Този път нашата цел ще бъдат по-непознати и не толкова далечни места, където ще намерим съвременни удобства за почивка през почивните дни. Отправяме се към град Елена. На седем километра преди града се намира комплекс „Боаза” със запазената част „Старото Еленско ханче”. То има сто и петдесет годишна история, автентичен вид и възрожденски дух. Към него е новият хотелски комплекс с лятна градина, открит басейн с джакузи и воден бар. Това място е чудесно, но е прекалено цивилизовано за нас. Затова преминаваме транзит през град Елена, насочваме се по пътя за град Сливен и след близката отбивка достигаме село Палици. Качваме се още нагоре към Балкана. Целта ни е село Каменари. Пътят става много лош, тесен и разбит. Но красивата гледка към планината, зеленината и чистия въздух ни карат с търпение да достигнем вила Перуника, в горния край на селото. Това е първата ни спирка. Големи плоски сивочервеникави камъни са застлали навред земята, оттам е и името на селото. Любезните домакини ни черпят с кафе, разпънали са маса под големия навес, откъдето наблюдаваме красивата Еленска планина. Връх Чумерна е в далечината. Пътека към нея няма да търсим, това ще оставим за друг път. Самата вила е едноетажна нова сграда, достроена към съществуващата част на старата къща. Има три стаи за гости, сервизни помещения, гостна с камина, цифрова телевизия. Има малък надуваем басейн за горещите дни. Докато почиваме на сянка, покрай нас на двадесетина метра танцуват в лудишки бяг диви зайци, свикнали с рядкото човешко присъствие тук. Това е най-ценното за това място.

   
                          Вила-хотел в село Каменари

                Отправяме се към село Костел. Това е село, което почита славната си история, има свой химн и самодеен хор. Наскоро е осветена обновената и реконструирана църква ” Свети Димитър”. В подножието на близкия резерват” Бяла крава” извира река Костел, която е примамлива за любителите на риболова с планинската си пъстърва. Край селото има останки от римски път, иманяри често посещават тези места. Край селото има изградена екопътека, която отвежда туриста до местността Камъните. Преди няколко години е открит хотелския едноименен комплекс. Изграден на южния бряг на реката, близко до центъра на селото, с открита механа-тераса и басейн в двора си. Със съвременно оборудване и всички удобства за пълноценна почивка. Цените са умерени, обслужването перфектно. За любителите на планинските върхове, за събирачите на билки, гъби и горски плодове това е едно чудесно място за отмора през летните горещини.

                                             Хотел в село Костел

  Село Чакали се намира на четири километра северно от Костел. Разположено е на равно място между реките Костелска и притока й Леска. На десния бряг на Костелската река по посока на село Костел се намира махаличката Николчевци, която влиза в състава на селото. Относно произхода на наименованието му има няколко предположения. Първото е свързано с животните чакали, които били разпространени в местността. Второто гласи, че на това място имало хайдушко сборище, където се изчаквали да се съберат хайдутите, за да тръгнат в акция. Има и предание, че тук се намирал турски хамбар за събиране на натуралния данък зърно.  Почивният комплекс „Чакали” има шест двойни стаи, шест апартамента, открит басейн, собствена кухня, детски кът и барбекю. Тук климатът е много подходящ за страдащи от белодробни заболявания. Цените са още по-приемливи спрямо тези в хотелския комплекс Костел. Навсякъде е зеленина и спокойствие.



                  Църквата в село Костел.
 

               И накрая на обиколката се отбиваме в Марянския манастир “Свето Преображение Господне”. Легендите говорят, че манастир на това място е имало още през VIII–IX век. За това свидетелстват шест броя капители от Теодосиеви колони, от които четири се намират в Националния исторически музей – София, а две са съхранени в манастира. Сегашната църква е построена през 1835 година. По време на изкопните работи са намерени основи на стар християнски православен храм, а в олтара на този храм мраморен саркофаг, в който са открити останки от скелет с Евангелие в ръцете и корона до главата – т.е. духовната и светската власт, събрани на едно място. Когато открили този гроб, живеещите в селището по  предания и оставени преписки в църковни книги решили, че това най-вероятно е гробът на цар Борис - Михаил Покръстител. Заради непрекъснатият страх от турските власти, почти веднага всичко отново е било скрито под земята и сега могат да се видят запазени в стените на настоящата църква само части от мраморния саркофаг. Игуменката беше много любезна, отвори ни църквата и ни разказа много интересни неща за това свято място. Накрая ни подари Библия за деца, Новият завет и Християнска етика, три книги, разпространяващи се безплатно. Защото ние се нуждаем от това просвещение, което ще ни доближи до природата, ще ни даде вяра в човешкия труд и добродетели. Което черпим и от такива пътувания в тези отдалечени и красиви места, с която е богата Родината ни.     


       
             Гробове в двора на Марянския манастир

 

Бива те за пътеписец, пътешественико:)

Кажи го на онези от вестник "Я...а ...." , които за месец ми пуснаха шест статии. И още три чакат от два месеца вече. Включително и тази. Защото ме измести някаква с историческите си статии от някакъв музей. Скука, ама явно e наслука!

Много ходиш и все на хубави места!
Поздрави!

aaaaaaaaaaaaaaaaaaa ..ama az to4no v tozi hotel hodq....edin na6 poznat sega go vzema pod naem....hubavo e tam..i prirodata e strahotna...auuuuuu bravo...ot kade gi nameri tezi kartinki i snimki...

Споко де:) Не го мисли, ми вземи кажи някоя добра дума за мен на "Я...а..." и ще се редуваме;)))))))))))))))))

онези там от вестника нищо не разбират и ряпа да ядат.

Ха, те мен ме отрязаха като кисела краставица, пък ти... Ама кой знае, то ученото си е учено, че и младо при това!

Ходя като хамавото семе!

Там е чудесно. Аз съм ги снимал, разбира се. Я вземи прочети " Танцът на дивите зайци".

Това е, Пролет, реалната истина! Пускат някакви скучни статии, сякаш ще им четат историческите библиографии. "Предложението" - предрекох им действията още с този си фейлетон.

Благодаря ти, че ни правиш съпричастни към твоите пътешествия. Удоволсвие е!

След десетина дни, ако не ми мине котка път, ще отида да видя "моята смокиня" на морето. Имам опасения, че бетонът я е превзел. Ще докладвам.

Прекрасни места :) Аз като нямам возило кой знае кога ще стигна до тях ;)

Ама ти имаш другоооо, което и аз съм го имал, ама преди тридесетина години!
Тази малката вила в Каменари няма ограда, няма съседи, има само диви зайци около нея! Красота!

пуснах те в свежо нет.

Я кажи как да го видя това свежото?

те намерих с търсачката-това е линка
http://svejo.net/home/search/?query=%D0%A1%D0%B5%D0%BB%D0%BE+%D0%9A%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BB+%D0%B8+%D0%9C%D0%B0%D1%80%D1%8F%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F%D1%82+%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%80

Все хубави неща показваш. Дано да мога да видя някои от тях и на живо ;-)))

Ще стане, живот и здраве!