Прочетен: 1616 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 17.01.2017 15:11
Година след като той си отиде, и то завинаги, тя отвори кутията, където имаше техни снимки. Нямаше сили да го направи по-рано. Знаеше, че сълзите ѝ ще се стекат върху фотохартията, а не искаше това. Сега беше вече готова, така си мислеше… Снегът продължаваше да вали, минаваше вече час, когато на дъното откри плик, вътре имаше едно малко листче, на което с неговия почерк беше написано част от стихотворение, навярно.
„ Понякога се будя през нощта
и втурва се във мислите ми
твойто име .
Сънят отстъпва бързо заглушен
от порива на моя сдържан вик ,
ела и прегърни ме .”
Той ли беше авторът, и чие име се криеше в тези строфи?
И когато сълзите тръгнаха по бузите ѝ, тя си даде сметка, че това вече не е от значение
Защото никога нямаше да нареди внезапно открилия се пъзел…
17.01.2017. Любомир Николов
Снимки от любимия Балкан през май
Колко любопитно се развиват събитията: с...
2. Моята смокиня и Каваците.
3. Първият ми текст - Централна Стара планина.
4. Бързотечно си тече животът!
5. Един приятел, Веско от Веселиново-Ямболския край.
6. Всеки има своите Хималаи. Но това са истинските на Зори.
7. Рожден ден - разказ
8. Цвете в моето око.
9. Чичо ми Чавдар - споменът е жив!
10. Тилито-Лилито, една душа безбрежна!
11. Стефо, благодаря ти!
12. Аnni Cordy