Постинг
23.03.2016 18:24 -
Сърнена Средна гора
Автор: lubara
Категория: Туризъм
Прочетен: 4194 Коментари: 7 Гласове:
Последна промяна: 24.03.2016 12:03
Прочетен: 4194 Коментари: 7 Гласове:
15
Последна промяна: 24.03.2016 12:03
В събота с четири коли преминахме връх Шипка, после бързо акостирахме в центъра на село Турия.
Изненадата ми беше голяма. Преди четиридесет години бях на студентска бригада в селото. беше си мизерия. Вечер ходехме пеша до кръчмите в Павел баня, общо осем километра. Сега спретнат център, нови къщи, само дето шосето преди и след Турия си плаче за ремонт.
Първо запалихме свещичка в църквата " Свети Димитрий".
Хората тук си имат история, но най-таченият човек си остава Чудомир.
Къщата му е малка, в центъра на селото, на южния бряг на река Турийска.
Екскурзоводката беше много приказлива, разказа ни интересни неща, не само за писателя и худажника, а и за самото село.
Това е гостната.
Чудомир като млад и неговата майка.
Хубавец си е бил, тук като войник.
Рисунки в типичния му стил. Той е петото дете в семейството на Мария Дончева и хаджи Христо Георгев Чорбаджийски. Баща му е имал планове за своя син – искал е той да стане офицер или търговец, докато майката на Чудомир го е насърчила да се занимава с рисуването. До 16-годишна възраст учи в Старозагорската гимназия „Иван Вазов“. През 1913 г. завършва Държавното художествено-индустриално училище в София.
Разгледахме и малкия етнографски музей.
Тази снимка на семейство от селото много ме впечатли.
Около обяд се разходихме до това светилище, между селата Турия и Свежен.
Имаше и малка фотосесия.
Тук широко се усмихнах, нали жена ми има същото име.
Това е слънчевата Стела.
От малко по-далечно разстояние.
Малко панорама.
Горичка.
Иглика, над нея малко водичка.
Това беше следващият обект.
Мястото е посещавано, от цветята съдя.
Непознати за мен исторически факти.
И около средата на слънчевия следобяд оставихме колите в центъра на село Свежен. Богата история. Имало е пет хиляди жители и двадесет и шест кръчми. Сега са останали стотина души. Селото е на 752 метра н.в. Въздухът е чист и прохладен. Има и доста красиви нови къщи.
Може и да приема гости, кой да ти каже.
Този зид обграждаше един пустеещ имот...
Оттук се заизкачвахме към хижата.
Поглед на югоизток.
Навлязохме в гората, не беше много стръмно.
Имаше и водица.
И за един час стигнахме. 1050 метра над морето. Общо за деня-четири часа ходене, не беше никак много.
Слънцето вече залязваше.
Уредих се на долното легло вдясно.
Брезички пред прозореца.
Вечерта се видях с едни млади приятели, с които сме излизали често в Централния Балкан. Те си тръгнаха за близкия град Раковски късно вечерта. Аз около полунощ се бухнах в леглото.
На сутринта отново брезички. Свежо утро.
Снимка с хижаря, с бежавата блуза.
Надолу този път по коларския път, отсреща е снежния Балкан.
В началото на селото има впечатляващи имоти.
Ето тук ще заведа жена си това лято, живот и здраве.
Тази табела говори за изкланите от башибузука около 650 аджарци, така са се наричали местните. Да се помни! Някъде в средата на 19 век.
Ето и друга фасада.
Храмът е строен през 1864 година. Впечатляващ е. Населението се е занимавало с рози, имали са казани, изнасяли са розово масло. И са шиели облекла за турската армия. Били са имотни и на почит от турците, доколкото това е било възможно...
За съжаление много от фреските са замазани с блажна боя, кога, всеки да се досети...
Табелата е в двора на църквата. А по-късно костите са пренесени в град Сливен, в църквата " Свети Никола".
Вече излизаме към град Баня. Град е, нали?!
Хубавата централна улица.
Хубава къща.
Който има пари, тук му е мястото!
Можеше да се изчипкаме, но не влизаше в програмата.
Фонтанче.
Нещо като бонзайчета.
Снимка от колата, на път за обратно.
И тук снимка през прозореца.
Златните кубета говорят къде сме вече.
Ами това беше. Малка загрявка за средата на април, когато за три дни ще се покатерим до връх Ботев. Ако не ни мине котка път!
Тогава ще има други красоти!
Изненадата ми беше голяма. Преди четиридесет години бях на студентска бригада в селото. беше си мизерия. Вечер ходехме пеша до кръчмите в Павел баня, общо осем километра. Сега спретнат център, нови къщи, само дето шосето преди и след Турия си плаче за ремонт.
Първо запалихме свещичка в църквата " Свети Димитрий".
Хората тук си имат история, но най-таченият човек си остава Чудомир.
Къщата му е малка, в центъра на селото, на южния бряг на река Турийска.
Екскурзоводката беше много приказлива, разказа ни интересни неща, не само за писателя и худажника, а и за самото село.
Това е гостната.
Чудомир като млад и неговата майка.
Хубавец си е бил, тук като войник.
Рисунки в типичния му стил. Той е петото дете в семейството на Мария Дончева и хаджи Христо Георгев Чорбаджийски. Баща му е имал планове за своя син – искал е той да стане офицер или търговец, докато майката на Чудомир го е насърчила да се занимава с рисуването. До 16-годишна възраст учи в Старозагорската гимназия „Иван Вазов“. През 1913 г. завършва Държавното художествено-индустриално училище в София.
Разгледахме и малкия етнографски музей.
Тази снимка на семейство от селото много ме впечатли.
Около обяд се разходихме до това светилище, между селата Турия и Свежен.
Имаше и малка фотосесия.
Тук широко се усмихнах, нали жена ми има същото име.
Това е слънчевата Стела.
От малко по-далечно разстояние.
Малко панорама.
Горичка.
Иглика, над нея малко водичка.
Това беше следващият обект.
Мястото е посещавано, от цветята съдя.
Непознати за мен исторически факти.
И около средата на слънчевия следобяд оставихме колите в центъра на село Свежен. Богата история. Имало е пет хиляди жители и двадесет и шест кръчми. Сега са останали стотина души. Селото е на 752 метра н.в. Въздухът е чист и прохладен. Има и доста красиви нови къщи.
Може и да приема гости, кой да ти каже.
Този зид обграждаше един пустеещ имот...
Оттук се заизкачвахме към хижата.
Поглед на югоизток.
Навлязохме в гората, не беше много стръмно.
Имаше и водица.
И за един час стигнахме. 1050 метра над морето. Общо за деня-четири часа ходене, не беше никак много.
Слънцето вече залязваше.
Уредих се на долното легло вдясно.
Брезички пред прозореца.
Вечерта се видях с едни млади приятели, с които сме излизали често в Централния Балкан. Те си тръгнаха за близкия град Раковски късно вечерта. Аз около полунощ се бухнах в леглото.
На сутринта отново брезички. Свежо утро.
Снимка с хижаря, с бежавата блуза.
Надолу този път по коларския път, отсреща е снежния Балкан.
В началото на селото има впечатляващи имоти.
Ето тук ще заведа жена си това лято, живот и здраве.
Тази табела говори за изкланите от башибузука около 650 аджарци, така са се наричали местните. Да се помни! Някъде в средата на 19 век.
Ето и друга фасада.
Храмът е строен през 1864 година. Впечатляващ е. Населението се е занимавало с рози, имали са казани, изнасяли са розово масло. И са шиели облекла за турската армия. Били са имотни и на почит от турците, доколкото това е било възможно...
За съжаление много от фреските са замазани с блажна боя, кога, всеки да се досети...
Табелата е в двора на църквата. А по-късно костите са пренесени в град Сливен, в църквата " Свети Никола".
Вече излизаме към град Баня. Град е, нали?!
Хубавата централна улица.
Хубава къща.
Който има пари, тук му е мястото!
Можеше да се изчипкаме, но не влизаше в програмата.
Фонтанче.
Нещо като бонзайчета.
Снимка от колата, на път за обратно.
И тук снимка през прозореца.
Златните кубета говорят къде сме вече.
Ами това беше. Малка загрявка за средата на април, когато за три дни ще се покатерим до връх Ботев. Ако не ни мине котка път!
Тогава ще има други красоти!
Следващ постинг
Предишен постинг
Любо, благодаря ти за чудесната виртуална разходка!
цитирайВидях и се насладих заедно с теб на природата и част от историята ни.
Вълнуващо е всяко съприкосновение с тях.
Не видях игликата и кончето:).
Чакам с нетърпение да " се покатерим до връх Ботев":).
Поздрави, скъпи приятелю!
цитирайВълнуващо е всяко съприкосновение с тях.
Не видях игликата и кончето:).
Чакам с нетърпение да " се покатерим до връх Ботев":).
Поздрави, скъпи приятелю!
Специално за Катя добавих игликата! На katan и erato7, честита пролет!
цитирайОбичам снимки и коментар към тях. Тъй де, да знаеш какво виждаш и какво е видяно.
Пожелавам ти успешен сезон!
цитирайПожелавам ти успешен сезон!
Иглика и водичка - пролет и живот!
Трогна ме!
Хубав и слънчев ден!
цитирайТрогна ме!
Хубав и слънчев ден!
Катя, имаш усмивки от мен!
цитирайТук срещнах много сродни души, въпреки, че напоследък малко публикувам. Скоро ще има снимки от Централния Балкан, дано!
цитирайТърсене
Блогрол
1. Катя е слънчева жена!
2. Моята смокиня и Каваците.
3. Първият ми текст - Централна Стара планина.
4. Бързотечно си тече животът!
5. Един приятел, Веско от Веселиново-Ямболския край.
6. Всеки има своите Хималаи. Но това са истинските на Зори.
7. Рожден ден - разказ
8. Цвете в моето око.
9. Чичо ми Чавдар - споменът е жив!
10. Тилито-Лилито, една душа безбрежна!
11. Стефо, благодаря ти!
12. Аnni Cordy
2. Моята смокиня и Каваците.
3. Първият ми текст - Централна Стара планина.
4. Бързотечно си тече животът!
5. Един приятел, Веско от Веселиново-Ямболския край.
6. Всеки има своите Хималаи. Но това са истинските на Зори.
7. Рожден ден - разказ
8. Цвете в моето око.
9. Чичо ми Чавдар - споменът е жив!
10. Тилито-Лилито, една душа безбрежна!
11. Стефо, благодаря ти!
12. Аnni Cordy