч. На площада бях, тъкмо когато прозвуча сирената. Хубава природа, затънтен край, лоши пътища...
Един военен пенсионер ни почерпи с бонбони послучай празника, и отново на колата.
Село Гинци е малко преди изкачването на Петроханския проход. Бухнахме се в мъглата, малко запръска, но преди Берковица слънцето просветна милостиво.
Навсякъде е красота!
Площадът, хората щъкаха насам-натам, ние бавно го обходихме във всички посоки.
Една дървена пластика по мотиви от разказите на Йордан Радичков.
Хората си тачат тези, които са работили от душа и сърце за града им.
Часовниковата кула.
Впечатляваща е историята на този градеж!
А това е къщата, където е живял Иван Вазов, когато е бил на тридесет години. Година и половина е бил областен съдия. Той нарича това време едно от най-плодотворните си в творческо отношение. Уредничката на музея беше много любезна, разказа ни интересни неща. Как се е влюбил в деветнадесетгодишно момиче, как после са му предложили работа във Видин, но той е предпочел Пловдив. И как е издадена първата самостоятелна книга с романа му " Под игото", вече бил преведен на английски език...
Малко топче, в малко китно дворче.
Иван Вазов, рисуван през 1917-та година от негова родственица.
Каква улица, нали! После си купих един буркан мед от планински билки, и отпраших към близкия манастир.
Горда, Стара планина!
Клисурският манастир е четвъртият по големина в България. Много е красив, тук го няма онова светската суетня и печелбарство, което е превзело Бачковския манастир, например. Манастирът датира от тринадесети век, по време на Второто Българско царство. Опожарен и разрушен, той е съграден отново около 1869-та година от млад духовник на име архимандрит Антим. Обновен е изцяло около 1979-та година. Приказно място!
Във Вършец бяхме точно в 17 часа. За половин час какво можеш да видиш? Десет минути отделих, за да смъкна на едни деца играчката им, която се беше заплела високо в боровите клони. После се скъсаха да ми благодарят!
Този човек има големи заслуги за развитието на градчето в център на балнолечението, градено по европейски тертип. А паркът е вторият по големина изкуствен парк, след Борисовата градина. Много може да се говори за Вършец, за съвременните насоки, в които върви курорта. На мен ми хареса много, спокойно място, бих прекарал няколко дни с удовоствие там, под сенките на красивите вековни дървета, чистите и спокойни алеи и малките улички около центъра.
И той ли се е чипкал тук, нямаше кой да ми каже...
Старата баня, навярно...
Отново доктор Дамян Иванов.
Чешмичка, но защо без вода?
Част от фасадата на новата баня. Ценораспис, вана-4.50 лева. Без вана, два лева... Чаршафи, не помня колко лева...
И на излизане към Враца, църквата " Свети Георги". Красива сграда, жалко, че беше затворена.
Вършец си заслужава да се види. Но следващия път ще мина през Своге и Лъкатник. Ами да, дядо Любо още иска да гледа...
Един военен пенсионер ни почерпи с бонбони послучай празника, и отново на колата.
Село Гинци е малко преди изкачването на Петроханския проход. Бухнахме се в мъглата, малко запръска, но преди Берковица слънцето просветна милостиво.
Навсякъде е красота!
Площадът, хората щъкаха насам-натам, ние бавно го обходихме във всички посоки.
Една дървена пластика по мотиви от разказите на Йордан Радичков.
Хората си тачат тези, които са работили от душа и сърце за града им.
Часовниковата кула.
Впечатляваща е историята на този градеж!
А това е къщата, където е живял Иван Вазов, когато е бил на тридесет години. Година и половина е бил областен съдия. Той нарича това време едно от най-плодотворните си в творческо отношение. Уредничката на музея беше много любезна, разказа ни интересни неща. Как се е влюбил в деветнадесетгодишно момиче, как после са му предложили работа във Видин, но той е предпочел Пловдив. И как е издадена първата самостоятелна книга с романа му " Под игото", вече бил преведен на английски език...
Малко топче, в малко китно дворче.
Иван Вазов, рисуван през 1917-та година от негова родственица.
Каква улица, нали! После си купих един буркан мед от планински билки, и отпраших към близкия манастир.
Горда, Стара планина!
Клисурският манастир е четвъртият по големина в България. Много е красив, тук го няма онова светската суетня и печелбарство, което е превзело Бачковския манастир, например. Манастирът датира от тринадесети век, по време на Второто Българско царство. Опожарен и разрушен, той е съграден отново около 1869-та година от млад духовник на име архимандрит Антим. Обновен е изцяло около 1979-та година. Приказно място!
Във Вършец бяхме точно в 17 часа. За половин час какво можеш да видиш? Десет минути отделих, за да смъкна на едни деца играчката им, която се беше заплела високо в боровите клони. После се скъсаха да ми благодарят!
Този човек има големи заслуги за развитието на градчето в център на балнолечението, градено по европейски тертип. А паркът е вторият по големина изкуствен парк, след Борисовата градина. Много може да се говори за Вършец, за съвременните насоки, в които върви курорта. На мен ми хареса много, спокойно място, бих прекарал няколко дни с удовоствие там, под сенките на красивите вековни дървета, чистите и спокойни алеи и малките улички около центъра.
И той ли се е чипкал тук, нямаше кой да ми каже...
Старата баня, навярно...
Отново доктор Дамян Иванов.
Чешмичка, но защо без вода?
Част от фасадата на новата баня. Ценораспис, вана-4.50 лева. Без вана, два лева... Чаршафи, не помня колко лева...
И на излизане към Враца, църквата " Свети Георги". Красива сграда, жалко, че беше затворена.
Вършец си заслужава да се види. Но следващия път ще мина през Своге и Лъкатник. Ами да, дядо Любо още иска да гледа...
Търсене
Блогрол
1. Катя е слънчева жена!
2. Моята смокиня и Каваците.
3. Първият ми текст - Централна Стара планина.
4. Бързотечно си тече животът!
5. Един приятел, Веско от Веселиново-Ямболския край.
6. Всеки има своите Хималаи. Но това са истинските на Зори.
7. Рожден ден - разказ
8. Цвете в моето око.
9. Чичо ми Чавдар - споменът е жив!
10. Тилито-Лилито, една душа безбрежна!
11. Стефо, благодаря ти!
12. Аnni Cordy
2. Моята смокиня и Каваците.
3. Първият ми текст - Централна Стара планина.
4. Бързотечно си тече животът!
5. Един приятел, Веско от Веселиново-Ямболския край.
6. Всеки има своите Хималаи. Но това са истинските на Зори.
7. Рожден ден - разказ
8. Цвете в моето око.
9. Чичо ми Чавдар - споменът е жив!
10. Тилито-Лилито, една душа безбрежна!
11. Стефо, благодаря ти!
12. Аnni Cordy