Прочетен: 2040 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 12.01.2009 19:09
Забелязали ли сте , че някои хора много обичат да се оплакват . Всъщност те и не съзнават , че са се пристрастили към това свое вайкане . Ами вечно мрънкат и все са недоволни от обратите , които техният живот им поднася .
- Защо на нас се случва това , с какво сме прегрешили ,
о Боже ! - Театралничът без да съзнават дори тези мъченици на собствената си съдба .
- Ние ли сме толкова грешни , че така жестоко ни наказваш ! – често говорят , обединявайки в множественото число всички членове на семейството си , в центъра на което обаче неизменно са те .
И което си е показателно , техните проблеми са винаги на първо място и най - тежки за разрешение . Мрънкането им е така досадно , че носят едно напрежение и отрицателна енергия в обкръжението си и ако си близък с тях , горко ти . Защото не можеш дори и малко да приплачеш понякога , а да не говорим ако имаш някоя радост и чудесно събитие да споделиш . Ще те прекъснат точно когато толкова искаш да разкажеш за своето си малко щастие и разбира се ще вкарат посоката на разговора в своя хленчещ и състрадателен коловоз .
А бе малко си е мъка с такива хора .
Пък ако се вгледаш по – внимателно , ще видиш че скоро колата са си сменили . Или пък надстрояват гаража заедно със
всички около тях и скоро ще дават новопостроената бекярска
жилищна площ под наем . И нещо как изведнъж са се намърдали
на тази сладка общинска служба , където не падат много пари , ама какво пък толкова вършат , освен че стоят на топло и спокойничко .
И както се оплакват , изведнъж някакви наследства им се
явяват , при все че са на сума ти години . Ама приемат от комшии я някой зеленчук за зимата , я някоя мръвка или просто сланинка ,
да не става зян , не за друго .
Да не вземеш пък да им навлезеш в тяхната професионална област . Не че я упражняват тази си професия от години , ама какъв си ти , за да претендираш за място под слънцето . Там си е запазена територия и не може току – тъй да се месиш като последния дилетант . Откъде накъде , какво пък си въобразяваш .
Разказчета , поезия , я малко се осъзнай . Да не си член на Съюза на българските писатели , че си тръгнал да дращиш по
листа .
По- добре стой кротко и слушай колко труден и
несправедлив е животът към техните изстрадали души !
И още малко , взел си наистина да им повярваш .
Нали знаеш, че не могат да нарушат твоя свят, ако ти не им позволиш това...
Поздрави за поста!...
И мнооого усмивки от мен...:))))
Опитваш се да ги промениш да мислят позитивно, но никаква полза, изпитвала съм го, те така са устроени и може болест да те хване от такива.
Интересно е, че все пак те си имат своята аудитория, защото много хора обичат да чуват, как някой е по-зле от тях и това сякаш ги успокоява.
Трябва да се обграждаме с позитивно настроени хора, които дори когато имат проблеми неовесват нос, а търсят разрешението им, борят се, на такива с радост да ги изслушаш и да им помогнеш.
сякаш слабостта е предпочитана пред силата.
а друг е въпросът, че на всеки неговите "проблеми" му се виждат най-големи, а често се оказват измислени проблеми, само трябва човек да се вземе в ръце и да живее истински, преодолявайки всички пречки и препятствия по пътя.
аз малко обичам да философствам, даже доста :):):) дано не пречи!
хубава вечер!
Сега отговарям на всички.
2. Моята смокиня и Каваците.
3. Първият ми текст - Централна Стара планина.
4. Бързотечно си тече животът!
5. Един приятел, Веско от Веселиново-Ямболския край.
6. Всеки има своите Хималаи. Но това са истинските на Зори.
7. Рожден ден - разказ
8. Цвете в моето око.
9. Чичо ми Чавдар - споменът е жив!
10. Тилито-Лилито, една душа безбрежна!
11. Стефо, благодаря ти!
12. Аnni Cordy