Харалампи е офицер от запаса. Авторитетът си той гради вече двадесетина и няколко години. По-скоро градеше, докато не излезе в пенсия. Дадоха му тринадесет заплати, от поделението го наградиха с часовник и грамота, и му удариха шута отзад.
             Първите няколко месеца Харалампито се шматкаше като муха без глава в града, ходеше за риба, чоплеше семки на градския стадион, гледайки местният отбор как тренира, с надежда да се добере до професионалната група. Но всичко това взе да му омръзва. И тогава се запита, какво ще прави сега, на чия кауза ще отдава чест.
           Мимето е жената на Харалампи. Взеха се по любов, и то по голяма любов. Що рози й подаряваше младия лейтенант, що храсти окърши край оградата на поделението, където току-що беше станал взводен командир, що боза и пасти я черпи в градската сладкарница, преди да им засвири Менделсона покрай ушенцата. Дадоха им голям ведомствен апартамент, не усетиха как с годините го изплатиха. Мимето завърши за медсестра, една уважавана и хуманна професия. Работеше в градската болница, но нещата напоследък много се промениха. Вече касинката на главата и бялата престилка, ама хич не я привличаха.
                И така един ден Харалампи остана сам в големия апартамент. Дъщерята, вече женена, работеше някъде в далечния град, а Мимето беше заминала за Ирландия. Там много я искаха, щеше да сменя памперсите на бабките и дядковците, които лятото щяха да идват по нашето Черноморие, за да си харчат остатъка от пенсиите. Остатък, остатък, ама хич нямаше да им е зле, щото цените по морето са високи за Мимето и Харалампито, но не и за северните народи. Те там сякаш ги копаят тези пари, лири ли са, шилинги ли са, някакси са май други пари.
                 Бяха минали две години, когато за пръв път Мимето си взе отпуск от старческия дом на северните народи, и се прибра за две седмици при офицера от запаса. Апартаментът беше заприличал на кочина. Харалампито някак си беше намерил работа като охранител в една гръцка банка, ама току-що го бяха изръчкали оттам. Защото беше загубил навика да ходи навреме и трезвен на работа, и един ден нещо беше сгазил лука. Едни хашлаци, с чорапи на главите, отмъкнаха от салона бая пари, и то под носа му. Хванаха ги начаса, но той загуби работата си. И сега, брадясал, по потник и мрежести обувки, по цял ден пиеше бира с кварталния пияница, вече трудно можеше човек да ги различи, кой е човекът, командвал цяло поделение, и кой цял живот не се е командвал от друго, освен от чашката.
               На Мимето й дойде много тази почивка.
                - Или влизай в пътя, или ще ти спра авоарите. Ще видиш отсега нататък лири и шилинги през крив макарон- беше го заплашила на тръгване тя, в яда си с лек английски акцент.
              - И чувам, нещо на едноръките машинки висиш по цял ден. Да беше се захванал с някоя фльорца, по нямаше да ме е яд. Опичай си акъла, да не станем за смях на стари години пред комшиите- скръцна му със зъби на изпроводяк, вместо страстна целувка тя.
                Войнишкото в Харалампито обаче не се беше още пречупило, и той продължи да си я кара по своята. Успя да заблуди благоверната, че е станал друг човек, и след година Мимето вече мислеше да го взима при себе си. Все някаква работа щеше да му намери, да не е куц или застарял, че да й лежи на двете ръце отсега.
                 И когато визата му беше готова, Харалампи взе да си стяга багажа с явно нежелание. Беше се мъчил на курс по английски, първо ниво, бъкел не му влезе в главата, ама там, на място другояче се усвоява езика, успокояваше се той. А при едноръките ходеше редовно, и така една вечер отиде за последно, да се сбогува с тях. И тогава му тръгна, като на сляпо куче тоягите. Монетите дрънкаха безпир след всяко дръпване на ръчката, апаратът звънтеше като южноафрикански вувузел, Харалампи се беше изпотил чак до козирката от вълнение.
                - Патка с патка, ще ме купува за някакви паунди ли, шилинги ли, нейната вяра- боботеше по адрес на жена си с пиянски глас и тъпчеше банкнотите в джоба. Наоколо го гледаха със завист, когато изведнъж краката му се подкосиха, дясната му ръка изтръпна, пяна запени небръснатото му лице и той се строполи на пода.

                   Идните дни изминаха като през мъгла за Харалампито. Когато се свести, над главата му беше надвиснала една бяла касинка, но не на Мимето. В джобовете му нямаше и един лев, някой беше побързал да го обере до шушка. Дъщеря му си дойде от големия град, когато го изписваха от болницата, удари една прахосмукачка на апартамента, записа го на социален патрондаш и отпраши обратно при семейството си. Мимето не дойде да го види, по същото време беше заминала на остров Аруба, където обгрижваше две симпатични и запазени бабички от приюта, които се чудеха как да си харчат парите. Все пак и на нея не й беше лесно, бабушкерите обикаляха казината, залагаха щури пари, оглеждаха младите мъже и никак не ги беше еня, че Харалампито бере душа и се нуждае от грижовната си, добричка съпруга. Нали си плащаха, и то добре си плащаха с техните лири и шилинги.
                         И сега, вече втори месец той стои на дивана в хола, подпрян на голяма мека възглавница, гледа в една точка и с надежда чака възстановяването си. Защото Харалампито вярва в родната медицина, в грижите на социалния патрондаш вярва, дори вярва и в Мимето, която ще му прости и този път, и един ден северните народи ще го приемат в редиците си. Те там, на север, са истински алтруисти, затова са стигнали толкова надалеч.
                           Ама и Харалампито ще стигне, ето вчера дори успя сам да се дотътри до тоалетната. Още малко, и отново ще е както преди, с авторитет и половина дори. Само първите крачки ще са му проблем, нататък всичко ще е много по-лесно.

08.07.2010                                    Любомир Николов

Не само откриването на магическото в реалното, а и на комичното в трагичното ти е талант. А този образ от разказа ти ни е толкова познат, но ти си успял да му намериш художествено въплъщение.

Поздрави.

Не знам, сега го прочетох, и се смях, малко през сълзи е този смях. То такава ни е орисията, Стеф, смях и сълзи.
Ама смехът е повече, или така си въобразяваме, нали!

Не ми харесва този разказ - аз обичам шарените ти неща!
Това е тъжно - къде видя смях?!!!

п.п Хубав е разказа, Любар, само дето по - щях да го харесам ако героят се казваше Ханс, Хубер а не...Харалампи!

Да, ама не! Както казваше един телевизионер.
Ами това е трагикомичното. Хем смешно, ама повече тъжно.

но това е нашата действителност,, жените като по-оправни отиват да бачкат в чужбина, а мъжете в повечето случай лежат на стара слава и накрая само лежат. ( Не искам да засегна никого). Имам доста познати семейства, които са на това дередже. Много вярно си го предал. Нямам талант да ти направя анализ на разказа, като литературен критик, но просто ми хареса. Човешки е!

Ами един такъв критик ми стига, преди дни, добре че нямаш претенциите му.
Благодаря ти!

Напротив, толкова е дълбок твоя разказ! Просто аз май много обобщаващо го написах това за работещите в чужбина и прозвуча като критика. Извинявай, ако си го приел така. Моят девиз е "Ако не си накарал някой да се усмихне днес, значи напразно е минал денят ти". А какво направих , огорчих те с глупавия си коментар!!!

Няма такова нещо. Не си го мисли.
Имах впредвид постинга си от 05.07.- " Постинг - антирекламен".
И хумор вложих в отговора, ако съм разбран неправилно, то прочети го. Ще ти стане ясно.
Хубав ден!

Аз не съм претенциозна и ми харесва как пишеш ти! Нали съм "тъп счетоводител", не умея да правя рецензии, задълбочени и мноооого аналитични, но мога да кажа: хубаво или лошо, топло или студено, каквото ми е усещането за хората. Ти си "топло".

А ти си откровено искрена. Благодаря ти!

ми стана мъчно за Харлалампи, твоя добър приятел от детските ти години. Хората понякога са много лоши.

Оооо, моят приятел Харалампи-Хари, си е много добре.
Това е пълна измислица, този разказ.
Е, има нещо взето оттук-оттам.