Постинг
29.04.2013 13:47 -
Два дни близо до небето
Автор: lubara
Категория: Туризъм
Прочетен: 8089 Коментари: 12 Гласове:
Последна промяна: 29.04.2013 19:22
Прочетен: 8089 Коментари: 12 Гласове:
18
Последна промяна: 29.04.2013 19:22
Местност Паниците е на седем километра над Калофер. В събота около обяд оставихме колата, и смело нагоре, нагоре...
Това е връх Ботев, колко му е, някакви си осем часа катерчене...
Няма да се плашим.
Четирима луди, и един зад обектива.
Красота! А сега се започва!
Стръмничко си е!
Това е при портата на Централен Балкан.
Вече припкат...
Нашата група, трима от София, двама от Търново. Има още, с които ще се видим на хижата. Те пък са от Раковски.
Минахме доста, но и доста време се помотахме, изпивайки два литра бяло вино. Традициите трябва да се спазват!
Не, не е Швейцария...
Иде ми да литна!
Кончета, че и едно малко сладурче.
Върхът е все по-близо, но само така изглежда.
Навлязохме в гората.
Водааааа!
Пътеката.
Потоци, вихрени и бистри.
Островръх връх!
Вече сме на метри от хижата. Изкачването си е дълго, изядох две вафли, че нещо мартинките ми малко се разтрепериха. Деветкилограмова раница. Преди години по същата пътека бях с шестнадесеткилограмова...Ех, младост... И да се отчета на семейното тяло, да не ме мисли!
В осемнадесет часа, след шестчасово изкачване, ето я хижа " Рай" !
Пръскалото, бучи като влак по коловози!
В седем часа и тридесет минути, хижата е огряна от слънцето. Въздухът е прозрачен, трънковото вино е изпито предната вечер, в която се събрахме дванадесет луди, някои не толкова млади!
Тук сме в началото на Тарзановата пътека.
Долу е хижата...
... а горе гордо летят птиците.
Отиваме към водопада.
Невероятна снимка!
Организаторът на това мероприятие, снима се сам!
Минзухари.
Групата на Шаро, на обяд преди слизането.
Дали има пъстърва...
Усмивки, и широко отворени очи!
Последен поглед към висините!
Всичко беше чудесно!
Искаме отново, следва връх Вихрен!
Дано!
Това е връх Ботев, колко му е, някакви си осем часа катерчене...
Няма да се плашим.
Четирима луди, и един зад обектива.
Красота! А сега се започва!
Стръмничко си е!
Това е при портата на Централен Балкан.
Вече припкат...
Нашата група, трима от София, двама от Търново. Има още, с които ще се видим на хижата. Те пък са от Раковски.
Минахме доста, но и доста време се помотахме, изпивайки два литра бяло вино. Традициите трябва да се спазват!
Не, не е Швейцария...
Иде ми да литна!
Кончета, че и едно малко сладурче.
Върхът е все по-близо, но само така изглежда.
Навлязохме в гората.
Водааааа!
Пътеката.
Потоци, вихрени и бистри.
Островръх връх!
Вече сме на метри от хижата. Изкачването си е дълго, изядох две вафли, че нещо мартинките ми малко се разтрепериха. Деветкилограмова раница. Преди години по същата пътека бях с шестнадесеткилограмова...Ех, младост... И да се отчета на семейното тяло, да не ме мисли!
В осемнадесет часа, след шестчасово изкачване, ето я хижа " Рай" !
Пръскалото, бучи като влак по коловози!
В седем часа и тридесет минути, хижата е огряна от слънцето. Въздухът е прозрачен, трънковото вино е изпито предната вечер, в която се събрахме дванадесет луди, някои не толкова млади!
Тук сме в началото на Тарзановата пътека.
Долу е хижата...
... а горе гордо летят птиците.
Отиваме към водопада.
Невероятна снимка!
Организаторът на това мероприятие, снима се сам!
Минзухари.
Групата на Шаро, на обяд преди слизането.
Дали има пъстърва...
Усмивки, и широко отворени очи!
Последен поглед към висините!
Всичко беше чудесно!
Искаме отново, следва връх Вихрен!
Дано!
Скаутите и техния летен лагер в местност...
Изкачване на Ботев връх (фотопътепис)
Криворазбраният хепиенд
Изкачване на Ботев връх (фотопътепис)
Криворазбраният хепиенд
Ейййй, пак ме загриза завистта при тези зелени гледки...:)
цитирайНедей завижда, ами хващай пътя!
цитирайЛичи си от снимките,че се е отворило слънчево небе ) - излива отгоре светлина
цитирайНевероятно време беше!
цитирайПролет в планината - кристален въздух и вода ...личи си по снимките!
И усмивките на щастливите катерачи:) - предизвиква искрена възхита!
Поздрави, Любо!
цитирайИ усмивките на щастливите катерачи:) - предизвиква искрена възхита!
Поздрави, Любо!
Красотата е навсякъде горе, сега е най-много. Защото шапката на планината е все още бяла. А за усмивките, профилната ми снимка е също от едно излизане на Балкана.
цитирайСвалям ви шапка, Любо! Обичам хора като вас!
Благодаря за хубавите снимки!
цитирайБлагодаря за хубавите снимки!
Лесно е. Ако не се помайваш, и за пет часа си горе. Времето беше супер!
цитирайЧудесно време за един отдалече програмиран излет и в сърцето на Стара Планина и то през април! А хубавите снимки изгледах с удоволствие и мъничко завист, че не можах да се организирам и аз за този ден в Балкана. И в същото време се радвах, че си имал тази великолепна възможност да се радваш на планинските красоти при истинско пролетно слънце и синьо небе!!
цитирайС бате Наско определихме датите на изгледа в края на март. Беше си още зима. Ама нали сме си момчета с късмет...Чудесно време, всичко беше перфектно!
цитирайБоже, каква красота...
Поздрави за хубавия постинг, Lubara!
цитирайПоздрави за хубавия постинг, Lubara!
Едни много щастливи два дни...
цитирайТърсене
Блогрол
1. Катя е слънчева жена!
2. Моята смокиня и Каваците.
3. Първият ми текст - Централна Стара планина.
4. Бързотечно си тече животът!
5. Един приятел, Веско от Веселиново-Ямболския край.
6. Всеки има своите Хималаи. Но това са истинските на Зори.
7. Рожден ден - разказ
8. Цвете в моето око.
9. Чичо ми Чавдар - споменът е жив!
10. Тилито-Лилито, една душа безбрежна!
11. Стефо, благодаря ти!
12. Аnni Cordy
2. Моята смокиня и Каваците.
3. Първият ми текст - Централна Стара планина.
4. Бързотечно си тече животът!
5. Един приятел, Веско от Веселиново-Ямболския край.
6. Всеки има своите Хималаи. Но това са истинските на Зори.
7. Рожден ден - разказ
8. Цвете в моето око.
9. Чичо ми Чавдар - споменът е жив!
10. Тилито-Лилито, една душа безбрежна!
11. Стефо, благодаря ти!
12. Аnni Cordy