Прочетен: 3088 Коментари: 8 Гласове:
Последна промяна: 30.05.2011 17:22
Не знам дали ако прочетете новата книга с разкази на Петър Марчев ще промените
мнението си за съществуването им.
Някои вярват, други не.
Но пък заглавието” Извънземното от Долна Митрополия”
звучи достатъчно абсурдно, и дори подвеждащо. Защото всичко, за което авторът
разказва e взето направо от истинския живот.
Е, поднесено с голямо чувство за хумор и немалко познания за литературни шедьоври,
от които много оригинално е взаимствал заглавията на разказите си.
Марчев е майстор на късия разказ. В неговия текст няма милост към четящия,
болката и надеждата вървят ръка за ръка. И това, че никога не е късно да се научим да
живеем заедно, въпреки различията в убеждения, религия и бит.
Ще цитирам края на разказа " Война и мир", който е един от най-кратките и същевременно най-запомнящите от книгата.
----
Когато е на 45, чете Евангелието. И се пита дали ще има толкова сили, че да
целуне ръката, която е застреляла баща му. Накрая написва писмо.
" Чичо Кольо, прости ми. Аз съм ти простил".
-------
Накрая да кажа, че Петър Марчев публикува първия ми текст преди няколко
години, във вестник "Искра"-Казанлък. Където продължава да работи, значи да пише.
Пиши, приятелю Марчев, пиши!
Р.S. Ух, сега да не ме упрекнете, че съм написал поръчкова статия
срещу стотина лева. Не, само срещу аванс за бъдещо приятелство, което
се случва толкова случайно, колкото и нещо друго, за което ще имам повод
да напиша.
Надявам се.
Валя
Поздрави за теб и за г-н Марчев!
2. Моята смокиня и Каваците.
3. Първият ми текст - Централна Стара планина.
4. Бързотечно си тече животът!
5. Един приятел, Веско от Веселиново-Ямболския край.
6. Всеки има своите Хималаи. Но това са истинските на Зори.
7. Рожден ден - разказ
8. Цвете в моето око.
9. Чичо ми Чавдар - споменът е жив!
10. Тилито-Лилито, една душа безбрежна!
11. Стефо, благодаря ти!
12. Аnni Cordy