Вчера се разходих по покана на едни приятели, тук от блога, в тяхните вилаети край пътя Хаинбоаз. Селото е било с двадесет и осем къщи, сега половината са останали, от тях четири са обитаеми. Постоянни жители-няма. А е имало и начално училище...
                                   



                                          Само за мармалад и вино.



                                                                            Руши се...



           Поглед от терасата, които моите приятели сами са изградили...



                              Къщата на "американеца", в съседство.



                                        Бъки, почти на година, сладур!


       
        Стопаните на една от изоставените къщи, минало славно!



                                               Вестниците бяха от 1985-та година...



                                                                     Ковьорче.



                                                      А е била много красива...



                                  Стопанката и стопанинът.



                                                            Джамал.



                                Тетрадка на ученик, може би на ученичка, преди седемдесет години!
                                             " ...млада, бодра, здрава кръв..."



                                 Една много красива и чудесно поддържана къща, намерила своите стопани. Често си идват при нея, от близкия град, на осемдесет километра от тук.



                                                Дворчето, старателно поддържано.



                                    На свечеряване...

                                    Е, хареса ли Ви? А изводите, те са ясни...за съжаление. Но все пак има млади хора, смели, малко луди, които да поддържат огъня в камината. Да са силни и здрави!

за споделеното преживяване!И хубаво и лошо - това е част от родината ни!
Поздрави!Хубав ден!

да опази с последни сили. Мило ми стана, мило и тъжно...
Но е хубаво... без изводите - за съжаление...
И ще повторя думите ти, Любо :
"Но все пак има млади хора, смели, малко луди,
които да поддържат огъня в камината. Да са силни и здрави!"

Живи и здрави да са!!!

Наред с красотата изпитах носталгия и мъка.
Да са силни и здрави младите!

Всъщност, аз не се натъжих. А си помислих колко малък е бил светът на хората, живели там, в Балкана. И пак са изпитвали радост, мъка, имали са надежди, мечти. Трудно им е било. Не са и предполагали за идващата глобализация и премахване на границите. Но съм сигурен, че са били достойни хора.

красиво..

селото е Пчелиново,нали..
Посещавам го поне 2-3пъти годишно,
през всички сезони е красиво.
И аз обичам да снимам там.Благодаря за разходката :)

Елиана, не е Пчелиново. Моите приятели не искат да му споменавам името. И аз уважавам това. Поздрави! Пчелиново е дълго около осем-девет километра. Знам го много добре.