Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.12.2010 16:18 - Най- добрият човек, който познавам. Какво значи блог-вълна, малко съм незапознат.
Автор: lubara Категория: Лични дневници   
Прочетен: 5810 Коментари: 18 Гласове:
31

Последна промяна: 03.12.2010 20:34

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
         Това ми е най-лесно, дори няма да пиша, а ще използвам написаното.
         Бате Наско, моят приятел, това е!

                  
       -     Моят приятел Наско   -

     През есента на 66 година дворът на осма гимназия беше пълен с новогимназисти. Всички бяхме докарани с черни панталони и бели ризи. Силно се открояваше едно момче с белоснежен панталон и бяла риза. Гласът му звънеше в големия двор на училището, смехът му заразяваше, очите му закачливо-дяволито се смееха. Стана ми отведнъж симпатичен. Следващите две години го засичах по коридорите, нито веднъж не бе по-различен от първия ден, когато го видях. 
     Веднъж в парка, където бях на тренировка, го срещнах. Той бе на състезание по колокрос. Мъкнеше колелото с лекота, екипът му бе прилепнал на дребното, но силно тяло. И въпреки калта и прахоляка, трудния терен и умората, видът му бе отново завладяващ. А и не пропусна да ме поздрави, усмихвайки се. Това беше Атанас. През пролетта на 69 се преместих от математическата гимназия в неговия “ И “ клас – и той като мен бе повтарял една година. Може би така е било писано  да се срещнем. Влизайки в класа с една широка усмивка ме покани да седна свободното място до него, сякаш го бе пазил за мен.  Оттогава до сега НАСКО Е НАЙ –БЛИЗКИЯТ  МИ ПРИЯТЕЛ.
    Дори сега, когато пиша това, съдбата сякаш се намеси и клавиатурата сама изписа горното с главни  букви. Да, Наско е с главни букви от онзи момент в осма гимназия до сега, дай - Боже още дълги години.
        Наско, за какво по- напред да пиша. За последните училищни дни, когато двамата брояхме дните до бала? Или за даскалицата по физика, която аз знаех че ще превземеш на матурата и ти давах кураж да се явиш. Та човек, който прави сам малки транзистори, които дори пеят, който поправя електрическите уреди вкъщи и кара бащиния Трабантел, той не трябва да се плаши от една матура.
        Или за онова пътуване до Пловдив с Вивата, тримата само да се размотаем из Филибето?
     А може би за казармените ти истории  на границата и тревогата години след това правилно ли си постъпил, когато сте преследвали бегълците от Сливенската танкова бригада.
       Не мога да реша откъде да започна, затова няма да искам  да описвам  всичко, свързано с нашето приятелство – невъзможно е.

       Беше първото ми лято като студент, след сесията с Наско заминахме на море в курорта ”Дружба”. Аз го чаках в Казанлък, бях пристигнал от Търново, където бях месец на студентска бригада. Беше късна вечер, когато се качих на влака София – Варна. Наско ми махаше от прозореца на купето, хайде започваме купона. И той започна с двете момичета, които бяха сбъркали влака и влязоха при нас. Наско веднага ги успокои, и Варна е на море. Толкова ги омая със сладки приказки и вицове, че слязоха на сутринта с нас и после  ги изпращахме на морската гара, където хванаха кометата за Бургас.

                    Започна се едно море пълно с емоции. С Наско плувахме навътре в морето, ловяхме миди, по цял ден бяхме на плажа. Вечер по заведенията се бях изморил да слушам вицовете му, а те нямаха край. Един ден му казах, нека аз разказвам твоите вицове, а ти моите. Така няма да ни е скучно. При вилата на Гяуров, изоставена и пропадаща от свачищата, бяхме голяма компания.  И пак в основата на  това бе той. Една вечер, към края на смяната Наско каза, хайде да отидем след това и в Слънчев бряг. Разбира се, отговорих аз.
       Но първо бяха срещите с Бижара и Гого артиста, Русалка и мъжът й с фолцвагена-костенурка, Венета и приятелката й от Костенец, Васила и нейната дружка от Ямбол, другите действащи лица съм ги забравил.      Изнесохме се на стоп до Слънчев бряг. Там първата вечер аз спах в москвича на бащата на Елито. Как се запознахме с нея, не си спомням. После в бара на Интерконтинентал забихме едни ирландки, много си паднаха по нас. Една цветна снимка, това ни пратиха от север, когато си заминаха. Хайде до Инстамбул с корабчето, ни поканиха те. Не можеха да повярват, че ние току –тъй не можем да се развяваме из света. А имахме само няколко лева – метални, да ни дрънкат в джоба. Там бе и Вивата, тя ни пробута за две-три нощи в нейния хотел, без да плащаме.
            Но всяко нещо си има край. Една сутрин излязохме на шосето за Бургас без цент в джоба, както обича да казва Наско. Ще те чакам в Черганово, на седем километра от Казанлък, му рекох аз и се разделихме. Все пак сам е по- лесно за придвиждане.
     След няколко часа бях заспал на леглото при баба ми на село. Тогава една усмивка ме разбуди, бе Наско. И този път успяхме, говореше тя.
     
        Наско, колко пъти сме се разделяли и събирали отново – безчет. Миналогодишното лято направихме незабравими преходи из Стара планина. На първия бяхме само двамата. Не ти ли беше скучно, ме попита един познат, когато му разказах за нашите геройства из Балкана, той просто не познава Наско... Всичко това нямаше да се случи, ако не беше този дребен, но жилав и пълен с  енергия човек. Бате Наско, както го кръстиха в Телевизията, където работи вече тридесет години. Няма случай да го потърся и той да не каже, хайде да се видим. И после да говорим за отминалото, без да се стремим прекомерно към бъдещето. То и без да му се каним ще дойде, нали съученико от далечните години!           

                    Да, това е бате  Наско, човекът с голямото сърце, моят приятел.

image

                            Пред станцията на БНТ в Пампорово

image    
                  Това лято, началната станция на лифта над Сопот.

image

                   Лятото на 1973, зад нас е вилата на Гяуров на Кабакум, която после пропадна. Може би, защото много я стреснахме с щуротиите си.


Тагове:   малко,   човек,   Какво,   най-,   незапознат,


Гласувай:
31
0



1. benra - ЛЮбо,
03.12.2010 16:25
благодаря и на теб, че ни разказа за бате Наско, отново.Ей сега ще те включа!
цитирай
2. lubara - Поздрави, benra !
03.12.2010 16:31
Аз ти благодаря! И снимка му сложих. Една от толкова многото, които имам!
цитирай
3. benra - а
03.12.2010 16:50
със снимка пък е супер:-)))
цитирай
4. lubara - Поздрави отново!
03.12.2010 16:54
Ето ни двамата, това лято.
цитирай
5. kalin8 - Поздрави
03.12.2010 18:54
за разказа!
Б.
цитирай
6. kasnaprolet9999 - Поздрави Любара,
03.12.2010 19:40
този бате Наско го заобичах покрай теб, така хубаво сте си прекарали заедно, толкова спомени, а най-хубаво е, че още сте приятели. Това редко се случва вп наше дни, обикновено всеки запрашва нанякъде, намира нови приятели и край на старите приятелства. Наистина е много слънчев и широко-скроен човек бате Наско, то и по снимката му личи(. Поздрави го от мен.
цитирай
7. sande - Бате Наско или брате Наско
03.12.2010 19:47
Приличате си. Като братя сте.

Поздрави
цитирай
8. lubara - Поздрави, sande !
03.12.2010 20:27
Ами след 41 години приятелство, направо сме си лика-прилика.
цитирай
9. lubara - Поздрави, kasnaprolet9999 !
03.12.2010 20:31
Бате Наско е неповторим. Когато лятото ходихме на Добрила, в автобуса от Карлово за Сопот се заприказва с едни възрастни жени, бяха готови накрая да тръгват с нас по чукарите. И вицове, вицове, няма равен.
цитирай
10. lubara - Поздрави, kalin8 !
03.12.2010 20:32
Хубава вечер, приятелю !
цитирай
11. анонимен - Много хубав разказ.
03.12.2010 20:35
От многобройните приятели в края на краищата остава двама трима най-много.
цитирай
12. lubara - Поздрави, kushel !
03.12.2010 20:40
Така е. С кого се виждам, с двама-трима, но чат-пат.
А с бате Наско - винаги!
цитирай
13. masterpiece08 - Много хубав разказ за истински з...
03.12.2010 22:31
Много хубав разказ за истински земен човек и приятел!
Поздрави, Любо!:)
цитирай
14. lubara - Поздрави, Валентина!
04.12.2010 11:48
Благодаря, че прочете тази история, която започна преди доста години.
цитирай
15. ckarlet - Поздрави за хубавия постинг, Lu...
04.12.2010 18:20
Поздрави за хубавия постинг, Lubara!
Как няма да има такъв добър човек като теб, едно прекрасно приятелство, което ти си описал!
Специални поздрави и за двама ви!
цитирай
16. lubara - Поздрави, ckarlet !
05.12.2010 10:09
Ето, че и ти вече знаеш повече за Наско.
Благодаря за поздравите, утре е Никулден, хубав празник ти желая!
цитирай
17. zvezdichka - И аз съм на същото
07.12.2010 23:15
мнение, че не може да ти бъде скучно, ако с в Балкана с най-добрия си приятел :).

"Не ти ли беше скучно, ме попита един познат, когато му разказах за нашите геройства из Балкана, той просто не познава Наско..."
Поздрави за разказа! Усмихна ме :).
цитирай
18. lubara - Поздрави, zvezdichka !
08.12.2010 08:06
Така си е, ако си в компанията на бате Наско, не можеш да останеш дълго време намръщен и сериозен.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: lubara
Категория: Изкуство
Прочетен: 3723119
Постинги: 672
Коментари: 9068
Гласове: 19062
Архив
Календар
«  Септември, 2021  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930