Изминалата седмица можем да я наречем първата седмица на надеждата. Резултатите от парламентарните избори на 5 юли показаха това. Хората искаха промяна. И тя се изрази във високия процент на гласувалите и категоричният вот на избирателите, подкрепили ГЕРБ. Като се върнем осем години назад, това може малко и да ни плаши. Защото и тогава ние, българите, залагахме прекалено много на личността. А сега НДСВ дори не можа да прехвърли бариерата, която не допусна техни представители в парламента. Но нашият народ е казал, удавникът и за сламка се хваща. А дали това е сламка или здрава греда, която не само плува, а и служи за темел на онзи градеж, по който ще се покатерим най-после, за да се измъкнем от кризата, в която сме изпаднали, ще разберем малко по-късно. Защото ние от двадесет години сме в перманентна криза, що кризи са минали през очите и джобовете ни. Та и от тази ли да се плашим !               Предстои съставяне на дясно-центристко правителство, което ще има поддръжката на едни млади и неизвестни нам лица, около 140 депутати в 41- я парламент за пръв път ще бъдат във властта. Решителността на бъдещият министър-председател да се потърси сметка за изчезналите пари от евро-фондовете, да се сложи край на практиката с обръчите от фирми, както и да се пресекат всички други мафиотски кръгове е похвално и чакано от всички нас, които сме мнозинството. А за осъществяването на тези задачи ще трябват професионалисти, дали ще бъдат такива бъдещите управници, това ще го разберем.                Сега, за кой ли път, само се надяваме.

               Вторник бе денят,в който приблизително 31,1 милиона души в САЩ гледаха по телевизията траурната церемония в памет на Майкъл, краля на попмузиката, а милиони други са проследили видеозаписи от нея на компютрите си, предадоха световните агенции и БТА. Данните са на компанията”Нилсън медия рисърч”, която се занимава с мониторинг и изследване на световните средства за масова информация.Компанията е направила съпоставка с интереса към други събития, предизвикали голям интерес сред американците. Макар и да отстъпва малко по брой зрители траурната церемония за краля на поп музиката е съпоставима с интереса към погребението на принцеса Даяна в Лондон през 1997 г., гледано от 33,2 милиона души в Щатите, с встъпването в длъжност на президента Барак Обама, гледано от около 38 милиона души.                 И макар тази популярност на певеца предполагаше такава почит, ранната му кончина ни навежда до мисълта, че животът на обикновения човек е повече естествен, нормален и дори щастлив понякога, за разлика от този на големите звезди, постигнали с уникалния си талант световната слава и големите пари. Примерите са много.

                В края на седмицата край гара Бов един полицай посрещна лошия си късмет при преследване на двама престъпници, които за постигане на наглите си цели не се поколебаха да употребят оръжие. Било е притежание на мъжа, с когото една от нападнатите жени живеела на семейни начала. Проверката на бизнеса на Американеца, бивш спортист и настоящ бизнесмен, може да се окаже малко закъсняла, особено за четиридесетгодишния полицай Любомир Митов.                 И тук изниква въпросът за предпоставката на такива дръзки обири, за това, че да си заможен не е порок. Но това изисква друго отношение към собствения ти живот, сигурност и поведение. Макар, че последните години не бяха малко случаите, в които големи бизнесмени от почтения, а и сенчестия бизнес се простиха с живота си. Въпреки своята персонална охрана. Бързо съдебно производство, строги закони и контрол на всички нива на управлението, такава промяна искаме от новите управници. За да се пресекат и предпоставките за такива злощастни инциденти, за да се развива истинския бизнес и създава средна класа, която да ни дръпне от незавидното последно място по икономическа мощ в ЕС, към който толкова силно се бяхме устремили. Но който не е сам по себе си панацея. А преди всичко отговорност и ясни правила. Трябва да се научим да ги спазваме.          11.07.2009                              Любомир Николов

Поздрави!

"... И макар тази популярност на певеца предполагаше такава почит, ранната му кончина ни навежда до мисълта, че животът на обикновения човек е повече естествен, нормален и дори щастлив понякога, за разлика от този на големите звезди, постигнали с уникалния си талант световната слава и големите пари. Примерите са много..."

Ямбол, то си е като Стамбул! По-хубаво даже!

Да, едни пари, една слава, защо са ни ?

Страхотен анализ на седмицата..., точен, ударен...
Поздрави, Любо!:)))

Ася,като е така, взимай ме в твойта телевизия! Че тук, във вестника нямало пари за външни сътрудници. Че направете ме вътрешен, им казах аз.
Или като станеш шеф, тогава ще ме вземеш. Ама аз нямам много време да чакам...

Това с вътрешния сътрудник..., хубаво си им го казал!:))))
Трябва да се замисля сериозно за теб...:)

Ха, че до сега несериозно ли е било?

Което си е един чудесен нюанс в общуването...:)

Ами то с усмихнат човек, усмихнато общуване!
Хайде, ще разказваш морски истории, като се прибереш!

Все още съм си тук...
Но след 10-ина дни...отлитам...:)
Поздравявам те с тази песен, която в момента звучи в предаването ми! :)

Много ти благодаря, гледам го в момента!
Това момиче, Елица, много ми хареса, как пее!