Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.10.2011 08:30 - Идват избори...
Автор: lubara Категория: Изкуство   
Прочетен: 1173 Коментари: 2 Гласове:
11

Последна промяна: 01.10.2011 12:19


                                                         - Предложението -

                              В редакцията плахо пристъпи млад мъж, нямаше тридесет години. Огледа секретарката, която упорито не вдигаше поглед от компютъра и се окашля.
                             - Имам едно предложение към вашия вестник.
                             - Слушам ви- отвърна сякаш компютърът, погледът на секретарката оставаше вперен в монитора.
                             - Все пак искам да говоря с главния редактор- вече по-уверено каза момчето.
                             - В Окръжният комитет на Партията е, трябва да го изчакате. Но не вярвам да се върне скоро. Предстоят избори. Нашият вестник е в подкрепа на най-голямата политическа сила, ако не знаете- продължи невъзмутимо да пердаши по клавиатурата секретарката.
                             Младият мъж отново се смути. Та нали в последните двадесет години партийният печат се бе оттеглил от журналистиката. И какъв е този Окръжен комитет. Нещо не му стана ясен отговорът на дамата на средна възраст, която още не бе приела тези години като част от изминалата й младост. Защото тясната, къса пола и широкото деколте не бяха съобразени със застаряващата й плът.
                             - Ще почакам, денят сега започва – и седна във фоайето като разлисти последния брой на издавания всекидневник, чието име започваше доста необичайно: 
" Сигурност в безвремието”, едно доста претенциозно и провокиращо заглавие.


                                Бяха минали почти два часа, когато един запотен и с оредяваща коса човек насочи пълното си тяло към кабинета, огледа мимоходом младия мъж, който бе разпилял последните броеве от ръководения от него вестник, изкомандва секретарката да му донесе кафе и хлътна в дъбовата врата насреща. След десетина минути тя вдигна вътрешния телефон, измънка нещо и покани момчето при главния.
                              -  Заповядайте, какво предложение имате към нас- извади кутия цигари и облегнал се на кожената облегалка на президентския си стол впери поглед в новодошлия той.
                             -  Искам да ви предложа своята помощ в отразяване на предизборната кампания- започна младият мъж. Завършил съм преди две години журналистика, но две години бях на работа във Кипър, по-точно в селското стопанство. Мисля, че имам идеи как по-ясно и точно да информирате читателя в тази сложна плетеница от главоблъсканици, която по това време той трябва да разгадава.
                                 - Че в Кипър кога на полето го усвоихте този занаят- полюбопитства главният.
                                   - Ами ринах боклуците на говедата, те не миришат по-различно от предизборните обещания, така че опитът ми е безценен- вече с уверен глас каза младият мъж.
                                    Главният беше така изненадан, че пепелта от цигарата му се разпръсна върху разхвърляното с агитационни материали бюро, дори започна да хълца.
                                  - Разликата е в това, че оборският тор е все пак полезен, докато обещанията на политиците са дори вредни за обществото. И това е трудното на избирателя, аз ще му помогна да разчисти своите Авгиеви обори, работа само за мен. Ще карам наред.
                                    - И водите на коя река ще ги почисти, на Алфей или Пеней – спомни си с мъка древната митология главният.
                                  - Е, това е най-важният въпрос. Защото да съберем в едно корито недоволството на народа и го насочим в правилната посока, за двадесет години никой не е съумял това- младият мъж вече се готвеше да напусне кабинета на главния, недоволен от недоверието му.
                                    - Я да минат и тези избори, че после ще помислим по предложението ти, става ли- подаде му ръка на вратата охранения и залисял ръководител на тази мощна медия. – Все пак политиците са платили авансово, не е коректно, ние сме уважаван вестник, надпартиен.

                                  После затвори вратата след момчето, седна на огромния стол, отново запуши и леко се замисли. А бе има зрънце във всичкото това, но какво ще стане със  " Сигурност в безвремието”, с нашата вярна аудитория. Не ми трябва таралеж в гащите. И се провикна към секретарката.
                                - Миме, донеси още едно кафе, душа! Но по-силно. Работа ме чака, здрава работа!

 

31. 05. 2009                          Любомир Николов                                




Гласувай:
11
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. makont - Не е безвремие, Любо,
01.10.2011 11:34
време е! Поздрав за прекрасния разказ.
цитирай
2. lubara - Поздрави, makont!
01.10.2011 11:42
Мая, не знам. Това съм го писал преди последните избори.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: lubara
Категория: Изкуство
Прочетен: 3723100
Постинги: 672
Коментари: 9068
Гласове: 19062
Архив
Календар
«  Септември, 2021  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930