Прочетен: 1985 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 13.01.2009 16:42
Ангел Каралийчев
Бях втори или трети клас . В училището ни – 134-то трябваше да гостува Ангел Каралийчев . Натовариха мен да го поканя , отидох у тях за да свърша тази задача . Той живееше на Попа – някъде около Художествената гимназия . Сега мисля , че онова пътуване от улица „Пиротска” до центъра със смяна на два трамвая е било сигурно първото ми самостоятелно навлизане в света на възрастните . Бях много горд със себе си .
Писателят ме покани в големия си хол , имаше книги навсякъде . Не се изненада , че момче на осем години е дошло при него . Беше много възрастен . Не говореше много- много , сигурно се бе уморил от това внимание , което в последните му години сигурно му тежеше .
Училищната среща не съм запомнил с нищо особенно .
Апостол Карамитев
Вече бях студент , мисля че бе есента на 73- та . Бях се отказал от активния спорт , но често ходех в Борисовата градина да бягам . Обикновенно сам . Така около алея „ Яворов „ се разминах очи в очи с този голям актьор . Стори ми се много тъжен и самотен . Ходеше бързо и енергично , както го знаем от филмите , но изражението на лицето будеше състрадание . Бе така вглъбен в себе си , навярно е знаел какво му предстои .
Няколко месеца по- късно си отиде завинаги . Само на петдесет .
Първата Тоника
Някъде тогава на Римска стена ги срещнах . Бяха само четиримата , Гого , Ева ,Сия и Яким . Сякаш бяха слезли току- що от сцената . Онова време правеха голямо впечатление . С дрехите , така цветни и красиви , с усмивките на лицата си и с естествената си хубост .
По- късно се нароиха много други състави , но за мен те си остават най- харизматичната и
обаятелната , завладяваща публиката група .
Жалко , че по- късно се разделиха . Но се яви новата Тоника и Домино , така че всяко зло за добро .
Сатиричният театър
Онези години артистите от Сатирата бяха най- популярните и обичани . Редили сме се на ”търси се „ не веднъж . А по „ Стефан Караджа „ редовно ги срещахме . Васил Попов , Хиндо , Коста Карагеоргиев , Саркиз , Никола Анастасов . Винаги усмихнати и много лъчезарни . Направо магнетични .
„ Римска баня „ и „ Сако от велур „ на Стратиев си бяха истинска революция в театралните среди и сред публиката .
Обожавахме ги . И те го знаеха .
Явор Милушев и Цветана Манева
Беше есента на 76 –та . Връщах се с влак от Пловдив за София . В купето седнах срещу Явор и Цветана . Бяха много красиви и двамата . Тя през целото пътуване спеше . Тогава мисля , че играеше и в двата града . Сигурно не й е било леко .
Но в началото на пътуването рееха погледа си през прозореца . На един баир всред вилните местенца някой бе орязах чемширената си ограда така , че отдалеч се четеше името – Явор . Двамата се спогледаха и се усмихнаха .
Бяха много мили в мълчанието си .
Дамян Дамянов
Бях вече завършил и работех на ТЕЦ Марица – изток . Една вечер имахме гост , поета Дамян Д . Дори не знаех как изглежда , бях шокиран , когато жена му и някакъв мъж го пренесаха на ръце до трибуната . А и едва се разбираше какво говори .
Но какъв поетичен талант и каква душевност !
Зададох му два въпроса , дали е писал по поръчка и как така се ражда и съхранява талантът .
- Писал съм , разбира се . А талантът ми е да съм поет . Вашият е сигурно да сте инженер .
Сигурно беше прав . Поне за първото съм сигурен .
Антон Радичев
Преди две години при мои приятели , където бях на гости дойде и Антонката .
Познавал се с домакините от неотдавна . Много непринуден и естествен човек . И много младолик , екрана изглежда нарочно го състарява . А и излезе , че сме спортували заедно лека атлетика на стадион „ Раковски „ преди години . Подари ми касета на НЛО – малко му е чоглаво , че вече не са заедно и на екран . Но нали си е добър артист , ангажиментите му не са малко .
Не си го спомням от спортните ми години , но това е без значение .
-------------------------------
Всеки има такива срещи . Сега е пълно със нови лица . Медийни , спортни , бизнесменски и политически . Самият ти можеш да си знаменитост . Нали живеем вече в нов свят на неограничените възможности .
Но си мисля , че тогава си бе по – хубаво , тези хора се открояваха силно и си бяха истински знаменитости . И хората ги бяха направили такива , многото хора , на които бяха любимци и то не случайно и задълго .
Дянков участва в годишните срещи на Свет...
Ново начало за ресторант DA VIDI
Живеех на ул.Оборище и по пътя към ВМЕИ срещах какви ли не известни хора.
Не отидох , и не съжалявам за което . Народът отиде , на Оборище ти е ясно кой беше най- бележития жител , нали ?
Там, където живеех е след канала-около Черковна, където хората не бяха от "голямото добрутро".
Но всеки сам избира нали?
А Вовата учеше в Немската , ама беше приятел на нашия Ашо Тодоров , та затова .
Предват един неповторим поглед и атмосферата на онези времена.
Да, смятам, че тогава беше някак по-оценено всичко. Сега нищо няма никакъв смисъл.
И сега имаме бизнес там.
Но все пак, има там интелигентни хора също.
Докато в Дружба само се чува някой нов скандал от някоя друга тераса. Неприятно.
2. Моята смокиня и Каваците.
3. Първият ми текст - Централна Стара планина.
4. Бързотечно си тече животът!
5. Един приятел, Веско от Веселиново-Ямболския край.
6. Всеки има своите Хималаи. Но това са истинските на Зори.
7. Рожден ден - разказ
8. Цвете в моето око.
9. Чичо ми Чавдар - споменът е жив!
10. Тилито-Лилито, една душа безбрежна!
11. Стефо, благодаря ти!
12. Аnni Cordy