Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.04.2009 18:44 - Първият ден - разказ
Автор: lubara Категория: Изкуство   
Прочетен: 2303 Коментари: 12 Гласове:
0

Последна промяна: 03.12.2010 20:44


                                                                                                         На Наско
       
    Наближаваше полунощ, когато излезе от апартамента. Качи се на колата, след няколко метра зави на ляво. По голямата улица, която беше цялата в зелено от готовите да разтворят цветовете си големи кестенови дървета. Пътуваше като в арка, ниско по оградените с плочи градинки от тротоара го поздравяваха листоръчичките на цъфнали лалета. Бели, червени, жълти, пъстри, свили се вече от нощния студ. Но готови утре да се усмихнат отново с изгрева на слънцето. Новите реклами и витрините на аптеката, книжарницата и двете заведения с ракитовите маси и столове разноцветно светеха, дъждът беше измил асфалта, въздухът миришеше на озон.        После зави наляво по големия булевард. Премина край големия парк в дясно, пресече два светофара и пое да се изкачва по улицата на детството си. Отляво остана Апартамента на своето детство и младост, в спомените му бяха дюлените дървета, които тогава го съпровождаха до площада горе, ароматните им плодове зрееха в дворовете и навън по тротоара. Отдавна бяха изсечени, къщите бяха отстъпили място на грамадните модерни блокове, входовете им се отбраняваха с алармена защита и видеокамери. Паркира до колелото на трамвая, там където беше чудесната тройка - ”Тенекиите” , ”Ливърпул” и ” Русалка”. Студентските му заведения, когато беше нужно толкова малко, за да се среща с приятелите. И с момичетата си.          Излезе от колата, наближаваше полунощ. Заговори го малко момче в дънки и яке, едната му ръка придържаше свещи, пъхнати наполовина в пазвата му.       - Искаш ли свещи? – лицето му беше с деловото изражение на търговец. - Колко ги даваш, ами защо не си горе, при църквата! -го запита той. - Патрулират там, не смея -отвърна малкият.           В църквата на Семинарията службата наближаваше най- чаканата и важна от всички мисия. Светлиците на надеждата трептяха навсякъде в големия двор. Послушници изнесоха хоругвите, със златна митра на глава излезе и главният свещенник. Точно в полунощ тълпата запя ”смертю смерть поправь! ” Заря освети небето, всички бяха съпричастни с възкресението!           На другият ден четиримата отидоха на Драгалевския манастир. Така той нарече първият албум със снимки, които си направиха в срещата им преди месец- ”Станахме четирима”. Синът му и неговата приятелка. Той и жена му. А може би скоро ще снимат албум ”Станахме петима” – дай Боже. Черкуваха се, хорът беше от млади монахини, редом с тях пя и драгалевския политик. Хора най-различни, този ден с една и съща надежда, да възкръсне и в тях самите надеждата и вярата, че им предстои нещо по-добро.            След обяд отново се качи в колата. Беше се обадил на приятеля си. Паркира на големия паркинг до стадиона, премина подлеза, после се мушна в пряката нагоре и влезе във фоайето на голямата висока сграда. Долу трима униформени чакаха края на смяната си. Позагледа се в големия монитор насреща, течеше спортна програма. Придремна няколко минути, когато чу гласа му. Нямаше да е той, ако не звучеше така, като че ли всичко му е наред. Звънлив и отчетливо закачлив. -         С колата си, защо? – попита единият.  -     Малко съм настинал, ще пия само чайове и кафета- засмя се другият.             Единият имаше два часа прозорец. После до ранните часове отново в голямата сграда. Работеше там от години. Вече бяха седнали в близкото кафе, започна да разказва за строителния бизнес. Последните три години отпуската си караше по строителни обекти. -   Аз съм го вкарвал в занаята, сега като ме наеме и му поискам петдесет лева и ми се смее. Колко да му взема, това са два часа все пак. Малко пари ли са за толкова работа. Казва ми, от работа не мога да се отърва, поръчките валят, не смогвам. ” Стига с твоите нощни излъчвания, идвай при мен, два бона на месец ти давам! Ако са малко, казвай навреме, ще вдигна още, но за начало не е зле, нали!”. -          Плаща триста евро наем, ще купува апартамент скоро, дойде от прованса преди две години. А ти, какво да кажа за тебе, инженере? -    Кой както я нареди- отговори му другият.            - Добре, остави този михлюзин. Кога ще издаваме, дай да съберем хиляда лева и да те представим на читателя. – вече беше изпил първата чаша с кола, омесена с бял ром. Бузите му горяха, очите светеха, това питие не му беше първото за днес. -    Не искам така-отговори му другият.- Искам читателят да ме открие, не аз него да търся. Едни млади хора ме подкрепят, нещо предстои, ще стискаш палци. -    Помниш ли какво ти казах, когато написа онзи пътепис преди три години, за ходенето ни в Балкана. -   Как да не помня, каза ми, ти си станал писател. А може би винаги си бил такъв!                   Втора чаша с кола, сега чай, още няколко цигари и вече бяха навън. Времето неусетно си беше отишло. Предаването чакаше единият, другият щеше да се прибира при улицата с кестените.                      - Ще ме изпратиш ли до колата- попита той.                В големия парк дъждът беше измил за кой ли път тревата, храстите, цъфтящия вече люляк и войниците от гранит, нашарени със спрей в различни цветове. Край постаментите им се въргаляха пластмасови шишета от изпита бира.                 Запалиха по цигара, единият каза, очите му блестяха: -         Ще ти пратя една моя снимка, няма да ме бъде още дълго! -         Я не говори глупости- го скастри другият.- Приятелката на сина ми, когато се запознахме каза, всичко е пред нас. И аз бях в това число, какви са тези настроения! -          Аз ще ти дам, не че нямаш мои. Но съм приготвил една- упорстваше приятелят му. -    И каква ще е тази снимка, сигурно тази с белия панталон, когато започвахме гимназия, ти беше като бяла врана. Всички в черно, ти с бяла риза и бял панталон, трептеше усмивката ти, кога беше това...?                        Единият го прегърна, в другият нещо се настани, не знаеше какво точно е.                        Влезе в колата, даде ляв мигач и излезе на булеварда. После вдясно, след светофара отново в ляво. И изведнъж, без да се усети отново в дясно, навлезе в малката уличка, по която всеки ден вървеше по два пъти на ден, докато завърши гимназия. И тогава стана нещо странно.                        Настъпи тишина, малкото минувачи застинаха на местата си. Неоновите реклами, цветните нови фасади и асфалта, всичко това посивя, стана някак размито. Само едно момче, с черна ученическа куртка и панталон, леко къс за ръстта му и без маншети се беше спряло и вадеше фуражка от чантата си. После продължи да ходи бързо, колата го задмина, лицето му беше нежно и бледо.                         Той паркира преди градинката, църквата ” Свети Седмочисленици” беше също пуста. Навлезе в искрящата от дъжда алея, момчето беше вече там. Не беше само, двамата седяха на близката пейка. Момичето беше с топли кафяви очи, чуплива коса, престилката му свободно падаше върху крехкото му тяло. Бялата якичка се беше разшила от едната страна, копчетата на деколтето бяха разкопчани, бялата й кожа прозираше. Усмихваше се, не на него. На момчето. Не забелязваха никого около себе си.                     - Написах ти писмо, ще го получиш утре. Това писмо ще го помниш години след това- и пак му се усмихна. Остави ги там, запъти се неволно в пряката, навлезе в училищния двор. Беше пълен с ученици, лицата им бяха размити. Само едно лице беше ясно, погледът жив, очите се смееха. Беше не високо момче, обуто в бял панталон, с бяла риза, всичко трептеше по него. Тогава той видя и първото момче, на което погледът се беше спрял върху бялата риза и белия панталон. После то се затича, навлезе в другия двор, където играеха футбол няколко по-големи ученици. Влезе към единия отбор, всички от другия след минути съжаляваха, че са го пуснали в играта. Един крак го спъна отзад, момчето падна, откри коляното си, беше се проточила струйка кръв. Нищо не каза, запъти се към момичето с якичката, и тя беше вече в двора. Гледаше го с възторг, двамата сплетоха ръцете си. - Сънувам ли – каза си той и излезе на улицата. Огледа се в една голяма витрина, насреща видя образа на момчето, не своя. С бледо лице, със замислен поглед, панталонът на коляното беше попил малко кръв и беше залепнал на крака му. -   А то дали вижда мен, дали вижда следващите свои години, дали се надява на нещо голямо, или все още живее в днешния си ден, този на своето момиче и на приятеля си с белия панталон- на глас се запита той. И тогава дърветата в парка прошумяха, разпукналите се лаленца му помахаха със своите листоръчички, елховидните цветове на кестените се обагриха в бяло, люлякът разпука дребните си четирилистни цветчета в силно мораво и бяло, тревата избуя още няколко сантиметра. Пролетта смени дрехата си няколко десетки пъти, опадалият цвят, клони и листа избуяваха отново и отново. И изведнъж всичко стана както беше преди минути. В огледалната витрина го гледаше неговото лице, брадата беше къса и бяла, коляното личеше, че малко е изтъняло, косата все още беше кафява, макар оредяла на челото. Тогава той се поколеба, да пусне ли две сълзи по бузите си, или да се усмихне. Но дърветата, люляка, разпукналите се елховидни белоснежни клонки на кестените, тревата бяха го преварили и му се усмихваха. И той усети, че и неволните две сълзи, и те се усмихват, стичайки се по усмихнатото му лице. Защото природата, животът, хората, всички знаеха, другата година по това време отново ще бъде! Първият ден след Възкресението!     21.04.2009                                                           Любомир Николов                        
 



Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. reffina - Да бъде! Имаш дарбата да ме пре...
21.04.2009 22:06
Да бъде!
Имаш дарбата да ме пренасяш до себе си, до героите си, когато чета написаното от теб.
В този твой разказ долових ... мирис на пророчество?
Да?
Ей, Любар - вярно е - нещата ни откриват, но дали не трябва поне малко да им помогнем, да им покажем пътя към себе си!
Човещина блика от думите ти, така сърдечно пишеш... аз не знам...но е хубаво!
П.П Какво ,за Бога, означава думичката "михлюзин"?!!!!!
цитирай
2. lubara - Ух, Reff, това не го знам какво точно ...
21.04.2009 22:24
Ух, Reff, това не го знам какво точно е. Мизерник , сигурно, ще питам бате Наско!
Да им покажем пътя към себе си! Ще помисля и ще ти отговоря, сега няма да мога да съм точен.
А пророчество, хм, аз говоря за миналото и днешния ден, за бъдещето...
Благодаря ти!
цитирай
3. tili - Следваш ми топографски пътеките.
22.04.2009 14:57
Само училището е 7-мо. Усмихната, пуснах две сълзи!
цитирай
4. lubara - Ти знаеш ли, че този с Наско си пиш...
22.04.2009 14:59
Ти знаеш ли, че с Наско си пишехме два месеца с едни гаджета от 7-ма. Дето стояха в другата смяна на нашия чин. Ей, да не си ти!
цитирай
5. tili - Не съм.
22.04.2009 15:01
Аз бях калпазанка и учех във Втора. ;-))
цитирай
6. lubara - По мойто време 7-мо и 8-мо бяха в една ...
22.04.2009 15:07
По мойто време 7-мо и 8-мо бяха в една сграда.
Втора- на Кръста ли беше?
цитирай
7. kasnaprolet9999 - Наистина пишеш много добре,
22.04.2009 15:45
да ти се чуди човек как си станал инженер, но явно умееш да работиш добре и с двете си мозъчни полукълба. Пожелавам ти да издадеш книга с разказите си.
цитирай
8. lubara - Prolet, Сбъркал съм си професията. Първото есе написах на 13.
22.04.2009 15:52
Е, като знам, че си мериш винаги думите, тази оценка е много силна! Благодаря ти! Дай Боже, ще ти подаря една някой ден! Дано!
цитирай
9. tili - На Кръста - единствената свободна територия.
22.04.2009 15:53
И аз ти пожелавам цяла книга. И пиши още за старата махла, дето вече я няма почти.
цитирай
10. lubara - Tili, поздрави!
22.04.2009 16:09
Чича ми, дисидента, когото обичах много! Там се беше заврял, скрил от дядо ми! После от осветител до кинооператор на документални филми. Първите " Фокуси" , негови са. Алпинист, първата експедиция в Елбрус. Пещерняк, фога и половина, реципрочна стойност на баща ми! И останал на 32.
Старата махала, от 59 насам до 79 - двадесет години! Я не ме настъпвай по мазола!
цитирай
11. eien - Толкова лесно се четете,
23.04.2009 04:00
страхотно удоволствие е!
цитирай
12. lubara - Поздрави!
23.04.2009 07:52
Еien, здрасти, здрасти, здрасти. Дай пари за пасти!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: lubara
Категория: Изкуство
Прочетен: 3536263
Постинги: 657
Коментари: 8986
Гласове: 18968
Архив
Календар
«  Април, 2021  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930