Постинг
19.01.2011 12:41 -
Историята на две снимки или как открих Иракли
Автор: lubara
Категория: Изкуство
Прочетен: 11619 Коментари: 23 Гласове:
Последна промяна: 19.01.2011 16:49
Прочетен: 11619 Коментари: 23 Гласове:
24
Последна промяна: 19.01.2011 16:49
Това е първият ми текст. Преди четири години нещо се чалнах, и прописах.
Лятото на 77, в което завършихме строителния институт, с двама приятели заминахме да отдъхнем от проекти и чертежи на морето. Знаете ли къде е Иракли, ни попита майката на единия, която ни намери карти към Ленински районен съвет. Бунгало с три легла. Какво повече ни трябваше? Иракли, за пръв път го чувахме това място, там имаше една гора, един пионерски лагер и 5-6 бунгала. И морето. Десет дни бяхме на много еднообразен режим. До обяд плуване и плаж, след обяд мента и плаж, вечер бира и пресен сафрид от морето, където излизахме само за емоцията, имаше кой да я лови рибата. И това в пълна изолация от света. Само за храна се засичахме в пионерския лагер с мальоците и ръководителите им. Бяхме дори поканени на лагерния им огън. Единият от нас /не аз /, бе хубавец и отнесе доста искрящи погледи от някои пораснали вече пионерки. От тези дни имам една снимка, тримата на плажа, млади и безгрижни.
Графа, Митко Влаев, аз.
Но явно това отшелничество не ни беше достатъчно, защото след месец заминахме отново на море в Созопол, но с момичетата, за които през есента се оженихме. А това е друга история. Сега тези двама приятели ги няма, единият остана на 42, другият преди около година си отиде. Аз, който се определям като неподреден в амбициите си, подвластен на емоцията и същевременно склонен към рискове в прекарването на свободното си време съм тук, а тях вече ги няма. Понякога ми липсват. След морето минах през Казанлък, имам много роднини там. Вървях си по пътя и изведнъж без да разбера как и защо влязох в едно фотоателие. Сигурно съм искал да се запечата на лицето ми това спряло откъм действие време, едновременно сладко и в дълбочина леко тревожно с идващата неизвестност на бъдещето.
И защото такива мигове като Иракли са толкова редки, затова си ги спомняме с голямо удоволствие и мъничко тъга.
В памет на Митко Влаев и Графа.
03.01.2007.
Лятото на 77, в което завършихме строителния институт, с двама приятели заминахме да отдъхнем от проекти и чертежи на морето. Знаете ли къде е Иракли, ни попита майката на единия, която ни намери карти към Ленински районен съвет. Бунгало с три легла. Какво повече ни трябваше? Иракли, за пръв път го чувахме това място, там имаше една гора, един пионерски лагер и 5-6 бунгала. И морето. Десет дни бяхме на много еднообразен режим. До обяд плуване и плаж, след обяд мента и плаж, вечер бира и пресен сафрид от морето, където излизахме само за емоцията, имаше кой да я лови рибата. И това в пълна изолация от света. Само за храна се засичахме в пионерския лагер с мальоците и ръководителите им. Бяхме дори поканени на лагерния им огън. Единият от нас /не аз /, бе хубавец и отнесе доста искрящи погледи от някои пораснали вече пионерки. От тези дни имам една снимка, тримата на плажа, млади и безгрижни.
Графа, Митко Влаев, аз.
Но явно това отшелничество не ни беше достатъчно, защото след месец заминахме отново на море в Созопол, но с момичетата, за които през есента се оженихме. А това е друга история. Сега тези двама приятели ги няма, единият остана на 42, другият преди около година си отиде. Аз, който се определям като неподреден в амбициите си, подвластен на емоцията и същевременно склонен към рискове в прекарването на свободното си време съм тук, а тях вече ги няма. Понякога ми липсват. След морето минах през Казанлък, имам много роднини там. Вървях си по пътя и изведнъж без да разбера как и защо влязох в едно фотоателие. Сигурно съм искал да се запечата на лицето ми това спряло откъм действие време, едновременно сладко и в дълбочина леко тревожно с идващата неизвестност на бъдещето.
И защото такива мигове като Иракли са толкова редки, затова си ги спомняме с голямо удоволствие и мъничко тъга.
В памет на Митко Влаев и Графа.
03.01.2007.
Не отлагай нищо за другия ден...- автор ...
Да изкажеш съболезнования е едно, да упо...
Покрай протестите,ето какво трябва да пр...
Да изкажеш съболезнования е едно, да упо...
Покрай протестите,ето какво трябва да пр...
правя си изводи...
Лелеееее!
цитирайЛелеееее!
E, ама то за всеки е различно. Нали така?!
цитирайТвоето бъдеще се оказа хубаво, нали? :)
цитирайПоне извадих повече късмет от приятелите си, малко необяснимо как. Графа беше перфектен. В работата и в семейството. Жена ми казва, че такъв като него е искала за себе си. Пък попадна на мен, малко разпилян и неамбициозен.
Мисля, че няма от какво да се оплача!
цитирайМисля, че няма от какво да се оплача!
виждаш ли, прекрасния спомен, лека усмивка и тъжна въздишка. Любо, май това ни чака от тук нататък, ще си поплакваме тайничко от мъка по отиващите си приятели. Е, ще ни остане усмивката от спомена, а в нея е истината, че сме живи!
цитирайhttp://www.youtube.com/watch?v=DqUKba-EJ18&feature=related
цитирайМая, така е, това е животът. Тъга не, малко носталгия по отминалото време.
цитирайБлагодаря за поздрава! Много подходящ към постинга.
цитирай
9.
анонимен -
Привет, Любо
19.01.2011 17:53
19.01.2011 17:53
Твоя колежка от института
цитирайПривет, ама само толкова ли?
цитирай
11.
анонимен -
видях снимката ти с емо
19.01.2011 18:12
19.01.2011 18:12
видях снимката ти с емо
цитирайХаресвам такива носталгични кратки текстове.
цитирайАми анонимен 9 ! Много е лесно, пиши ми на лични!
цитирайРадвам се да чуя това, Иване! Затова ще ти пратя един друг, кратичък.
Аз пък да ти кажа, че " Лятото" ми е слабост!
цитирайАз пък да ти кажа, че " Лятото" ми е слабост!
Преди Нова Година се обадих на жена му. Ти знаеш ли, той си построи апартамент на мястото, където живях като много малък - на " Крум Попов". Но нямаше голям късмет, милият...
цитирайТо и аз така, чалнах се нещо и прописах, аз си знам от какво, ама не казвам, тайна майна.
цитирайИ аз така, Невена, то не се казва всичко.
цитирайПоздрави, морски!
цитирайЗа цайсите ли, ами сенки, нали ти си по светлосенките!
цитирайЗащо си с поглед, в миналото?
Напред!!
цитирайНапред!!
Ааа, ами миналото е винаги в нас. А поводът да напиша горното е съпоставка с това, какъв бях на 25 години.
цитирай
22.
mitkaloto -
Когато го прочетох настръхнах. ...
04.11.2011 09:30
04.11.2011 09:30
Когато го прочетох настръхнах.Беше същото както си го описал.А ние вечер ходехме в с.Баня...От тогава нямам снимки.Поздрави.
цитирайМладост...свободен дух и наивни мечти!
цитирайТърсене
Блогрол
1. Катя е слънчева жена!
2. Моята смокиня и Каваците.
3. Първият ми текст - Централна Стара планина.
4. Бързотечно си тече животът!
5. Един приятел, Веско от Веселиново-Ямболския край.
6. Всеки има своите Хималаи. Но това са истинските на Зори.
7. Рожден ден - разказ
8. Цвете в моето око.
9. Чичо ми Чавдар - споменът е жив!
10. Тилито-Лилито, една душа безбрежна!
11. Стефо, благодаря ти!
12. Аnni Cordy
2. Моята смокиня и Каваците.
3. Първият ми текст - Централна Стара планина.
4. Бързотечно си тече животът!
5. Един приятел, Веско от Веселиново-Ямболския край.
6. Всеки има своите Хималаи. Но това са истинските на Зори.
7. Рожден ден - разказ
8. Цвете в моето око.
9. Чичо ми Чавдар - споменът е жив!
10. Тилито-Лилито, една душа безбрежна!
11. Стефо, благодаря ти!
12. Аnni Cordy