Бързам да кажа на всички , не търся вече спонсор . Брат ми се завърна .

       Всъщност той не е искал да каже онези неща , които  много ме огорчиха . Та какво са  някакви си 1500  долара пред братската обич . Нали и аз толкова много съм му помагал , откакто не е в България . И това , че съм правил грешки си е нормално . Било ми е трудно сам да вземам решенията . Все пак  толкова години само мисълта , че брат ми и баща ни могат да ми помогнат ме е карала да се чувствам по- силен .

        И сега изведнъж , всичко на мойте плещи . Нормално е някои неща да не се получат както трябва . Но нали и за всяка грешка има прошка .

        Ето такива бяха думите му , след като ми писа по мейла . Съжалявал бил , работата му напоследък била напрегната . Младите в университета , където преподава му дишат във врата . А и със здравето нещо , трябва да се грижи повече за себе си . Да забравим това недоразумение , нали брат ми . Така ми пише той .

        И аз му писах . Ех , брат ми , му казах . Важното да сме отново заедно . Както преди , в детските години , които останаха толкова далеч . И когато си дойдеш от Африка , ще отидем заедно при татко . И ще му кажем . Твоите момчета , които ти толкова обичаше не са те предали . Те са заедно , рядко идват при теб , но не са те забравили . Та тези грижи и обич не могат да се забравят . Каквото и да се e случило  , те ни поддържаха в годините , които ти толкова рано ни остави сами .

        

            Та такива ти ми работи . Мисля да сънувам  това негово писмо скоро и всичко да бъде един хубав сън . Защото съм имал сънища , които се сбъдват .

             Защо пък и това да не стане истина и да не се сбъдне  .

           

             Моите спонсори нямат да имат нищо напротив , нали ?!

 

 

 

28.06.2008                                                                        Любомир Николов

Брат, брата не храни - тежко му който го няма!
Това е стара поговорка, която може да послужи за мото на разказа!

Дано сънят ти се сбъдне и с твоето братче, отдрудено от гурбета по чужди земи отидете по-скоро при баща ви. Любара, прощавай, прощавай! Всички грешим, защото животът ни не е написана рецепта или книга, по която да се движим правилно и точно.
За всяка грешка трябва да има и прошка. По - добре късно отколкото никога!

А защо ти не сбъднеш съня си дори несънуван? Напиши му ти този мейл. За баща ви, за обичта...

Това не е достатъчно , ron4e !