01.04.2009

        Вече два месеца съм без работа. Като си помисля, не е много. Защото тридесет години съм имал. Без да броя двете в казармата, най-свидните ми. Лошото е, че не мога нищо да правя. Не мога да бъда инженер, отдавна беше. След демокрацията станах търговец, иначе щях да умра от глад. Така се случи. Не мога да бъда бояджия, какъвто работех през лятото, когато учех в гимназията, имам алергия от боите. Не мога да бъда и таксиметров шофьор, не ми подхожда на отстъпчивия характер. Ще съм вечно в загуба.
     Тогава какво искам. Искам да бъда хижар. На някоя ведомствена хижа, каквито имаше преди години. Те бяха много спретнати и чисти. А да бъда такъв в сегашните хижи, не! Много обичам да ходя по Балкана, но там бита за повече от няколко дни не ми допада. Не съм такъв единак, да мога да се заточа на 1500 метра над морето.
        А, друго мога да правя, да пиша глупости, но не толкова големи. Защото ако можех да ги пиша такива, щяха да ме вземат там, където с наивността си се натиснах преди месец, в едно телевизионно шоу. Много сериозен им се сторих, та аз не съм такъв.
        А защо съм без работа. Защото не исках да бачкам по 11 часа на ден за три стотачки. И то при тези, с които започвах бизнеса преди петнадесет години. Те станаха хора, аз станах безработен. Като не мога да лъжа на поразия, така ми се пада.
         Сега на какво се надявам. На това, като вървя по улицата да намеря златна жилка, да я патентовам и да потекат пари. Голеееми пари. За да мога спокойно да си чаткам по клавиатурата и да не ми се налага да търпя амбициите на бъдещия си шеф и антуража му. Защото шеф ли ще е, ако няма около себе си благожелатели и натегачи, които да ти правят живота горчив. Такъв аз не познавам.
             С две думи, все ще намеря някаква работа. Ако имате в предвид някой, който търси човек, който нищо не умее, обадете се. Веднага започвам, но не за три стотачки! Трябва да се развиваме в кариерата, нали!

           01.04.2010

           Вече година съм без работа. Намалих цигарите, намалих пиенето, отскоро станах и вегетарианец. Колата си не карам, праскам пеш из целия град. Нали трябва да се живее здравословно.

         01.04. 2011

            Вече два месеца съм на работа. Отново за три стотачки. Е, не е престижна, но е с големи перспективи. Охрана на обект, на пет километра извън града. Какво трябва да правя. Денем да гоня бездомните кучета. Нощем да броя звездите и да се взирам в луната. Имам си и кабинка, метър на два. Зимата вече е зад гърба ми, няма да зинзирикам като папуняк, вечер ще се радвам на гласа на щурците. И е много здравословно да се ходи пеша, отиване и връщане се събират петнадесетина километра. Мога и колело да си купя, ако спестявам цяла година. Идва ми да запея от радост дори!
              Преди седмица си набавих от битака един малък хидравличен крик. И като дойде полунощ, обръщам кабинката лежежком, изваждам скритото в близките храсти походно легло, мятам две войнишки одеяла на гърба си, и пей сърце! Отдавам се на мечти.
               Ще попитате за перспективите. Ами измислил съм го. Първо, идва сезонът на копривата и дивите гъби. Прехраната за половината месец ми е в кърпа вързана. И нещо друго съм решил. Ще си направя в дерето срещу обекта свое частно стопанство. Започвам със стотина квадрата. Ще отглеждам калифорнийски червеи. Наблизо е депото за хранителните отпадъци, там от заведенията се изхвърлят тонове храна. Народът е станал много придиричив, пък и явно кризата вече е отминала и не е толкова гладен. А червеите не са претенциозни, само вода им трябва, в дерето вода бол. И тор е нужен, ама то цялото близко село е едно торище. Ще ядат пустите му калифорнийци, ще преработват, че чак ушите ще им пукат от зор. Чувал съм, че на музика страшно бързо наддават и много екологичен става обработения от тях биохумус.
               Та сега имам само един проблем. Не мога да реша, за колело ли да събирам пари от заплатата, или за някоя свръхмощна уредба. И друго, дали червеите ще предпочитат Моцарт и Вивалди, или нашите фолкдиви Евана, Леана или Молина.
              Но и на това се намира решението, животът учи на всичко.

 

11.03.2011                                                                    Любомир Николов   

Доста хора ми се иска да го прочетат. И то от тези, които биха насаждали чувство за вина и чели морал и на затрупан в земетресение, че сам си е виновен, защото се намирал на това място. И за премиера ще е полезно четиво.

Любо, аз използвам такава тор за разсаждане на цветята, както и течен такъв за пръскане по листата, така че в мое лице вече имаш сигурен клиент. Тази година на Флората в НДК фирмата, която ги продаваше не дойде на изложението и скоро запасите ми от течната ще свършат. Съжалявам, че при теб така са се стекли нещата, много хора са без работа, но статистиката не ги отразява. Около Търново има доста частни винарски изби (Ласковец, Елена, Стражица), ти опита ли в някоя от тях да работиш по подръжка на техниката.

Чудесно написано!Човек никога не трябва да губи достойнството си и чувството си за хумор!:)
Здраве и късмет!

Нямам сили да се мъча с тези " бисквитки".
Здрасти на трима ви!
Невена, все пак това е разказ, не е 1:1.
Поздрави Стеф, поздрави an200 !

Много хубави спомени имам от това плато, особено манастира "Св. Петър и Павел" и гледката отгоре.
А иначе - идеята ти става! Що само картофи да садим, дай нещо по-интересно така, да се усъвършенстваме!
Поздрави!

Първоаприлски ше шегуваш, а аз взех че ти се вързах :)))

Аууу, добре че е първи април. Иначе щях да се засегна сериозно за " Калояновата крепост".
Охранител е героят в разказа. Макар, че си приличаме, не съм такъв. И няма да бъда, както се пееше в една песен.

Аз съм го писал това преди три седмици.
А всъщност, с моята диплома за строителен инженер каква поддръжка. Макар, че никой не приритва за мен.
Взимай ме при себе си, няма да съжаляваш!

Трябваше да намигна поне...
Когато минахме оттам, влязохме да разгледаме - толкова напомпана фасадна архитектура и интериор не бях виждала. Но бяхме с джип : ) и усещах как ни следват с погледи отвсякъде. Кои ли сме, аджеба... Имаше разлепени афиши на Тони Стораро, явно фолк-фуриите добре заработват там.
Поздрави!

Това недоразумение е на Галин Вафлата или Фафлата, без значение.

С най-голямо удоволствие бих го направила, но нямам строителна фирма. Инженер човек за всичко става, да не мислиш че сега работя по специалността си? Колко му е да бъдеш подръжка на машините в някоя винарна.

За какво строителство ти говоря, няма такова нещо. Нещо друго, нещо за което не се изисква нищо.