Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.06.2012 19:11 - Тази неделя, онези години - разказ
Автор: lubara Категория: Изкуство   
Прочетен: 10117 Коментари: 34 Гласове:
23

Последна промяна: 28.06.2012 13:03

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

             Ще стана рано, липите навън ще ме събудят, слънцето ще прилича на яйчен жълтък. Ще изляза около осем, ще прекося пътния възел и ще се наредя на касата. Гарата ще е чиста и красива. Билетът ще бъде в две посоки, до село и на другия ден обратно. В купето ще се правя, че чета вестник, а ще гледам втренчено през прозореца към детството си. Дядо, баба, майка, лели и сваковци, всички ще са там. Ще бъда босоногият хлапак, дошъл за лятото от Голямото село с пухтящия черен локомотив. Около мен ще бъдат селските момчета, които са ме очаквали цялата дълга пролет, защото с мен ще бъде и кожената топка. Те отново ще ме обичат, и как иначе, като отново ще съм най-добрият на зелената морава, където с четири обли камъка ще очертаем вратите, а с тесли и търнокопи ще обградим чертите на игрището, което не ще допуска дългоухи магарета, крещящи мисирки и летящи патици, от сутрин до здрач. Ще бъдем с избелели черни гащета, с изподрани ръце и обелени колене, с голи рамене, а под вишните наблизо ще крием стотинките, с които каталясали и потни ще пием после жълта лимонада, шишетата ще са с онези стъклени топчета, които като се отворят, в момчешките ни стомаси ще се спускат мехурчета и щастието пред залязващото червено слънце ще е пълно. 
                         После ще дойде моята спирка. Ще си припомня, че от толкова много години не съм слизал на нея, въздухът ще мирише на траверси, ще е вече почти пладне, ще запаля цигара и ще си спомня късовете тютюн, които крадяхме от запасите на дядо ни. Ще мина край голямото корито на канала, цялото напукано и обрасло с коприва и тръни. Ще си кажа, ех, колко е малко, и ще си припомня как се бухахме с главите напред в тези два-три метра, правейки се, че можем да плуваме. Ще дочуя кресливия глас на баба ни, която ни гълчеше, защото бяхме истински разбойници. После ще мина край стопанския двор, където се хвърляхме от високите греди на хамбарите надолу в хладното жито, потъвайки до над коляното, ще премина край каменните стобори на близката ракиджийница, на които карахме машинни обръчи с извита тел, ще дочуя песента от свистенето на метала, равномерен и ускоряващ с бързината на нозете ни. И после ще пия вода от каменната чешма, която не смогваше на стомните, които момчетиите пълнехме. Ще откъсна няколко черници от крайпътните дървета, и вече ще си бъда отново вкъщи.
                       Ще ме посрещне братовчед ми, зад него леко прегърбена ще е леля ми. Ще се прегърнем, може би само ще се здрависаме. Аз ще се правя, че не се вълнувам толкова, отново ще запаля цигара, под асмите и край нацъфтeлите божури и хризантеми. После ще се появи и брат ми, пътувал не като мен стотина, а хиляди километри. Тримата ще седнем на дървена маса, постлана с мушама на шарки с ягоди и череши. Ще ядем печено пиле, ще пием бира, ще говорим за децата си, по-малко за жените си, а най-малко за нас самите. После ще се разходим до парцела в края на селото, където братовчед ни ще ни покаже прасковата си градина. С брат ми ще си помислим, че тази градина все пак е могла да бъде и на някой от нас, но няма нищо да кажем. Аз ще им припомня как от тук дядо ни веднъж ме изпрати за вкъщи, дъждовният облак ме застигна по пътя, бях фърфалак, лицето ми се омаца от прах и сълзи. После добри хора ме заведоха у дома. „Малкото ми софиянче”-беше ме прегърнала баба ни, отново се усмихвах. А после ще се изправим пред църквата в средата на селото, ще си припомним за близките и далечни комшии, не вярвам някой от тях да ни разпознае с брат ми. И вечерта, когато залезът ще прикрие емоциите ни, ще си направим снимка, седнали на дървената пейка пред къщата. Къщата на дядо и баба, на моето детство, на моите спомени.
                       На другата сутрин ще се събудя отново рано, една сълза ще ми е застинала на окото, ще я замажа с длан, и ще изляза навън. Липите, черешите, вишните и белият бъз ще ме ударят с тежкия си мирис, после ще закусваме, без да бързаме. Ще помълчим, аз пак ще пуша, леля ми ще ни каже колко всичко вече е отминало за нея. А аз ще си мисля, че за мен си е отминало още повече.
                       И накрая следобяд ще побързам отново към гарата. Но първо ще мина край моята черешова градина. За няколко мига отново ще съм на конската каруца, косата ми ще се ветрее, прав ще държа юздите. После ще сляза надолу до дерето, зеленото кайначе ще излъчва хлад, водата ще е все така студена. Няма да късам череши, тя цялата от години е изгоряла. Но си е моята, от дядо ми, че през майка ми и накрая приютила се при мен. Дали ще бъда добър стопанин, съмнявам се.
                        После ще се кача на влака, ще седна в купето и с облекчение ще си кажа, толкова хубаво беше преди, добре правя, че така рядко се връщам там. Ако е по-често, очите ми ще са все на мокро място, както е казал поетът.
                        А аз неговите стихове обичам да ги чета още от онези години.

                 12.06.2012                         Любомир Николов                                              

                                                   





Гласувай:
23
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. mariniki - поздравявам те...
12.06.2012 20:49
и тук за прекрасния разказ...
много, много ми хареса..
цитирай
2. lubara - Поздрави, mariniki!
12.06.2012 21:04
Както обикновено става, колкото по-спонтанно, толкова повече истинско. Благодаря ти.
цитирай
3. bojo12345 - Хубав разказ!
12.06.2012 21:19
Като го прочетох , сесетих за къщага на моята баба н Хасково.Още е обитаема.Дори новите й стопани са я реставрирали.Запазили са оргиналния и вид-още е с турски керемиди.Изградили са монолитна ограда и са я облицовали с каменни плочи.снимах я да я покажа на децата къде еродена моята майка и двамата й братя и сестрите й.За тези й 5 деца комуниксите й дадоха медал за многодетна майка.Отпуснаха й 21 лв.пенсия през далечната 1954г.
Поздрави Любо!
цитирай
4. lubara - Поздрави, bojo12345 !
12.06.2012 21:36
Благодаря ти, Божо! Спомените са при всеки от нас, нали!
цитирай
5. stela50 - Чудесен разказ ... Истински, преживян, вълнуващ ...
12.06.2012 22:08
Поздрави !
цитирай
6. анонимен - mnogo maistorski napisan razkaz!
12.06.2012 22:12
mnogo maistorski napisan razkaz!
цитирай
7. анонимен - В село Любомирниколовото
12.06.2012 22:42
Важното е да попаднеш в класацията на любомирниколовото село. А ти си вече там! Надявам се някой ден и аз да се присъединя към вас двамата с Деян Енев. Ако не успея да намеря селото, все ще налучкам книжарницата на бай ви Стефан!
цитирай
8. lubara - Поздрави, stela50 !
12.06.2012 22:44
Таня, чудесно е това, което казваш!
цитирай
9. lubara - Поздрави, ан.6!
12.06.2012 22:45
Майсторски ли, че аз дори не се и замислих, просто го написах.
цитирай
10. lubara - Поздрави, ан.7!
12.06.2012 22:47
Надявам се да сме повече от двама, но Деян ще води хорото, ще го води и още как! Книжарницата на бай Стефан е като дядовата ръкавичка, сигурен съм. Благодаря ти!
цитирай
11. boliarkabg - Поздрави,
13.06.2012 08:00
тъжно е и все пак, добре, че го имаме-спомена. Ако нямаш такъв спомен от някое село, от щастливо детство, значи нищо нямаш.
Любо, прекрасно си го написал.
цитирай
12. lubara - Поздрави, boliarkabg!
13.06.2012 08:30
Милка, ти знаеш как е, нали! Благодаря ти.
цитирай
13. nicodima - Пеньо Пенев, нали?
13.06.2012 08:45
"О, неоплакан гроб е вчерашния ден!"

Поздрави!
цитирай
14. lubara - Поздрави, nicodima!
13.06.2012 08:56
Разбира се. Имах преди години плоча с негово изпълнение на "Дни на проверка". От някаква кръчма, нe студиен запис. Настръхваш. Къде я запилях...
цитирай
15. anwel - С удоволствие ивълнение пътувах и аз с теб до твоето село...
13.06.2012 11:48
Любо, наистина си сладкодумен разказвач!!! Толкова истинско е всичко...
И ще си позволя да променя мъничко едно от последните ти изречения, за да те потитам, но първо изречението:
..." После се качвам на влака, сядам в купето и с облекчение си казвам, толкова хубаво беше преди, добре правя, че така рядко се връщам там..."
Та въпросът ми е, има ли го този момент наистина, или това пътуване е само в мислите ти? Ходиш ли си наистина понякога там, на село, при спомените?
цитирай
16. lubara - Поздрави, anwel!
13.06.2012 13:22
Андрей, много рядко, но сега в неделя наистина ще пътувам за там. Може и снимки да направя, все още се колебая.
цитирай
17. makont - Дано все още го бъде това "ще",
13.06.2012 15:01
защото доста места опустяха, и ще отида, ще вида, ще съпреживея, вече го няма. Прекрасен разказ, разчувстващ. Усмивки!
цитирай
18. anwel - Вземи си фотото
13.06.2012 15:07
Убеден съм ,че там, на село, ще ти изчезне колебанието за снимане! С интерес очаквам завръщането ти - или ще има "актуални" спомени, или нови снимки , а може би и двете неща в едно! Желая ти вълнуващо пребиваване на село!
цитирай
19. mitkaloto - Прочетох го и го преживях. . . Поз...
13.06.2012 16:28
Прочетох го и го преживях...Поздрави Любо!
цитирай
20. анонимен - Радвай се,
13.06.2012 16:44
че имаш такива спомени.
Това са истинските неща.
Останалото е вятър.
Пишеш наистина много майсторски и си в състояние да превърнеш дори и нещо дребно в завладяващо.
Стойчо
цитирай
21. анонимен - Е те тва е
13.06.2012 17:32
графомански бяс!
цитирай
22. lubara - Към ан.21
13.06.2012 17:36
Най-после един съсипващ, много съдържателен коментар!
цитирай
23. lubara - Стойчо, поздрави от мен, благодаря ...
13.06.2012 17:38
Стойчо, поздрави от мен, благодаря ти!
цитирай
24. lubara - Мая, Димитре, моето село не е от т...
13.06.2012 18:19
Мая, Димитре, моето село не е от тези, които обезлюдяват. Поздрави!
цитирай
25. kasnaprolet9999 - Поздрави за хубавия разказ, малко ...
13.06.2012 19:41
Поздрави за хубавия разказ, малко тъжно, но такъв е живота, нищо не е същото. Ние поне има за какво да си спомняме, а тези след нас просто нямат истинско детство. Нез наят какво е да ходиш бос по ливадите, да се къпеш в някоя селска рекичка и да ловиш риба с ръце, да те завлече някоя по-буйна река и някой по голям от теб да те хване за врата и да те измъкне на брега и да ти дръпне ушите:)))
Мога с часове да разказвам, но....няма смисъл, нищо няма да се върне, а животът продължава...в дискотеките:((((
цитирай
26. gocho52 - "Фърфалак"....
13.06.2012 20:16
Позабравена дума.
Пеперуда на италиански е фарфала...научили сме ги на нещо и ние.
цитирай
27. lubara - Поздрави, gocho52!
13.06.2012 22:54
Фърфалак е много знакова дума, всички сме, а много и сега / присъстващите се изключват/, са фърфалаци.
цитирай
28. lubara - Поздрави, kasnaprolet9999!
13.06.2012 22:56
Направо напипа ваксата. По онова време откриха басейн с минерална вода, на четири километра от нашето село. Убиййййствено, ти казвам! Веднъж ако не беше един по-голям, когото с брат ми предната година бяхме ступали, щях да потъна като ютия на дъното.
цитирай
29. imbe - Pozdrav
16.06.2012 15:05
http://www.5strike.com/bg/invitation/bylink/55513
цитирай
30. lubara - И от мен, за imbe!
16.06.2012 15:20
И от мен, за imbe!
цитирай
31. анонимен - Рай
28.06.2012 21:28
... ти вече знаеш...
цитирай
32. lubara - Поздрави, Рай!
28.06.2012 21:30
Само радващо е това, че знам...
цитирай
33. ambroziia - Поздрави! Разказът е прекр...
07.08.2012 08:51
Поздрави!

Разказът е прекрасен: даровит, духовит и какво ли още не!

Благодаря!!!
цитирай
34. lubara - Поздрави, ambrozia!
11.08.2012 14:22
Поздрави и на теб, скъпа приятелко!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: lubara
Категория: Изкуство
Прочетен: 3651946
Постинги: 667
Коментари: 9038
Гласове: 19020
Архив
Календар
«  Юли, 2021  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031